Contents / Съдържание
Майка му стара, осми октомври е бил черен  ден.
Цеце.  Ъ-ъ?  Осми октомври е бил черен ден в българската история,
девестотин и осемнайста годна.  Там влизат  колониалните  войски,
на  противниците,  влизат  в  България.  Мама му стара, колко сте
злобни жените.  Е, нищо де!  Да не му е изсъхнал като е прайл там
нещо  а?  Виж кво, нека да си прави бе…  Ама що тогава го питаш
бе?  О-о-ох!   Виж  какво.   Бих  се  усмихнала  ако  пита,  пита
подобно,  аз  бих  се усмихнала и казала ех, душице…  Аз, мойта
жена, знаеше че снощи ще бъда у "Хавана" и се връщам  у  девет  и
половина, ама никаква "Хавана" бехме у ВИАТ и отцепихме по четири
узо.  Двайс четири лева само.  И се прибирам и тя ми написала  на
бележника  отгоре.   Нали  като  тя  ходи некъде или а, аз пиша -
отивам там и там, толкова.  И тя написала -  много  дълга  излезе
тая "Хавана", в скоба обаче те нямаше там, уви.  И пише Елена.  И
аз пиша на френски пардоне моа.   И  отивам,  взимам  се  мусака,
хапвам си и викам дано да изтрезнея.  Защото бех ударил на гладно
само с една салатка четири по  сто  узо,  тая  мастиката.   Любо,
грешката  ти  е  защо фиксираш къде си бил.  Не бе, не, аз казвам
немаше места.  Сега нема да дремеме пет души и  да  чакаме  маса.
Къде,  къде,  у най-близкото ВИАТ  викам, па ти се сети къде бате
ти Любо оди.  Знаеш, там имам певица.  То па снощи  оркестъра  се
разменил  и  на  аерогарата  тя  отишла  да пее, та не можах да я
послушам.  Ти що не отиде на аерогарата?  Ама немаше  време,  щех
да  се  прибера  у  сред  нощ.   Оная ми вика мръсник!  Сутринта,
мръсник, цяла нощ си хъркал вика.   Щото  тя  ми  разправя,  като
пиеш, хъркаш.  По това те познавам че си пил.  Викам ами друго не
правя ли кат съм пил?  Обаче се вардя преди да отида на гости  да
не я ядосам щото…  Лошо става.  Мама като я пита кара ли ти се,
оди ли насам-натам.  И тя, па  нали си го знаеш какъв е,  кво  ме
питаш.   Ясно.   И  оная  пак  ми  мърмори.   Ти  пак тоя проклет
бохемски живот…  Ама кой, майка ти?  Мама.  Пак бохемски  живот
водиш,  пак с приятелите по ресторанти…  И кво да прайш сега…
Абе викам, меко сърце съм…  Христо Давидков разправя че  педесе
и  не  знам коя си година бил във Москва.  И шефа му вика я кажи,
във Ленинград, вика я кажи сега Христо не сви ли нещо.  Вика  ама
съвсем  честно.   Оня  се  позасмя,  първо разправяше че не, нищо
нямало.  Обаче една вечер  се връщал,  една  нощ  се  връщал  във
метрото.  И вика две рускинчета, ама едното много хубаво, другото
така по.  И вика аз паля  цигара,  те  ме  позаглеждат  и  аз  ги
позаглеждам…   Къде,  в  метрото  пали  цигара?   Да.   Слизал,
слязъл, и запалил  цигара,  те  тръгнали  след  него.   Абсолютно
изключено  е.   Забранено  е.  Долу ще те глобят веднага.  Слязъл
долу бе!  В метрото, в станцията не дават!   Може  отвънка  да  е
запалил,  в  входната  част.   И,  добре де, както и да е.  Става
въпрос че тия тръгнали след него и го питали може ли да ни дадете
една цигара.  Видяхме че пушим, че пушите хубави цигари.  Сега те
явно са му показали, обаче било трийсе градуса студ.   И  той  си
помислил,  ей  сестро,  ако  беше  юли,  щеше  да  видиш ти какво
става…  Ами ако иде у тая квартира и случайно го  спипат  някои
хулигани  ще  го съблекат гол и ще го пуснат да си излезе.  Да-а!
Ела да видиш!  Има такива не един случаи.  Енчо знае.  Мене  също
са ме канили и аз като ме питат за цигари казвам "для извинению у
меня нет", а то не е  "к  сожелению"  ли…   К  сожелению…   К
извинению,   нещо  от  тоя род.  Нищо де.  Викам аз съм българин,
толкова знам руския.  А не вика,  вие  го  знаете  добре  и  само
търсят  повод  да  се  заприказват.  След единайсе и половина във
метрото е кошмар, действително.  Шантаж в изобилие има.  Ти не си
ли  свил  нищо,  нещо  така.   Опазил  те  господ!   Ще свиеш ама
по-добре със някоя аспирантка или  нещо  друго  да  се  чифтосаш,
отколкото  да ходиш там със един случаен тип, хубаво, а след туй?
