Contents / Съдържание
     Значи  ако не се срещнеме повече все едно че сме прехвърлили
часовете.  Ъхъ.  Ако не се срещнеме ще  си  пишеме.   Но,  да  не
стане  така  че  и  ти  да  се  халосаш нещо и да дойдеш, и да ме
изгониш…  А, не може, аз  съм  го  мислил  от  толкова  отдавна
това…   Както  веднъж  със  Попа правихме разни комбинации и аз
имам, той трябва да ми вземе часовете от седем и аз съм забравила
и  пристигам  от  седем,  щот той не ме предупреди, И беше голяма
минавка.  Бедата е да не се случи никой да не дойде.  Аз иначе ти
отстъпвам  сега.  Щот ти на мен такава голяма услуга ми правиш че
повече няма накъде.  Страшна услуга.  Добре, запомни  че  съм  ти
направила  страшна  услуга.   Не, но там е цялата работа че двама
човека си правят услуга, тоя който прави услугата, това  на  него
не му струва толкова много от тоя на когото я прави услугата.  За
теб да дойдеш два часа голяма работа, а аз  получавам  един  ден,
който,  знайш  колко  ми трябва.  Как бе, ти мислиш че ми е много
лесно да ставам във шес и половина…  После ако сакаш  два  пъти
или  три  пъти  ще  ти ги взема значи.  Дай, дай, да натрупам там
повече пари, тоя месец.  Ти на хонорувани ли си?  Тоя па  намерил
да  ме  пита!   Да?   Хонорувана съм.  Ти мислиш че аз знам кой е
утвърден, кой не.  Ами аз съм тъпа бе, аз съм недостойна да  бъда
щатна.   Нямаш вид на тъпа бе.  Сега  остава да кажеш някои щатни
имат вид на тъпи, нямат вид на щатни и тогава картинката ще стане
съвсем  пълна.   Кажете  някой  ценен  виц  бе!   Като гост ти ще
кажеш…  Чакай да си спомня.  Чакай да ти кажа един детски  виц.
Ще  ти вземам часовете, ами и вицове ще ти казвам, егати.  Детски
виц.  Айде детски виц.  Сина  ми  го  разказва,  умрях  от  смях.
Двама  луди си играят на криеница.  Единия вика, значи ще напрайм
така.  Аз ще се скрия в гардероба, ти ще ме търсиш.   И  наистина
той се скрива в гардероба, другия започва да го търси.  Гледа под
кревата, нема го.   Поглежда  отдолу  под  писалището,  няма  го.
Търси  го  в  кухнята,  няма  го.   Отваря  хладилника,  няма го.
Проверява, всичко с главата наопъки, няма  го.   Накрая  чука  на
вратата  на  гардероба  и  му вика.  Айде излизай, нема да играем
повече, не можах да те намеря.  Може ли и  аз  един  детски  виц.
Разказва   го  петгодишно  момиченце,  на  една  моя  колежка  от
Университета.  Идва при нас, имаме лекции, нали вечерно караме…
Тя  е чувала че вицове и изведнъж казва искате ли да ви кажа един
виц.  При това обаче всички почват още тук да се смеят.  И  почва
тя  да  казва…   Ножче  и  картофче  тръгнали  на  разходка.  И
стигнали до железопътната линия.  И  ножче  казало  на  картофче.
Хайде  да  легнем  на  линията.   И легнали.  Минал влака и ножче
казало хайде да си ходим бе, пюре.  Ето  ти  един  друг  виц,  на
петгодишно  момиченце,  което,  явно  го  е  научила  из детските
градини някъде…  Двама луди искат да бягат от  лудницата.   Тоя
виц  е  стар  обаче,  в  друг вариант съм го чувал.  Единия вика,
обаче  намерили  някъде  фенерче.   Вика  аз  вика  ще  светя   с
фенерчето, ти ще се спуснеш по лъча надолу, след туй ще ти хвърля
фенерчето, ти ще го запалиш и аз ще се спусна по лъча надолу.  А,
вика,  ти  току  виж вземеш да изключиш фенерчето, ще падна да се
пребия.  Нещо ново  кажи!   Ами  айде  кат  сме  почнали  там  за
гардеробите,  тоя  толкова  е  стар че може би ще звучи като нов.
Значи баба  попадия  си  приемала  клиенти.   Знаеш  ли  го?   Ай
по-бързо че, ти имаш ли час?  Имам.  Това е най-големия виц вече.
Осем и петнайсе.  И, идва първия,  свършва  си  работата,  плаща.
