СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"


ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ , КАТЕДРА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

КРАСИМИРА СЛАВЧЕВА АЛЕКСОВА

ЕЗИКОВИ ПРОЦЕСИ В СЕМЕЙСТВОТО


(ВЪРХУ МАТЕРИАЛ ОТ СТОЛИЦАТА)

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т


НА ДИСЕРТАЦИЯ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНАТА СТЕПЕН "КАНДИДАТ НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ"

РЕЦЕНЗЕНТИ: проф. Венче Попова доц.к.ф.н.Пенка Илиева-Балтова
СОФИЯ, 1994

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от Катедрата по български език при Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски".Защитата на дисертациония труд се състоя на 07.07.1994 г. от 16.00 часа в зала 101, блок 17 на БАН, ул. "Шипченски проход" №52 на заседание на Специализирания научен съвет по езикознание при БАН.

Съдържание

  • I. У В О Д
  • 1. Обект, предмет, цели, задачи и методи на изследването
  • 2. Необходимост от поставянето на проблема за езиковите процеси в семейството
  • 3. Технически данни, система на транскрипция, символика и съкращения
  • 4. Трудности при избора на подход за описание на езиковите процеси в семейството
  • II.ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЕМЕЙСТВОТО КАТО СОЦИОЛОГИЧЕСКИ И СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕСКИ ОБЕКТ
  • 1. Характеристика на семейството като специфично социално явление (социологически аспект)
  • 2. Опит за социолингвистическа типология на семейството
  • 3. Семейната тематика в някои социолингвистически изследвания
  • III. СЕМЕЙСТВОТО В ОБЩАТА КОНЦЕПТУАЛНА СХЕМА НА СОЦИОЛИНГВИСТИКАТА
  • IV. ОСОБЕНОСТИ НА РЕЧЕВАТА НИВЕЛАЦИЯ В СЕМЕЙСТВОТО
  • 1. Избор на социалнодемографски характеристики и социолингвистични променливи
  • 2. Нивелационни речеви процеси в столични семейства, в които и двамата съпрузи са от Западна България
  • 3. Нивелационни речеви процеси в столични семейства, в които съпругата е от Западна България, а съпругът е от Източна България
  • 4. Нивелационни речеви процеси в столични семейства, в които съпругата е от Източна България, а съпругът е от Западна България
  • 5. Нивелационни речеви процеси в столични семейства, в които и двамата съпрузи са от Източна България
  • 6. Общи изводи за процесите на речева нивелация в семейството
  • 6.1. Динамика на социолингвистичните променливи в четирите основни типа семейства
  • 6.2. Анализ на връзките между социалнодемографските фактори и основните социолингвистични променливи
  • 6.3. Изследване на речта в семействата чрез метода на главните компоненти
  • 7. Резултати от анкетата-самооценка за промените, които настъпват в речта при смяна на местоживеенето и на семейното положение
  • V. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЕЗИКОВОТО СЪЖИТЕЛСТВО НА ПОКОЛЕНИЯТА В СЕМЕЙСТВОТО
  • 1. Предаването на езиковия код между поколенията в семейството
  • 2. Психологическият статус на регионалните особености в речта на индивида като част от проблема за езиковото съжителство на поколенията в семейството
  • VI. СЛЕНГЪТ В СЕМЕЙСТВОТО - МАРКЕР В РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ПОКОЛЕНИЯТА. СЕМЕЙСТВОТО И ВУЛГАРИЗМИТЕ
  • Цитирана литература
  • ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА
  • СПРАВКА за приносните моменти в дисертацията
  • I. У В О Д

    1. Обект, предмет, цели, задачи и методи на изследването

    От няколко години сме си поставили задачата да докажем чрез конкретен емпиричен материал (записи на речевата практика на софийски семейства), че семейството е социолингвистически наблюдаемо и проучваемо. В това изследване наблюдаваме изпълняваните от индивида социални роли в семейството във връзка с речевата им реализация.

    Семейството е РЕЧЕВ КОЛЕКТИВ, отличаващ се с динамиката, обхвата и многообразието на протичащите в него езикови процеси. В него могат да се наблюдават на микроравнище голяма част от значимите за макрообщността езикови явления: езикова онтогенеза, речево обучение и възпитание, сблъсък на речевите особености на индивидите, билингвизъм и диглосия, превключване на кодове, борба на варианти в процеса на установяване на нормата и т.н.

    Обект на настоящето проучване е СТОЛИЧНОТО СЕМЕЙСТВО. Изследваме БИТОВОРАЗГОВОРНАТА РЕЧ в софийските семейства в синхронен аспект. Речта в битовата сфера е нередактирана, спонтанна, тъй като човек се намира сред близки хора и не се стреми чрез речевото си поведение да бъде причислен към по-високо или по-ниско ниво от скалата на социалната престижност.