Във Москва по тоя начин не се свива!  Нема, да ме убият, по-добре
едно,  една  така,  символична…   Всичко  трябва  да е изучено,
проучено, добро, да знайш че е от сой.  От сой.   Пари,  пушка  и
…   шутка,  това  управлява света братче.  Кой го е казал бил е
много  умен.   Нема  класова  борба.   Нема.   Мадам  Помпадур  и
ецетера.   Това  е.  Значи не ми ли повишиш заплатата, пардон, не
ми ли обърнеш внимание тук няма да ти стъпя вече.  Не, моят  крак
тука  няма  да стъпи!  Моят крак тук няма да стъпи.  Минавах през
подлеза на "Плиска", вчера четох  на  някаква  машинка  там  един
надпис  "За  мерси  не работя!" Как?  За мерси не работя.  Какво?
За мерси не работя.  На една машина  написано…   За  мерси,  за
благодаря  за  мерси не работя.  Ама каква е машинката?  - Абе де
да знам, на работниците, нали работят там работници…  Те  демек
не им плащат, демек не им плащат…  И  като го написали с големи
букви, като лозунг.  Ау-у-у!  По случай Първи май.  За  мерси  не
работя.   Обаче  толкова  хитро  са  го  написали.  Ами то и оная
работа е така братче, за мерси нема.  - Ами да.   Отивам  аз  при
един  мой  приятел  в  Пловдив  и той си има там една приятелка и
взима я и къде ще отидеме,  в  едно  ханче,  там  около  Пловдив.
Отиваме  в  ханчето.   Обаче  не  работи.   Айде,  айде,  накъде,
най-близо село Брезник.  Отиваме там и аз викам вижте какво, то е
явно  че  ще  се  мъчите във "Волгата" ама я да оставите мене във
ресторанта да си пийна "Брезовски мискет" със  едни  рога,  такъв
един  бик има нарисуван, чуден такова, чуден мискет.  Най-хубавия
мискет в Тракия къде се продава.  Аз ще си  хапна,  таман  гледам
имаше  скара,  а  вий  ходете  малко,  се разкарайте с "Волгата".
Обаче оная мадама, изглежда и на нея й се  прияло  вика  айде  да
направим  на  Любо  компания па после другото.  Обаче оня, кат се
скараха и седят сега у колата, а Любо си поръчал  скарата,  изяде
си  три кебапчета, изпорка си една бутилка винце.  И дойдох и вик
ам кат сте глупави и щури карайте у Пловдив, сега.  Да  ви  дойде
акъла.  Та за мерси, та за мерси не работя.  Аз му виках след туй
абе Петре, може би мадамата е била много гладна, може би е искала
да  хапне,  па след туй другото бе.  Не, трябвало тя да го слуша.
Викам е това е, ти не си тактик.
     Много  мразя  да повтарям ъката-мъката.  Имам ли повторения?
Сашко…  Нямаш, нямаш, повторения нямаш.  - Да немам повторения,
на  думи,  мен това много ме е яд.  Понеже брато, на две-три думи
вика ъ, ъ, ъ, е това ме е  яд,  ъ  да  не  викам.   Аз  се  минах
донякъде дет ' записах архитектура…  Защо бе?…  а пък брат ми
пък  по  неволя  архитект  стана.   Понеже  на  брат,  на   татко
състудентите  от  Торино, баща ми там е завършил, бяха на брат ми
професори,  дори  му  издействаха  после  италианска   стипендия,
единствения  чужденец  с  италианска  стипендия беше брат ми.  И,
като отишъл брат ми там той  знаеше  английски  само,  италиански
беше  малко  учил в Етиопия.  И той отишъл ли, помолил ли некого,
обяснил там кой му е баща, баща ми предварително им беше писал  и
те  казаха всичко ще се уреди.  Ще те запишеме и така нататъка, е
ти, там ти е общежитието, ще отидеш еди къде си, настанявай се  и
ела  утре  да  такова, да ти кажем кога ще започнат занятията.  И
брат ми отива, настанява се в общежитието и  пита  другите.   Не,
другите   си   познати  там,  другите  момчета,  вие  нали  каква
специалност сте?  Те казали че как каква  специалност  сме,  тука
това   общежитие  е  само  за  архитекти.   Ние  сме  архитектура
всичките.  Що вика, ти какво си, това е само за архитекти.  И той
отива  на  другия ден, и те казали ами ний смятахме че баща ти ще
иска архитектура, архитектура го писали  горкия.   А  той  искаше
електронно   инженерство,   електроника,  а  той…   Архитектура
по-хубаво бе, аз много харесвам архитектура…   архитектура.   И
си  завърши  по  неволя  архитектура, ама той сега ще следва нещо
друго, в Брюксел.  Четири деца, виж всичките се  изучиха..   Е  и
какво ще прай в Брюксел?  Ами в Брюксел, нали ти казах че жена му
е…  Белгийка.  Не, не, тя й замина бащата там на работа.   Ъхъ.
