Contents / Съдържание
той  ми внесе две хиляди лева за апартамент…  Е и какво…
на сестра ми той внесе хиляда  и  осемстотин  за  апартамент,  на
другата  ми  сестра той купи телевизор и разни работи, на брат ми
той внесе колата и плати три хиляди лева мито.  Ний иначе, изобщо
аз  не мога да си представя…  Ти какво си въобразяваш…  Значи
то  е…   Няма  начин…   Той  работи,  той  е  стар   архитект
предполагам   и   работи   непрекъснато  и  печели.   Той  работи
денонощно.  Може да има и пет деца.  Аз ако седя при него само да
му  помагам,  ще  изкарвам може би по двайсе хиляди на година.  А
пък аз тука понеже с теми съм ангажирана, с други работи не  мога
дори  да  му  помогна  на  човека…   Искам да кажа че работа за
архитекти има много.  Може човек да работи и много,  може  хубаво
да изкарва но е мъчение направо.  Ай да ходим да обядваме.

     Тя  рекла  пък да не си болен бе Митко, какво ти е, що ти е.
Обаче вика, видях аз вика че има нещо друго и като погледнах вика
видях  Катя  на  балкона.   Там,  тя негова съученичка и казва аз
разбира се си излязох като му дала ултиматум Катя веднага  да  си
замине.   Заминала  си  тя  Катя  и тая, Нели извикала сина си на
аудиенция и му рекла нали, това на какво  прилича,  ти  използваш
мойто  отсъствие  да  водиш  тука  момичета…   Така.  Той рекъл
досаждаш ми с твойте грижи.  Няма  да  ми  се  месиш  във  личния
живот.   Това  е.  И тя му забранила да я води в къщи и той рекъл
щом тук ми забраняваш аз ще я водя на друго място или ще  ходя  у
тях.   Така  е.  И той е малък.  Ами така е, така и мойте бе.  Аз
непрекъснато съм се обърнала на, на, на един следовател ли да  ти
кажа  или  милиционер,  не мога да ти кажа, и то от колко години.
Малкия,  тоя  големия,  после  големия   кара   поне   по-спокоен
пуберитет,  много  малко  разправии,  той така по-кротък се роди,
по-уравновесен.  Обаче малкия ми извади  душата  ти  казвам.   На
дванайсе  ли  на  четиринайсе  години  беше като видех ампули във
джоба му, на балтона го  спипах  аз.   Бе  нещо  ми  замириса  на
цигари,  бе  боже  мой викам откъде бе!  Викам аз, вярно, ходя на
работа там случайно да съм замирисала.  Пък няма така  откъде  да
мириша,  аз мисля че във къщи аз смърдя на цигари.  Не ходя ни по
кафенета, ни по барове, никъде не ходя боже.  Като бръкнах, викам
чакай  аз  да  направя  една  малка проверка, като му бръкнах във
джоба какво мислиш!  Запалка и ампула чист бензин.   Продават  ги
из, там ти знаеш.  А, това е най-малкото.  Най-малкото , значи от
четиринайсе години да пуши цигари, малко ли е според тебе.  Малко
ли  е  цигари  на  четиринайс години?!  Казах, вземах ги.  Той не
пита къде са обаче.  След едно известно време  пак,  пак  спипах,
във библиотеката между книгите наслагани, скрити.  Пак ги спипах.
По едно време връщам се веднъж от  работа  и  гледам,  напрай  ми
впечатление  че  мазето…   запушено с една, един камашит, така,
едни рогозки.  Викам боже, свекър ми беше още жив, викам този пък
дъртак  какво ли се й сетил, защо ми й затиснал, запушил мазето с
тоя камъшит.  Сигурно за да не влизат кучета ли, какво.  Така във
първия момент си помислих и въобще не отдадох никакво значение на
това.  И го забравих.  Мина месец, мина два, връща се сина ми  от
училище, не от училище ами на "Паренсов" идва, гледам по гърба му
едни сламки също от камъшит.  И аз моментално, викам господи боже
мой,  веднага  свързах камъшита с тия боклуци по гърба му.  Викам
дъл' там не са нещо кат' котер напрайли нещо.  Господ да ми е  на
помощ,  да  влачат момичета и това-онова и въобще…  И си отивам
аз, викам чакай да видя аз в това мазе и  кога  влезнах  вътре  и
какво  да  видиш  сестро  ле  мила.   Целите  стени  обковани със
камъшит.  Направо  направен  един  битов  кът,  цялата  маза  във
камъшит,  отдолу  постлано камъшит, нещо помня като параван така,
закрито, една пейка също постлана с камъшит.  Закована на  самата
стена  която  също  в  камъшит  нали, цялата обкована, направено,
тапицирано направо, тапицировка идеална.  Викам това какво е  бе,
кошарите  на…  Какво е това викам, какво е това.  Тука забодено
нещо  от  желязо  направено  като  ковано  желязо  да  си  слагат
угарките,  цигарите.   Някога  било  запалено,  тука една част от
рогозките така запалена.  Боже викам, аз съм щяла  да  хвръкна  у
въздуха  значи,  къщата цялата да я запали.  Това под стаята дето
спя аз, е мазето.  Докато не беше още съборена де, нали  после  я
събориха  тая къща, та отидохме на "Паренсов".  Ах като погледнах
във другия ъгъл, какво да видиш.  Котва,  не  знам,  каква  котва
беше   бе,   некакъв,  уиски,  такива  моряшки  напитки,  бутилки
нахвърляни така, във ъгъла небрежно хвърлени.   Значи  те  играят
ролята  на  моряци.  Уиски пили, коняци, не знам как во…  Леле,
пламна ми главата,  не  мигнах,  не  заспах.   Викам  как  да  го
подхвана.   Със  лошо  моя  син  не  върви.  Със добро вече не ми
стигат силите, все със добро, и си мълча аз.  На  другата  сутрин
отивам  на работа, оттам тръгвам, отивам на крайната спирка, нещо
ми каза върни се в къщи!  Викам бе боже какво й това чувство дето
ми  казва да се върна в къщи, ама викам ще взема да се върна.  Ще
рискувам да закъснея но ще се върна.  Синът замина преди мене  на
училище.   Обаче  аз  виждам  че има нещо неестествено в неговото
държание.  Прекалено е любезен към мене, което ми показва че  има
нещо  нечисто,  в  цялата тая работа.  Нещо ми каза върни се и се
връщам аз, зарязах работа тука, институт,  всичко  и  се  връщам.
Кат' се връщам какво смяташ заварвам.  Сина ми се прибрал в къщи,
продължава да спи, до  него  една  бутилка  с  коняк.   Нахлу  ми
всичката кръв дето я имах, ми нахлу във мозъка.  И на закачалката
имах един кожен каиш, такъв  битов.   Няма  приказка,  ама  нищо.
Само  откачих  каиша,  той  така  ме  погледна, се втрещи в мене.
Казвам, предполагам че си болен нали,  затова  си  се  върнал  от
училище,  затова  викам  ти  се  върна  от училище, чека ме аз да
замина на работа и ти се върна.  Казвам сега аз ще ти ударя  едно
оздравително евангелие.  Викам така ли ще правиш ти!  Заради това
ли аз си разбих живота, за вас, да сте добре, не съм  се  женила,
младостта  си закитих на една страна, викам ти за благодарност ли
това ми го правиш, да бягаш от часове, от час, неизвинени.   Бой,
пердаших  го  с оня каиш, дет' съм го ударила направо кръв, кръв.
Плюски се пукат и кръв…  Викам ти знаеш че аз когат  съм  викам
разбесняла имам тройно повече сила…

