Contents / Съдържание
Това  беше  химикал…  Ти разправяше тогава…
Изядох се тогава.  Така е Любо.  Какво да правя.  Дигат бе,  може
и  студент  да е, може и някой друг да е.  Може…  Никой не ми е
виновен.  Заключи си…  И си излез да ти е мирна главата.  Та  и
ти вържи попа да ти е мирно…  Не, 'ма откъде-накъд е Янев ще ми
влиза…  Шефа му е казал ще  го,  при  първото  нарушени  ще  го
уволни  дисциплинарно.   Ама аз ще му се обадя сега бе…  Янев е
във страшно положение и не бива да прави  такива  шашкънии.   'Ма
аз…  Гледай да не те бие само.  Ще ме бие!  Ама мъжа ми какъвто
е спортист трябва да ти  кажа  че  Янев  яка  му  душа.   Слушай,
слушай…   Янев  е  много нервозен, и гледай…  След това да ти
кажа, трябва да ти кажа че  моя  мъж  само  да  му  кажа  нещо…
Слушай…   Чакай,  чакай!   Я  ми кажи пуска ли ти поне един път
ръка.  Не.  Аз се държа…  Ама откровено.  - Да,  да  пукна,  да
пукна.  -Ич!  Ей, ще бъдеш единствената жена в Ичесе.  Сигурно си
много грозна да му еба мама му да еба.  Виж какво да  ти  кажа…
Грозна  съм,  грозна  съм.  Виж какво да ти кажа, човек когато се
държи…  Слушай…  А от Северна България нема грозни бе, ти  не
разбра  ли бе.  Аз правя изключение бе Любо.  Понеже няма жена на
която.  Виж какво…  откровено  казано  аз  не  мога  да  си  го
представя Янев като женкар.  Цар Янев.  Не мога сега, като женкар
Янев не мога да си го представя…  Я иди питай  там,  да  ти  не
кажа  некои  имена,  да  видиш.  Сериозно!  Да видиш, килима му в
звукозаписа.   Сериозно!   Че  по  едно  време  имаше  и   дюшек,
надуваем.   Стига  бе,  Любо,  Янев!   Стига бе!  Не мож' да бъде
вярно, Любо ти ни будалкаш.  Не мож' да бъде верно, значи.  Е  па
дюшека  го  прогорила  една с цигара, както пушила, пуф и друс на
дупе.  Любо ти ни…  Сериозно…  Изгорила дюшека.   Невероятно.
Не,  това  не, Янев, виж кво, мога да си го представя със всичко,
обаче като женкар просто не, не мога да си представя.  Ти  тогава
за  кво  си  в  института и не си чула.  Че виж сега, който тука,
попитай да ти каже че Янев се  котира  за  един  от  най-големите
женкари  след  Благо,  математика.   Ам-ми.   Ох  боже!   Е питай
Андриана, тя е със мене, заедно сме дошли в института, Андриана е
чула.   Сериозно,  Янев!  Това е най-големия ръкаров бе.  Ти като
че падаш от небето.  Ръкаров!  Тоя па!  - Да, да.  Аз за  туй  те
питам  как  така  не  ти  е  пуснал  ръка.   Ще  му се види тесен
кабинета.  Слушай, много е серт тя.  Знайш като  се  ядоса  какъв
серт  е…   Има…   Ам  и  ти  мен,  той  ме ядоса, аз съм леко
ядосана.  Тя е по-серт.  Освен туй ти нема къде да го хванеш.  Ни
по  рошавата  глава, ни по…  Слушай кво…  Виж кво да ти кажа,
аз така ще го оправя че после…  Той  ако  те  хване  за  косата
братче  ще даваш задник…  Стига бе Любо…  Немах настроение но
ми се създаде.  Ти ни разсмя бе  Любо,  Любо…   Останете  си…
Малко  съм  полуциник но…  Ние сме си свои хора.  А бе, това ми
прилича на модерна любов, тоя как е зел  да  лиже…   Любо  кажи
сега  има ли поне една мадама в института…  Слушай Любо!  Какво
лиже бе?  Има ли сега поне една мадама в  института  сега  да  е,
която  да  я е оправял Янев.  Пет, ще ти изброя.  От комсомолките
ли или не.  Но ми е неудобно тука.  Кажи поне една.  Е айде сега.
Поне  една.   Първата  Здравка  Спасова.   Какво?   Ами те със, с
Дамян, с Дамян беха почти на нож.  Ние с Даян знаеме ама за  Янев
не.  Янев форсира бе, недей така бе, форсира.  Стига бе!  О, боже
господи!   Той  такъв  е  смачкан  да  ти  кажа.    Смачкан,   те
най-смачканите най важат.  Те са смачкани от натиск.  Нали, нали.