И  всичките,  а  брат  ми ще отиде есента, кат' свърши войниклъка
сега .  И смята да си продължи образованието, друга  специалност.
Не  му  е  т'ва сега, сега кво ще се мъчи пък в края на крайщата.
Ами като не му харесва…  То за една обща култура много  хубаво.
Той  си  работи  и  дори много му харесват проектите, обаче не ще
сега.  А рхитектура.  То е изкуство.  Баща й много бачка и  много
пари  изкарвал  и  ги  издържа,  ама с някоя по такава заплата…
Архитектура, не е сега човек да  е  архитект,  т'ва  е.   Аз  ако
избегах  от  Пловдивската проектантска, защото повече не можех да
издържам, не че много съм искала тука във София  да  вися  да  се
мъча  по квартири.  Сега докато си построя жилище сигурно още две
години ще седя.  Че архитектите не могат ли да се, вий не може ли
да си уредите жилище?  Не, аз съм включена в кооперация, ще строя
сега.  Но става въпрос че в Пловдив можех да  си  взема  приказен
апартамент,  много  по-бързо,  досега щях да си имам жилище нали.
Да.  Вместо да се мотая тука, но само  защото  в  Пловдив  нямаше
другаде  къде  да  работя, сега се мотая…  Тука с конкурс…  С
конкурс  съм.    Това   е,   нещо   невероятно   вече   стана   в
проектантските,  невъзможно  за  работа.  Много трудно.  Всичко е
панелно,  по  каталози,…    И   нищо   няма…    един   милион
ограничения,  всичкото  си  е типово, стандартно, само сглобяваш,
получават  се  някакви  кутийки,  хората  пискат  нали  пищят  за
архитектура  и затова че лошо всичко става.  Всичкото отива върху
теб, ти не можеш нищо до направиш…  Ами с тия панели  какво  ще
направиш.   Само  когато  строят някакви големи, ама те ги взимат
големите от…  Взимат ги от София.  От  Пловдивски,  за  Пловдив
правят, тук ги проектират в София.  От тия разни театри…  Разни
театри, обществени сгради, заводи…  Е,  ами  да.   Където  може
човек  да  прояви  нещо  инък тия…  Всички заводи ги проектират
също тука, но и те са по номенклатура.  Е те  заводите  вече,  то
няма  какво  да  им  искат  но обществени сгради, могат да правят
големи вариации.  Аз правих некакъв цех…  Иначе пари  могат  да
се изкарат.  Ний сме единствените при които още частната практика
не е забранена.  Работиш по САВ по НИС, по всичко  каквото  искаш
можеш  да работиш.  Ей сега това дето го правя обзавеждането, ако
го направя действително.   Вътрешна  архитектура,  ако  стане  ще
взема  хиляда  лева,  сигурно.  Но, но, но това все пак за сметка
на, на времето ти.  Видя ли Раде, а ти искаш едно  дете!   Виждаш
ли?   Ний  сме  със  по  четири  деца…  моля ти се аз със мойта
заплата не мога да изгледам, да изгледам…  Нейния  баща  е  бил
архитект  и е стар архитект и може да печели.  Мислиш ли че ако е
имал една заплата двеста  лева  ще  ги  изхрани,  ще  ги  издържа
четирите деца.  Амми!  Ще ги издъ ржа…  Ний бяхме и четирите, и
тримата студенти, брат ми беше на пансион в английската  гимназия
в Пловдив.  Как си…  Да.  Как си въобразиш ти три деца студенти
да издържаш, със твойта заплата.  Нямаше изобщо начин  да  стане.
Три  или  четири?   Четири.   Наведнъж  са  били  и  четирите.  А
четвъртото?   Брат  ми  беше  задължително   първата   година   в
английската гимназия на пансион.  Не, ама чакай сега, вий сте три
сестри и един брат.  И един брат.  Да, да.  А-а!  Три студенти да
издържаш ти със двеста лева.  Значи…  трите сестри и четиримата
с висшо образование.  И четиримата.  Не, а, ако баща й не  е  бил
архитект,  а  е  бил  даскал  или дори научен сътрудник или да ги
изпрати от Пловдив тука ще бъде така…  Абе какво да изпрати, на
мен