    Записваме семействата в различни речеви ситуации: и когато членовете на семейството разговарят помежду си, и когато са сред свои приятели или се срещат с роднини.

    При избора на СТОЛИЧНОТО СЕМЕЙСТВО за обект на изследването сме се ръководили от виждането, че в столицата, като главен икономически и културнен център на страната, може да се наблюдава едно изключително многообразие от семейства с различни социално-комуникативни системи.

    Конкретният предмет на нашата работа са процесите на РЕЧЕВАТА НИВЕЛАЦИЯ В СЕМЕЙНИЯ МИКРОСОЦИУМ. Под понятието "речева нивелация" разбираме процесите на приспособяване и изравняване на езиковите кодове на съпрузите. Стремим се да типологизираме конкретните прояви на взаимните влияния между речевите константи на съпрузите.

    В тази работата търсим емпирични доказателства за възможните отговори на въпроса - върху кои особености на източния по месторождение и върху кои особености на западния по месторождение индивид в семейството действат по-силно императивите на столичната реч.

    Чрез конкретните наблюдения върху речевото поведение на индивида в семейстото ние преследваме ТРИ ОСНОВНИ ЦЕЛИ:

    Изпълнението на поставените цели изисква съставянето на изследователска програма, която да съдържа следните основни ЗАДАЧИ:

    Разглежданите тук идиолекти от речта в столичните семейства сме събирали по метода на ВКЛЮЧЕНОТО НАБЛЮДЕНИЕ, което превръща записващия в участник в речевия акт. Повечето от записите са направени по метода на СКРИТИЯ МИКРОФОН. Целта е да бъде преодолян т. нар. от Уилям Лабов "парадокс на наблюдателя" (Лабов 1975, с.121).

    За да определим основните социолингвистични променливи, които са в най-висока степен диагностични за протичащите в семейството процеси на езикова нивелация, проведахме ПСИХОМЕТРИЧЕН ЕКСПЕРИМЕНТ (метод на семантичния диференциал на основата на факторен анализ). Неговата цел бе да регистрира оценката на езиковите носители за статуса на източно- и западнобългарските речеви особености в столичния макросоциум. На три групи участници в експеримента зададохме въпроса "Типичен ли е за столицата този говор?", отправен към речта на 10 души.

    В това изследване сме използвали като метод за събиране на емпиричен материал и АНКЕТАТА, предоставяща данни за самооценката на езиковите носители за речта в семейството и в макросоциума.

    Обработването на емпиричните данни (записите на говорната практика в столичните семейства) извършихме чрез съчетаване на дескриптивно-лингвистични и статистически (глотометрически) методи. Следвахме следния работен план:

    За да избегнем изцяло случайния подбор на изследваните семейства, предварително съставихме матрици с равнищата на интересуващите ни социалнодемографски фактори. Тъй като матриците съдържат значими за речевото поведение на индивида социални константи,те са социолингвистически матрици.

    Обект на изследване в тази работа са 28 семейства. Общият брой на информаторите е 65 души. От тях 6 са деца на изследваните семейства, а 3-ма са родители на съпрузите.

    2. Необходимост от поставянето на проблема за езиковите процеси в семейството

    Изследването на речта в конкретни семейства би послужило като източник на информация за всеки, който се интересува от говорещия човек. На семейството е отредена значителна роля при формирането на константните индивидуални и социални белези в речевото поведение на отделната личност. В този микросоциум протичат ТРИ от най-важните за индивида ЕЗИКОВИ ПРОЦЕСИ:

    Семейната социолингвистическа проблематика се вписва успешно в поредица от изследвания на езиковите процеси в речевите микрококолективи (респективно на езиковите общности) - трудовите и учебните обединения, неформалните групи. Тя е и конкретен принос за осъществяване на една от основните задачи на теренната социолингвистика - да се изследва речевата практика в битовата сфера на съвременните български градове. Чрез изучаването на речта в семейството се събират емпирични данни, репрезентиращи процеси от динамиката на съвременния български език.

    3. Технически данни, система на транскрипция, символика и съкращения

    Записите на спонтанната реч в изследваните семейства са подредени и номерирани във фоноархив от 30 касети. При транскрипцията не сме използвали фонетична апаратура. Не сме отбелязвали и редукцията на а, ъ, о, у в слаба фонетична позиция, тъй като не е релевантна за разграничаването на социолингвистически типове семейства. Приехме системата за фонетична транскрипция, предложена от Ст. Стойков (Стойков 1966) и използвана в Българския диалектен атлас, а по-късно допълнена от М. Виденов и Б. Байчев за нуждите на социолингвистическото проучване на града (Байчев, Виденов 1988, с.74-75). В приложението с транскрибираните текстове сме отбелязвали и паралингвистичните явления. Добавили сме някои знаци и символи, улесняващи записването на транскрибираните текстове чрез компютърни текстообработващи програми (EDI, pe3 и под.).