Деформацията идва от натиска и от гравитацията.
     Една пиличка мога да ти дам.  А малка ножичка немате ли?  Не
мога да се търпя така и като съм…  Друго  не  искаш  ли  да  си
подрежеш Любо?  Ох, ох.  Не ми пипай крака.  Вчера те видях, беше
с тъщата си.  С кого?  С една стара жена, и детето си го държеше,
там некъде около Центъра.  Имаш грешка Любо.  Е, ами аз…  Вчера
нито съм била във центъра, нито детето ми е тука за да го  държа,
нито  тъщата.   Към шес часа е било.  Каква тъща?  Немате ли една
малка ножичка тука?  Имаме бе.  Тука имаше  една  малка  ножичка.
Не  зная  къде е.  Чакай да потърся.  Айде бе душа, виж че, знайш
колко ми е неприятно така да, да ходя.   Аз  некъде  имах  такова
цъкало  бе,  доскоро го държах некъде.  Андрианче недей стой така
че ме съблазняваш.  Че аз нали затуй  седя,  да  те  съблазнявам.
Инак  какъв  смисъл  има.   Любо  много ти е хубава ризата бе, ти
другите работи ги остави.  Ние наборите сме така…  Виж…  Секс
бомби…  Ваклин като беше на бригада как е добре сега.  Освежен.
Много е добре.   Платиха  ли  ви  добре?   Да.   Колко?   Петарка
връзваш  ли?   Шес  лева на ден.  Браво!  Какво работи, Ваклинчо?
Бояджия  бе.   Ама  апартаменти  ли  боядисвахте  или…   Не,  в
съветското  посолство  бях.   Ти  добре  си се наредил.  Там нема
начин да не…  Съвсем случайно.  Просто, аз нямах никакъв познат
там,  просто съвсем случайно попаднах в една бригада.  Любо, като
те вземат три месеца, запас, ще те  пратят  да  бачкаш.   Да, ама
нямат  право, аз съм аспирант.  Не могат да ме претаковат.  Верно
е.  Моята карта е извадена и сложена там, у една каса, в която не
подлежи на запас.
     Обаче  да  знаеш  на  моя  шеф  Юри  Семьонович във Съюза му
занеса…  "Преслав" ли?  - Не.   Занеса  му  "Плиска",  уиски…
Предполагам  че  най  ти се радва на "Столичная"…  Занесох, не,
занесох му една бутилка седемгодишна, троянска.   Обаче  от  тая,
наречената монастирска, монастирска.  Аха.  Със билки.  Той казва
така.  Такъв елексир не съм пил.  Прав е.  Има некои пък ракиджии
мама  му стара, де да го знайш.  Аз съм иначе винарка.  Никога не
бих се сетил за ракия, обаче пусто винце си го обичам.   Маврудец
така, като седнеш…
     Тя  като  дойде,  сега  аз  кат'  съм там.  Вземала съм едно
списание;  ето стотинките.  Викам чакай да се  разберем,  що  ми,
демонстрираш  пред  мен  да  ги  слагаш  стотинките.  Ти ще си ги
сложиш и кога ме нема.  Щот ти викам, аз ще си изляза а ти  можеш
да  вземеш…   Да,  да,  да…   Дала си двайсе стотинки па като
излеза можеш да си вземеш сто лева.  Виж  колко  е  честна!   Виж
колко е честна и веднага го сложи…  Ама да бе…  Е как бе?  Да
бе…  Един вестник вземе и веднага ги сложи, и то  пред  мен  ги
слага моля ти се.  Ами да.  Да видя че ги е сложила.  Ами тя ги е
сложила, тя не може ли да ги вземе след това пак.  А че  цял  ден
е,  а  че  цял  ден  е, е, цял ден седи самичка там и че може, да
сложи сега.  Защо трябва да ми, да ти го демонстрира.  Стига  бе.
Ами  ти  кажи за толкова глупава и ме сметаш бе!  Ами аз й казах,
аз един ден…  Ма ти за такава ли глупачка ме сметаш…  Слушай,
слушай  ма,  аз  един  ден, щото се скарахме по един повод и аз й
викам виж к'во ще ти кажа.  Престани да ме прайш на кьорава и  на
глупава  щото  не съм виждала така-а една колежка.  Е стига де…
Тя понеже не вижда, "та затова може би  допускаме  грешки  и  сме
вътре".   Да,  да.   Извинявай,  ама  даже  и да сме вътре да, да
допуснеме да сбъркаш, да върнеш на някой, още  повече  аз  работя
със  стотинки…   Да…  стотинки ще е.  Лево е , дребна работа.