Обаче  в  туй  време  някой влиза.  Олеле, дядо поп идва и тя, на
гардероба.  Скрила  го  там,  потулва  го  зад  куфарите.   Влиза
втория,  свършва  си  работата, обаче още не успял да извади да й
плати, пак вънка се чува някой влиза.  Олеле, мъжа  ми,  хоп  под
кревата.   Влиза дядо поп, оглежда и му се вижда че работата не е
чиста.  Обаче какво ще й каже и  вика:   жено-о,  невярна  си  ми
жено-о, обаче оня, посочва с пръст нагоре към небето, той, той ще
ти плати.  Не е вярно викнал онзи от гардероба, аз съм си платил,
тоя под кревата долу, той не е платил.
страна  на  булеварда.
Прай  ми впечатление че някакъв младеж имаше така на педесе метра
пред мене…  Ох!  Извинявай!  Няма нищо…  И, видях го че и той
пресече  булеварда  откъм  моята страна и върви пред мене.  Обаче
беше февруари месец и беше много  студено.   И  съм  си  бръкнал,
едната  ръка в джоба, другата така държа цигарата.  Пуша и съм се
свил.  И вървя.  По едно време дигам си така леко главата, не  да
гледам него а да си опъна от цигарата нали.  Не ми е удобно така,
дигам си така да си опъна от цигарата и гледам нашия  на  некакви
си  петнайсе  до  двайсе  метра  пред мен, върви и така си свалил
гащите.  Ама панталона и гащите, на тоя студ,  значи  адски  студ
беше.   Вървя  и гледам гол гъз.  Викам гледам сега викам…  Не,
не,…  викам тоя нашия ще се насере сигурно.  И,  зор,  помислих
че  е  на зор нещо момчето…  А да, на зор!  И, ама аз откъде да
знам.  Аз си бях и пийнал нали, не разсъждавах в тоя момент както
трябва  пък  и в един момент, повдигам си главата и изведнъж един
гол гъз пред тебе.  Цирк!  Ще умра!  Погледах го така  ама,  мина
ми  като  за  секунда  през  главата  че е на зор момчето и търси
някъде да се шмугне да, нали, ако има разстройство.  И пак съм си
навел така главата и правя още пет-шес крачки нали, пет-шес метра
да съм минал и пак си повдигам да си опъна цигарата.   Гледам  го
оня, няма.  Върви пред мене обаче панталоните му вдигнати.  Викам
тоя сигурно му е минал зора.  И пак вървя, и той пред мене.  И  в
един момент поглеждам аз, гледам оня пак си свалил гащите.  Викам
а-а, ясна каква ще е…  Тука това не е  от  зор.   Направо  вече
втория  път…   Аз  ми  стана  интересно  че и втория път гащите
свалени  и  гледам  гащите  се  забавят…   Викам  а-а,  чедо…
Настигнах  го  аз…   Като го видях!  Ами то да има най-много да
имаше, да имаше осемнайсе, деветнайсе, двайсе  годишно  момче  да
беше.   Викам  кво  бе малкия?  А, нищо, нищо, това-онова.  Викам
слушай кво бе, на тоя студ, не ми е жал за тебе ами ми е  жал  за
гъза  ти  викам  бе!   Ще настинеш викам бе, простак!  А, ама аз,
това-онова, и върви той до мене.  Аз вървя от другата му  страна.
Ама  аз  това-онова.  Викам да се махаш оттука, че като ти забием
един бурун викам, значи ще ти цъфна викам задника!  И оня като му
казах  това  и  както  вървяхме  така,  имаше  една пътечка.  Так
пътечката и бух между блоковете, изчезна.  Младо момче  бе  майка
му  стара.  Младо момче!  И викам си сега това момче да е живяло,
да е живяло, да е живяло със жени, не мож' да  бъде  чак  нали…
Защото аз някой път мисля че това мож' да се получи от отвращение
или пренаситеност от жени.  Не  е!   Обаче  това  си  е  изглежда
някакво болестно състояние…  Заболяване.  Това си е заболяване.
Нямам представа.  Викам майка му, гледай какво нещо.  Това е живо
нещастие бе.  Младо момче.  Младо момче бе, младо момче…
     Едно  столче…   Жалко  че  съм  далече  и  не  мога  да те
цункам…  Ще ти го дам…  Не, подарък ми е, имай  предвид,  без
инвазии  и  агресии…   Чакай де,…  Тя сега ще търси късмет…
Късмет ще търся…  Любо седни сега де, вземи  си  столче,  седни
сега…  Московски, кажи нещо бе Московски…  Всичко добре Любо.
Ще седна другари, ще ви видя така…  Я ни кажи  сега  два  лафа.
Ало,  ало,  може ли другаря Янакиев да се обади…  А не, не, не,
не, аз ще ида да си взема стол…  Аз ще  ти  донеса…   Впрочем
имам  един  телефон  да  въртя.   Нашият  телефон  е много хубав.
Нашият  телефон  почти  набира,  почти  набира.   Не,  трябва  да
предупредя  един  човек  че няма да стане една работа.  Кажи нещо
бе, Московски, кажи бе…  Любо, всичко добро.  Не можа  ли  нещо
да  вземеш  от  тия,  от идейно-политическите  им материали нещо.