    4. Трудности при избора на подход за описание на езиковите процеси в семейството

    Трудностите при избора на подход за описание на езиковите процеси в семейството произтичат на първо място от спецификата на семейството като психосоциална организация. За лингвиста то е един сложен и динамичен социопсихолингвистичен обект, а многоаспектното описание на речевата комуникация и на езиковата ценностна ориентация в него изисква интегриране на психо- и социолингвистически изследователски процедури.

    Трудностите произтичат на второ място от липсата на създадена и апробирана методика за социолингвистическо проучване на семейството.

    На трето място трудностите при социолингвистическото проучване на семейството идват и от невъзможността в един кратък период от време да се проследи отвътре динамиката на нивелационните процеси. Те протичат не мигновено, а изключително неравномерно, в някои случаи и в рамките на целия съвместен брак.

    II.ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЕМЕЙСТВОТО КАТО СОЦИОЛОГИЧЕСКИ И СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕСКИ ОБЕКТ

    1. Характеристика на семейството като специфично социално явление (социологически аспект)

    Семейството е било и е обект на изследване от различни социолигически школи и направления - древните мислители го разглеждат като стопанска единица; в началото на ХХ век изследователите му го причисляват към т.нар. първични групи поради фундаменталното му значение за социализацията на индивида. В съвременността са известни множество интеракционистки, структурнофункционални, институционални, личностнохсихологически и др. подходи към семейството. Специалистите по теория на комуникацията търсят влиянието на взаимоотношенията между съпрузите върху характера на общуването им, интересуват се от разликите в общуването при мъжете и жените.

    В българската социология семейството най-често се характеризира като сложна, динамична, вероятностна, самоорганизираща се система. То представлява специфичен социален феномен, осигуряващ биологичната и социална непрекъснатост на човешкия род и изпълняващ задачи, свързани с всички страни на социалния живот. В този раздел се разглеждат определенията за семейството и за мястото му в структурата на обществото на учени като Ж. Ошавков, М. Динкова, Л. Спасовска, Р. Драгнва, Ч. Кюранов, Н. Тилкиджиев.

    Допирна точка между разглеждането на семейството в социологически и социолингвистически аспект е осъществяваното в него предаване на знания и практически опит, изработването на определена ценностна ориентация и система от норми на поведение. Реализирането на социалната необходимост за възпроизводство на индивидите е и обективна предпоставка за речевата комуникация, за първоначалното натрупване на езикови знания и речеви умения от децата. Изискването за успешност на семейните контакти налага необходимостта от възприемане на общи семейни ценности и норми. А това е и социалната основа за протичане на речевата нивелация в семейството, която е част от тия норми.

    2. Опит за социолингвистическа типология на семейството

    Социолингвистическата класификация на семейството, предлагана в тази работа, се опира предимно на ЛИНГВИСТИЧНИ критерии. Те отговарят на най-важните езикови процеси в семейството и кореспондират със спецификата на семейната социално-комуникативна система. Следователно това са социолингвистически значими критерии.

    3. Семейната тематика в някои социолингвистически изследвания

    Семейството е било предимно ТЕРЕН за събиране на емпиричен материал за социолингвистичното изследване, а не ОБЕКТ за изучаване на взаимните влияния между речевите константи на съпрузите и на сблъсъка между особеностите в речта на отделните генерации. Като пример за това бихме могли да посочим изследването на Л. Милрой в три квартала на Белфаст по принципа friend of a friend. Без да разработва конкретно семейната проблематика, Л. Милрой се опира на речевата практика в различни белфастки семейства (Милрой 1980). Семейството е терен за изследване на билингвизма и диглосията, но събраните в него данни за езиковите процеси служат на изследователите за изводи в контекста на макрообщността. Създателят на теорията за ограничения и разгърнатия езиков код Б. Бърнстейн (Бърнстейн 1972) обвързва избора на комуникативен код от децата със социално-психологически категории, определящи типа връзки между членовете на семейството (социализация, тип ориентация на семейството по отношение на отделната личност, класова принадлежност).

    В българската социолингвистика проблемът за нивелацията на езиковите кодове на съпрузите се свързва с въпроса за речевото адаптиране на имигрантите в града (Байчев, Виденов 1988, с.285).