Нека да е пет, десет, петнайсе, двайсе, трийсе лева  да  са.   Да
сбъркаш.   А,  и  толкова няма.  Нищо де, слагам, до триййсе лева
може да…  Да…  да приеме че може  да  сбъркаш.   Така.   Нали
некой  път  си  разсея,  може  да върнеш на некой пет лева, па ще
върнеш му, за един месец пет лева ще върнеш.   Така.   Така.   Не
мож'  да  върнеш щото 'орта ти дават стотинки.  Ама със сто и със
сто и педесе лева да влезеш вътре…  Това е нарочно.  Това е със
цел,  това  е  със  цел…  Да можеш да сбъркаш…  И аз ме яд че
първия път като излизнахме, трябваше да  бъда  категорична  и  да
кажа  не  желая да работя повече с нея и да ме преместят на друго
място.  Ти ли си първа на местото?  Абе аз съм първа ама тя…  А
така,  ще излезе тя!  Със шефа са така моля ти се…  Е-е!  Щом е
със шефа така, ти не мож' да си така и свършена работа.  Е-е,  аз
съм  дърта,  не съм млада.  Ух че мръсна работа става.  И така ми
беше хубаво, тая работа,  така  ми  допадна  и  ми  харесва  и…
Оставаш  ти сама!  Аз кажи сама ще работя натам…  Нема, те нема
да ни оставят щото сега сме вътре и щом е над  сто  лева  те  ги,
имат си решение да ги уволняват.  И двете?  Ама и тя ще си излезе
ама що ще ми изяде хлаба на мене, тая идиотка.  На нея  й  требва
стаж,  не й требват пари.  И като имаш предвид че тя в десет часа
става и си излиза вместо да работи непрекъснато до два  часа,  да
ме  изчака,  тя  си  стане и си се разхожда.  Хората, хиляда души
поне досега са ми казали 'се е затворено.   Бе  викам  как  ще  е
затворено.   Аз  когат  съм  не затварям с извинение не отивам да
пикая.  Да, да, да.  Нали, сега аз си знам  как  седя.   Да,  да.
Тя, вечно е затворено при нея.  Значи тя кво прай.  Аз хем работя
повече от нея, та изкарвам  пари  за  да,…   Покриете  плана…
покрия  плана,  да.   То  е, делиме си парите на равно заплатата,
каквот сме изкарали.  Тя си зима сто и двайс,  трийс  лева  и  си
работи два часа на ден.  Кво, ти изкарваш и нейния труд.  Ами да,
ами кеф работа, кво искаш.  Ау-у-у!  Не требва да има обща  каса.
Значи  Наде,  казала съм досега, не.  Ако беше дошъл друг и да, и
да взимаше, аз щех да я сложа на место.  Но  това  е…   от  тия
жени…  Щом със шефовете.  Чакай де, не само със шефовете.  Но е
такава курва със извинение че значи, ще те обеси и тя  ще  излезе
права.   Тя  ще  излезе  права…  Така е.  Та, не, значи толкова
годишна съм аз досега не  съм  срещала  такъв  нечестен  и  нагъл
човек.   Не  съм  срещала  в  живота си.  Ядове, значи ти си имаш
големи ядове.  А като дойде:  ах, ти така,  така,  ти  толкова…
Да, да!  Таква прегръдки…  Толкова си добра, то така всичко, ти
така хубаво работиш, па ти така…  Лицемери!  Обаче, каква  е…
А  защо,  защо  требва  да ти казвам миличка, сладичка такава си,
хубава си, така хубаво работиш.  То не е необходимо  бе.   Да  те
хлъзга бе, динена кора ти слага…
     Радке,  оная  тревира знайш колко много се колебах, колебах,
имах пари, можех да си взема, обаче в края на крайщата реших,  че
един  такъв  хубав плат за нищо не става.  Трябваше, ами трябваше
да си взема за дълга рокля.  Щях да дам  трийсе  и  два  лева  за
плат,  и  двайсет  лева  за  шиене  и  щях  да я облека един път,
максимум два пъти.  И какъв е смисъла, тоя скъпия плат да ми седи
там.   Аз  искам  за  дълга  рокля евтин плат.  За да не ми е жал
после след второто обличане да го хвърля.   А  тази  тревира,  то
понеже е и здрав плат, хубав на качество, не мога да тръгна с нея
по улицата щото тоя тъмен фон на тея едри цветя  ще  ме  помислят
най-малко  че  нещо  ми хлопа в главата.  Хубав е, много е хубав.
Нали ти казвам, аз като я видях за мен, това е само за една дълга
пола, нищо повече не би могло.  Да…

     И  по  едно  време  пристигам  някъде  до  Централна  гара и
пресичам булеварда и минавам  от  другата