Няма, нямат.  Е онуй к'вот ти казах за образованието.  Ний искаме
специално  да се срещнем, те имали някакъв там…  Мазолин, що не
го пита Мазолин бе…  Е и с Мазолин  разговаряхме  накрая…   И
как,  секретно  ли го считат т'ва?  Не, казват че щели по линията
на СИВ да ги разпространяват  тия  материали  за  образоването  в
развитите,  в развиващите се страни и щял да го получи тук…  Аз
сега като ходя, ще ходя при тях и  все  нещо  мисля  да  измъкна.
Гледай,  гледай,  гледай  какъв  часовник има  Любо!  Продавам го
другари, тая седмица  ви  го  давам…   Виж,  това  е  хубаво…
Петстотин  и  педесе  лева,  минимална  сума.  Що го продаваш бе?
Щото са ми донесли от Швейцерско друг.  Ще намериш  ли  клиентела
за  петстотин  и  шейсе лева?  Веднага мога да го дам, одма.  Аде
бе!  Не, има ли желаещи?  Има бе.  Аз бих го купила на  мъжа  си.
А?   Бих  го купила.  Давай веднага.  Давай, веднага ти го давам.
Виж как пулсира, пулсира, пулсира…  Мерси.  Сега да  ви  покажа
ли…   Колко  показва  времето сега?  Нула шес бе…  Софийските
теоретици  забравиха многогодишната, окупация на  Югославия.   Я,
дай  да  го  видя!   Обаче  този.  Тито е произнесъл една реч във
Скопие…  Искам да ви кажа един виц.  Айде!  Един шеф  отивал  в
отпуск,  знаете  ли  го,  и  казал, моята секретарка, преотстъпил
секретарката си на приятеля.  А, преотстъпил!   И  казва,  първо,
стенографира, дума не изпуска.  Пише безупречно на машина, когато
поднася кафе, всички са в захлас.  И върши оная  работа  по-добре
от жена ми.  Ехе-е!  Отива си той в отпуска, минават няколко дни,
връща се от отпуска и неговия приятел казва.  Казва  ей-й,  вика,
как  стенографира, дума не изпуска!  Как пише - превъзходно!  Ама
оная работа вика, ама оная работа вика я  прай  по-лошо  от  жена
ти…   по-лошо  от жена ти.  Чакай, аз знам един друг виц, обаче
не знам точно  началото.   Един  директор  назначава  секретарка.
Обаче нали там заповедта осемдесет лева заплата.  Иска повишение.
Тя рекла не, двеста лева.  Е как тъй двеста  лева!   Слушай  вика
или  ще  ми дадеш двеста лева заплата…  Или няма да ти седна…
Или моят крак няма да стъпи тука…   Моят  крак  няма  да  стъпи
тука.   Енчо,  кажи  нещо  бе,  към  шес  хиляди  души ли са сега
студентите, нормата.  Абе много, аз не разбрах колко, ний бяхме в
подготвителния  факултет,  там са към шестотин души.  Шестотин ли
са, много малко бе, тцъ-тц-тц.  Шестотин ли, седемстотин…  Прай
впечатление   че   нямат   виетнамци.    А,   няма   виетнамци…
Абсолютно…  Да не ги готвят във това  бе,  да  еба  мама  му…
Някъде  другаде…   Изобщо  на Съюза…  Не, виж кво, щото не са
само там.  Във Средна  Азия,  азиатците,  русите  провеждат  една
диференцирана   политика.    Азиатците   ги  бутат  във  Ташкент,
Алма-Ата, Баку.  И те  виждат  как  някога  феодалния  Казахстан,
Туркменистан,   Узбекистан   и  така  нататък  днеска  е  цветуща
република.  Нали!  Това за тях е  много  силно  от  идеологическа
гледна  точка.   Няма,  виетнамци  май  че  няма в Съюза и главно
изглежда ги готвим ний и немците.  Това ми го подариха от учебния
отдел  да си разкрася ергенската квартира…  Моят късмет отдавна
се е, късметосал…  Не мога да  си  почина  бе.   Значи  кат  се
прибера  във къщи и заспивам веднага.  Няма да ми бъде чудно ако,
ако даже и въобще прага прекорачиш, сърбите както казват и, и  се
назананкаш.   То,  и  колко килограма свали ако не е ептен тайна?
Пет-шес, нали виждаш.  Енчо,  много  си  отслабнал.   Виждам  аз,
оная,  оная  все  те  е държала отпред така и все е бутала назад.
Рускините съвсем са го омаломощили.  Ептен  вече  нападателен  си
станал.   Значи  Еньо аз ако съм на мястото на Милена въобще няма
да те пускам.  Защо бе?  Да се върнеш такъв изтощен, да спиш,  да
те няма…  Брака се консумира от биологична гледна точка, обаче,
спи ми се много.