    III. СЕМЕЙСТВОТО В ОБЩАТА КОНЦЕПТУАЛНА СХЕМА НА СОЦИОЛИНГВИСТИКАТА

    В тази част от изследването са потърсени онези социологически характеристики на семейството, които детерминират проявата на езикови процеси, специфични само за семейния микросоциум. Сред всички възможни езикови колективи единствено то е натоварено с процеса на конктетно начално предаване и усвояване на езика от децата. В него започва: натрупването на практически речев опит и на система от норми на речевото поведение; формирането на социолингвистичния опит на индивида - знания за социално детерминираната вариантност на езика и умения за уместно прилагане на тази система от знания в конкретния речев акт.

    Самата социологическа същност на семейството - микрообщност с макрофункции и значение по отношение на индивида, определя и спецификата на семейния речев колектив.

    IV. ОСОБЕНОСТИ НА РЕЧЕВАТА НИВЕЛАЦИЯ В СЕМЕЙСТВОТО

    1. Избор на социалнодемографски характеристики и социолингвистични променливи

    За да се изучи социалният генезис на речевите варианти, присъстващи и конкуриращи се в семейната социално-комуникативна ситуация, трябва да се формулират два типа променливи - социологически (независими) и лингвистически (зависими). Чрез проследяването на взаимното вариране на тези променливи може да се изследва динамиката на нивелационните процеси в речта на семейните членове.

    Избрахме седем социалнодемографски характеристики от социалната константа на проучваните семейства, които са значими за говорното поведение на съпрузите: пол, възраст, продължителност на софийския жителски стаж, продължителност на брака, месторождение на изток или на запад от ятовата изоглоса; степен на образование, тип професия според ролята на езика в професионалната реализация.

    При избора на зависими (лингвистични) променливи сме се ръководили от виждането, че те трябва: първо - да са показателни за принадлежността към дадена социална група, второ - да съотнасят индивида към един от двата основни типа речево поведение - А (източен) и Б (западен), трето - да са характерни за ежедневната, неофициална комуникация, и четвърто - да имат такава честота на поява в транскриби-раните текстове, която да позволява разграничаването на значими социолингвистически типове семейства чрез глотометрически процедури.

    Избраните от нас 13 основни социолингвистични променливи представляват такива отклонения от книжовната норма, които корелират със социално-демографската нееднородност на столичните семейства и са в най-висока степен диагностични за протичащите в семейството речеви нивелационни процеси.

    Употребата на винителни форми на личните местоимения (него, нея) вм. показателни местоимения - него ъгъл, нея вечер определяме като допълнителна променлива.

    Отделни зависими променливи са жаргонната и вулгарната лексика.

    2. Нивелационни речеви процеси в столични семейства, в които и двамата съпрузи са от Западна България

    В този раздел за степента на нивелация на семейните речеви кодове съдим по сравнението на средните величини на основните социолингвистични променливи в речта на двамата съпрузи. Динамиката на тези променливи е онагледена с извадки от идиолектите на съпрузите. Потърсени са социалнодемографските и личностно-психологическите фактори, детерминиращи генезиса на речевите особености. Всяко семейство е проучено отделно, а след това са потърсени типологическите сходства между нивелационните речеви процеси в единадесетте семейства от този вид.

    В съвкупността от единадесет семейства на западен съпруг и западна по месторождение съпруга се открива богата гама от типове семейни речеви репертоари. Те могат да бъдат скалирани според характера на съществуващите в тях социолингвистични маркери.

    В семейства 2.1., 2.4., 2.8. и 2.9. за престижно се възприема речевото поведение на индивида, допускащ по-малко отклонения от книжовната норма. В тях определящи за характера на речевата норма са степента на образованието на семейните членове (всички имат висше образование) и професионалната реализация на единия от съпрузите чрез езика.

    При семейства 2.3., 2.10. и 2.11. съществуват различия в индивидуалните речеви норми на двамата съпрузи. Семейният речев репертоар обхваща и силно социално стратифициращи речеви маркери, константни за единия от съпрузите, отнасящи го надолу по социалната йерархия.

    В семействата на рокерите (2.6. и 2.7.) за престижно се възприема речевото поведение, следващо корпоративните норми. А те включват лингивстични маркери, силно контрастиращи с книжовно-разговорната норма.

    3. Нивелационни речеви процеси в столични семейства, в които съпругата е от Западна България, а съпругът е от Източна България

    В този тип семейства (наречен тук тип 2) е потенциално заложена възможността за конкуренция на западно- и източнобългарски речеви особености в семейната социално-комуникативна система. Реализирането на тази възможност зависи предимно от характера на константните маркери в речта на източния по произход съпруг. Това е причината да разделим осемте семейства тип 2 на три подгрупи.

    В първата група се включват две семейства на студенти по хуманитарни науки. В речта на съпрузите (родени в Габрово) не откриваме източнобългарски маркери. Речева константа за тези семейства са депалатализацията на съгласната в глаголи от типа мислъ, говоръ, мислът, говорът и окончанието -МЕ за 1л., мн. число при глаголи от I и II спр.

    При втората група семейства на тип 1 (1.2., 1.5. и 1.6.) съществуват двустранни нивелационни речеви процеси. Съпругата адаптира речевото си поведение към по-престижните речеви особености на съпруга си от Източна България - по-малки средни величини имат екането, преметът на ударението в аористни глаголи и причастия и др. в сравнение със стойностите на тези маркери при семейства от двама съпрузи, родени в Западна България. Съпругът от А-пласт адаптира езиковото си поведение към престижните за софиянеца произносителни типове (без редукция на Е в И и без смекчаване на съгласните пред Е и И), следвайки като модел и говора на съпругата си.

    Третата група от тип 1 включва семейства, небалансирани в речево отношение - съпрузите имат индивидуални речеви норми, включващи лингвистични променливи от различни нормативни типове. Семействата от тази група принадлежат към различни възрастови генерации. Обединява ги речта на съпрузите, в която откриваме маркери, определяни като силно провинциализиращи (Виденов 1993, с.151-152) - во\дътъ, гла\вътъ, него ъгъл и др.

    4. Нивелационни речеви процеси в столични семейства, в които съпругата е от Източна България, а съпругът е от Западна България

    Според степента на уеднаквяване на индивидуалните речеви норми на съпрузите разделяме шестте семейства от този тип най-общо на две групи. Основен делитбен критерий е наличието в речта на двамата съпрузи на лингвистични променливи от един и същ нормативен тип (източен А- и западен Б-тип).

    Шестте семейства от тип 4 представят три вида семейни речеви норми (СРН): 1) СРН близка до книжовно-разговорната норма (семейства 4.4. и 4.6.); 2) СРН допускаща конкуренция между кодифицираните варианти и западнобългарските отклонения (семейство 4.2.); 3) СРН допускаща съсъществуване на западно- и източнобългарски речеви особености (при семейства 4.1., 4.3. и 4.5.).

    При този тип семейства ЗС/ИСА се реализират няколко конкретни пътища за сближаване на речевите особености на съпрузите: почти пълна нивелация на речевите кодове при семейства 4.4. и 4.6.; двустранни речеви влияния при семейство 4.2.; еднопосочен стремеж на съпругата за приспособяване към престижните образци в речта съпруга (при семейство 4.6.); невъзможност за протичане на речева нивелация поради неспособност на съпругата да се приобщи към престижните местни образци (семейство 4.1.).

    5. Нивелационни речеви процеси в столични семейства, в които и двамата съпрузи са от Източна България

    И трите семейства от тип 3 (източен съпруг и източна по месторождение съпруга) притежават социално-комуникативни системи, обхващащи източнобългарски маркери с по-голямо разнообразие и величини на явленията, отколкото западнобългарските речеви особености. При семейство 3.3. доминират източнобългарските маркери. При съпрузите от 3.1. маркерите и от А, и от Б-нормативен тип са с по-малка величина на явленията в сравнение с другите две семейства. При семейство 3.2. някои от западнобългарските променливи са по-активни, отколкото при семейства 3.1. и 3.3., но те съществуват успоредно с източните особености.

    Въпреки че семействата от този тип са вътрешно балансирани в речево отношение (двамата съпрузи имат еднакви речеви маркери от източнобългарски произход), те не са се адаптирали напълно към изискванията на столичната разговорна норма, оценяваща редукцията като провинциална особеност.

    6. Общи изводи за процесите на речева нивелация в семейството

    6.1. Динамика на социолингвистичните променливи в четирите основни типа семейства

    В този раздел търсим влиянието на типа семейство върху речта на семейните членове. Затова сравняваме средните стойности на всяка от основните социолингвистични променливи в речта на съпрузите и съпругите от четирите типа семейства. Динамиката на всяка от социолингвистичните променливи при четирите типа семейства е представена на графика (общо 19).

    Типът на семейство оказва влияние върху речта на западните по месторождение съпруги или съпрузи от смесените семейства (типове 1 и 4) като намалява средната стойност на екането. Сравнително ниски остават стойностите на тази променлива при източните по произход съпруги и съпрузи, независимо от типа семейство. Общо западните по месторождение столичани и софиянците екат повече от източните.

    За присъствието на депалатализацията (като тип езиково явление) типът на семейството не оказва съществено влияние. Значим за средната величина на тези депалатализационни явления се оказва месторождението - на изток или на запад от ятовата изоглоса (66% средна величина при западните по произход съпрузи и 39.4% - при източните).

    Преметът на ударението в аористни префигирани и непрефигирани глаголи и причастия е по-характерен за речта на западните по месторождение столичани. Преметът по-често се реализира при аористните глаголи, отколкото при аористните причастия в речта на 56-мата ни информатори. Източните по произход съпрузи (21 души) допускат по-често премет на ударението при префигираните аористни глаголи и много рядко префигираните аористни причастия. Западните по месторождение съпрузи (мъже) премятат по-често ударението в аористни глаголи (средна величина 45%) и аористни причастия (средна величина 35%), отколкото западните по произход съпруги (жени) - около 30% средна стойност при всички аористни глаголи и около 16% средна стойност при всички причастия.

    Отметът на ударението в повелително наклонение (\донеси) се реализира в речта и на двамата съпрузи само при семейства на двама западни по месторождение. Отметът липсва при съпругите от Западна България в смесените семейства и има ниска средна стойност при западните по произход съпрузи.

    Окончанието -МЕ за 1 л., мн. число, сег. време при глаголи от I и II спрежение има сравнително високи средни стойности и при четирите типа столични семейства - 35% при съпрузите и 56% при съпругите.

    При изследваните източнобългарски променливи се очертава една ясна тенденция - те имат значително по-ниски средни величини при източните по произход съпрузи от смесените семейства (мъжете от тип 1 и жените от тип 4), отколкото при семействата на двама източни по месторождение.

    6.2. Анализ на връзките между социалнодемографските фактори и основните социолингвистични променливи

    В това изследване сме приложили еднофакторен дисперсионен анализ за изследване на връзките между независимите социални променливи и зависимите лингвистични променливи. Направихме отделен дисперсионен анализ на връзките на всяка социолингвистична променлива с всеки от 7-те социалнодемографски фактора (общо 196).

    Оказа се, че социалните фактори "образование" и "тип професия" и факторът "месторождение" (демографски фактор на лингвистична основа) оказват значително по-голямо влияние върху речта на изследваните от нас информатори, отколкото демографските фактори "столичен жителски стаж", "продължителност на брака", факторите "възраст" и "пол".

    Всичките основни социолингвистични маркери с изключение на окончанието -МЕ за 1л., мн. число, сег. време при глаголи от I и II спр. са зависими от месторождението. Ако отчитаме само западнобългарските по произход речеви особености, ще видим, че с най-голяма средна величина на отклоненията от книжовната норма са родените в Западна България, след това са родените в София и накрая - родените в Източна България столичани.

    На графика 27 се очертават четири паралелни пика за трите групи столичани: при променлива №4 - депалатализация на съгласната при глаголи от II спр. (вървъ, вървът); при №5 - общи депалатализационни процеси (вървъ, затварам, учителъ, денъ, перална, дъщера); при №7 - премет на ударението при префигирани аористни глаголи; при №15 - окончанието -МЕ за 1л., мн. число, сег. време и за трите спрежения. Средните стойности на променливите от тези четири върха на графиката са паралелни за трите групи, като най-високи са при западните по произход, след това при столичаните и най-ниски при източните по месторождение информатори. Явно това са най-разпространените речеви особености в столичния макросоциум, независимо от произхода и социалния статус на хората.

    След дисперсионния анализ стана ясно, че типът на професията (изискваща или не изискваща задължително спазване на книжовната норма в професионалното общуване) влияе върху всички западни социолингвистични променливи, като детерминира липсата на маркерите с по-голяма стратифицираща сила в речта на и.л., реализиращи се професионално чрез езика. Изключение прави депалатализацията на съгласната пред глаголното окончание в 1л., ед. число и 3 л., мн. число, сег. време при глаголи от I и II спр. Факторът "тип професия" не влияе върху източните по характер речеви особености, с изключение на личните местоимения НИЙ, ВИЙ.

    Оказа се, че всички западнобългарски по произход променливи имат един и същ тип динамика - с повишаване на образованието спада средната им стойност. Източнобългарските променливи нямат очертана тенденция при промяна на образованието (с изключение на формите НИЙ, ВИЙ, които намаляват).

    Изследването на влиянието на фактора "пол" върху речта на 28-те семейства показа, че между речевото поведение на съпругите и съпрузите съществува разлика - при 28-те съпрузи наблюдаваните западни социолингвистични променливи имат сравнително по-високи средни стойности, отколкото в речта на 28-те съпруги. Изключение прави т.нар. "мекане". Източнобългарските по произход променливи имат еднакъв тип динамика при мъжете и жените: редукцията на Е има по-големи средни стойности от смекчаването на съгласната пред Е и И; частният случай на редукцията (формите НИЙ, ВИЙ) има значително по-високи средни величини от редукцията на Е в общия случай.

    Най-трудно се отчита влиянието на времевите фактори върху речта на индивида, тъй като можем да съдим за промяната или стабилността предимно чрез сравнение между две точки във времето или чрез съпоставяне на речта при различни поколения с еднакви други социалнодемографски характеристики. Между трите времеви фактора "продължителност на брака", "софийски жителски стаж" и "възраст" съществува силна корелационна зависимост. Това означава, че те влияят върху приблизително едни и същи социолингвистични променливи - предимно върху някои от източните речеви маркери.

    Дисперсионният анализ показа, че факторът "софийски жителски стаж" влияе върху почти всички източни маркери, които намаляват средните си стойности с неговото нарастване, а две западнобългарски променливи - отметът на ударението в повелително наклонение и поредицата депалатализационни явления, покачват средните си величини при нарастването му.

    Факторът "продължителност на брака" влияе според дисперсионния анализ върху: частицата ШЪ за образуване на бъдеще време, която намалява с нарастването му; върху "ъкавите форми" и върху употребата на притежателни вместо показателни местоимения (него ден, него ъгъл), които повишават средните си стойности с неговото нарастване.

    6.3. Изследване на речта в семействата чрез метода на главните компоненти

    За да направим заключения за приликите и разликите между речевото поведение на четирите типа семейства, бе необходимо да сравним семействата според динамиката на 13-те основни социолингвистични маркери в речта им. Сравнението по тези 13 речеви особености направихме по МЕТОДА НА ГЛАВНИТЕ КОМПОНЕНТИ, чрез който основните социолингвистични променливи се редуцират (обобщават) до няколко фактора, наричани главни компоненти, обясняващи достатъчно добре тяхното поведение. В първия главен компонент социолингвистичните променливи са разделени в двата края по признака "западнобългарски/източнобългарски по локализация". Най-общо във втория компонент социолингвистичните променливи са подредени по социално-стратифициращата си сила.

    По метода на главните компоненти на всяко от изследваните лица се приписва число (количество интегрално свойство), което е функция на величините на променливите в собствената му реч и факторното тегло на всяка променлива в съответния компонент. Тези числа нанесохме на графика, според която се оформят три групи от семейства. Съпрузите от смесените семейства (тип 1 и тип 4) оформят една група в главно в горната част на графиката, което означава, че при тях протичат еднотипни речеви нивелационни процеси. В друга група са информаторите от семействата на двама западни по месторождение съпрузи - предимно в дясната част на графиката. Информаторите от семейства на двама източни по произход съпрузи се групират в лявата част на графика 36. Оформянето на тези три групи семейства доказва предварителната ни хипотеза, че семейството може да бъде социолингвистически типологизирано според протичащите в него речеви нивелационни процеси.

    7. Резултати от анкетата-самооценка за промените, които настъпват в речта при смяна на местоживеенето и на семейното положение

    За да изследваме ценностната ориентация на семейството по отношение на езика, проведохме анкета сред 110 столични семейства. Това е анкета-самооценка за динамиката в собствената реч и за промените в езика на макросоциума. Резултатите се обобщават в няколко основни извода:

    V. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЕЗИКОВОТО СЪЖИТЕЛСТВО НА ПОКОЛЕНИЯТА В СЕМЕЙСТВОТО

    1. Предаването на езиковия код между поколенията в семейството

    Въпросът за езиковото съжителство на поколенията в семейството обхваща няколко основни за социолингвистиката проблема. На първо място това е проблемът за предаването на езиковия код между поколенията. Чрез множество примери в записаните от нас семейства търсим отговор на въпроса кои речеви особености на родителите усвоява детето като част от по-общия процес на езиковата онтогенеза. На второ място този въпрос се свързва с изследването на възрастово детерминираната разлика в употребата на езиковите варианти.

    В тази глава са описани най-общо четири типа изследователски подхода към възрастта като детерминатор на речевото поведение на индивида.

    За да установим връзката между източнобългарските зависими променливи и независимата променлива възраст, приложихме линеен модел за еднофакторен регресионен анализ от типа y = a + bx. Той показа, че между фактора "възраст" и всяка от шестте зависими лингвистични променливи в речта на 21 информатори от А-пласт съществува положителна слаба корелационна зависимост. Това означава, че с нарастването на възрастта се увеличава средната величина на източнобългарските по тип отклонения от книжовната норма. Намаляването на средните им величини при по-младите води до извода, че младото поколение е сравнително по-адаптивно към променените речеви императиви в новото населено място и че при всяка следваща генерация намаляват специфичните речеви особености, оценявани от макросоциума като регионални и непрестижни.

    При изследването на динамиката на западнобългарските променливи в зависимост от възрастта се оказа, че те по-често могат да се прояват с по-високи средни стойности в речта на поколенията от 20 до 30 години и над петдесет години. При средното поколение между 30 и 50 години западнобългарските променливи имат сравнително по-ниски средни величини. Следователно върху младото и върху възрастното поколение е по-слаб императивът за спазване на книжовната норма, отколкото при средното поколение.

    2. Психологическият статус на регионалните особености в речта на индивида като част от проблема за езиковото съжителство на поколенията в семейството

    В тази част подробно сме проучили особеностите на речевата комуникация в две четирипоколенски семейства. В тях въпросът за разликата в ценностната ориентация по отношение на езика между отделните поколения се преплита с проблема за статуса на диалектните (регионалните) маркери. Тези две многопоколенски семейства представят конкретните реализации на два общи речеви процеса. Всяко следващо поколение не възприема като модели за подражание от предходното поколение речевите особености с най-силно провинциализиращ характер. По-младите поколения носят в речта си особености, представящи езиковата промяна, т.е. действащи като показатели за динамиката на съвременния български език.

    VI. СЛЕНГЪТ В СЕМЕЙСТВОТО - МАРКЕР В РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ПОКОЛЕНИЯТА. СЕМЕЙСТВОТО И ВУЛГАРИЗМИТЕ

    Обект на изследване в тази глава е присъствието и оценката на сленга и вулгаризмите в семейния микроколектив. Използвали сме два подхода - 1) описание на фактическото им присъствие и формалните им изразни средства в речта на записаните семейства, като се търсят социалнодемографските фактори определили употребата им, и 2) анкетно проучване на оценката на 110 семейства (220 души) за статуса и употребата им в собственото семейство и в обществото.

    Интересуваме се от сленга и вулгаризмите в семейството, защото те са свързани с проблемите за езиковото възпитание на децата, с речевите маркери на релацията мъжка/женска реч, с въпроса за социалния, корпоративния и възрастовия генезис на вулгаризмите и сленга, както и с разминаването между честотата на употребата им и преобладаващата негативна оценка за тях.

    Като цяло анкетираните 220 съпруги и съпрузи смятат, че сленгът и особено вулгаризмите са недопустими за речевата комуникация в семейството. Сленговите маркери се преценяват по-скоро като отрицателно явление, което в крайна сметка разваля езика ни. Макар и анонимен, българинът е склонен да избира от предлаганите му отговори тези, които са най-близо до традиционното, конвенционалното разбиране и оценка за сленга и вулгаризмите - особено при въпросите, които открито или скрито засягат родителския авторитет. Мъжете са по-склонни от жените да признаят "отклоняването" си от традиционния възглед за неприемливостта на жаргона и особено на вулгаризмите в семейството.

    Резултатите от анкетите подложихме и на анализ по метода на главните компоненти, който дава възможност да се очертаят групи от въпроси, които анкетираните лица възприемат като семантично близки и на които отговарят по приблизително еднакъв начин. Бихме могли да формулираме хипотезата, че анкетираните лица имат сравнително еднакво отношение към сленга и вулгаризмите, както и хипотезата, че въпросът за присъствието на сленга и вулгаризмите в комуникацията родители-деца е най-важният проблем за анкетираните родители сред цялата съвкупност въпроси в трите анкетни карти.

    Цитирана литература

  • Байчев, Виденов 1988: Виденов, М., Байчев Б. Социолингвистическо проучване на град Велико Търново. С., 1988.
  • Бърнстейн 1972: Bernstein, B. Social Class, Language and Socialization. In: Language and Social Context. Еdited by Paolo Giglioli, Penguin Books, Harmondsworth, 1972, p.157-179.
  • Виденов 1993а: Виденов, М. Софийският език. С., 1993.
  • Милрой 1980: Milroy, L. Language and social networks. Oxford Blackwell, 1980.
  • Лабов 1975: Лабов, У. Исследование языка в его социальном контексте. В: Новое в лингвистике, вып. VII, с.96-182, М., 1975.
  • Стойков 1966: Стойков, Ст. Увод във фонетиката на българския език. С., 1966.
  • ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

  • 1. Виденов, М., Кр. Алексова. Езикови процеси в семейството. В: сп. Език и литература, кн. 2, 1990.
  • 2. Кр. Алексова. Към проблема за езиковата нивелация в семейния микросоциум. В: Проблеми на социолингвистиката, т.2, С., 1990.
  • 3. Кр. Алексова. Проблеми на езиковата адаптация в столичното семейство. В: Проблеми на социолингвистиката. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, 1993.
  • 4. Кр. Алексова. Речевата норма в столичното семейство. В: Материали от конференцията в чест на проф. Ст. Стойков, (под печат).
  • 5. Кр. Алексова. Опит за социолингвистическа типология на семейството. В: Материали от IV Международна конференция по социолингвистика INSOLICO'93, (под печат).

  • СПРАВКА за приносните моменти в дисертацията