     Ей, и петнайсе.  Айде че злобите…  Ти час  ли  имаш  бе?..
злобите гледат една минута ако закъснееш…  Злата Господинова…
ще ме наклевети.  Значи вика ми така.  Любо не отива и не  вписва
темите.   Като  че  ли  аз имам деведесе и девет теми.  Ние имаме
деветнайс теми, даже седемнайс теми са при нас.  И сега  кво  да,
да й напиша, че съм стигнал при единия случай точно до въстанието
на Ивайло, а в другия до значение на въстанието  на  Ивайло.   Бе
мама му стара даскалски манталитет.  Второ що не съм отишъл да си
бия парафа там у дневника че е нанесено часове.   Абе  аланкоулу,
аз имам при мене нормално дванайсе потока, по два до три групи са
трийс шес дневника.  Трийс шес дневника аз трябва  да  подписвам.
Е  за  какво?   А  тя  има  две  групи, най-много две групи и два
дневника използва и там мое да си пишеш…  Оня докат  ми  решава
задачата,  тя си седи и се чуди какво да прай.  Ами аз говоря два
часа и като излезна и тука отдолу, тука ме боли.  Ами  да.   Щото
работиш  по  съвест.   И  аз  мога  да не работя нали, мога да се
прозявам, да им разправя м вицове, ама има  една  съвест,  човека
поне  това му е останало.  Гола.  'Ми да.  Една гола съвест.  Кат
стана, и отчита пред цяло събрание тая глупачка…  Тоя  бизон…
е-е-е,  тутманик.   А  на  нейното събрание вие не знаете какво е
станало!  Не знам, обаче значи така ме  е  яд!   От  дванайсе  до
четири,  и  до три и половина съм правила пищови.  Снощи цяла нощ
съм стояла без да спя.  А ето, това е първия ми изпит,  на  който
все пак нещо съм научила, горе-долу нали… Значи недостатъчно…
Е аз колко трябва да знам при тая за да изкарам…  Много.  Ау-у,
тоя  кибрит  какъв  е.  Има вътре фасче.  Доктора се забави нещо.
Доктора взе четири лева и молепаса.  Той  кога  е  видял  толкова
пари у него.

     От  Египет  я  донесох във къщи защото във София не можах да
остана.  С една лека кола, слезнахме от  самолета  и  направо  си
тръгнахме  за  Пловдив.   В  къщи  беше кой как дойде, гости, кой
к'вото види всеки мъкне, взима.  Давай народе, тука  е  манджата!
Бях  донесъл  много такова, жасмин.  Бойлера е готов.  Да.  Той е
много хубав парфюм де.  Да  се  миризливят…   Това  е,  толкова
шишенце.   За  кое  става  дума.   Жасмина.   Обаче няма нужда от
капка, няма нужда от капка.  Значи ако  сложиш  една  капка  това
значи…   Да овонтиш…  да овонясаш целия блок тука.  Само така
на пръста.  Ами да.  Отиде.  Един ден  се  върнах  аз  избръснат.
Гледам,  свършил  ми  одеколона за бръснене, след бръснене вземам
така нали…  Да, да…  и слагам така да, не да мириша, а  да…
За  дезинфекция…  Да, за дезинфекция.  И гледам свършил и викам
чакай тоя, жасмина.  Трас, трас, пляс на ръката.  И тръгнах, и  в
тролея еба си майката.  Всичко живо се обръща.  Мирише!  Ужас бе,
ужас бе!  Страшна работа.  Викам да му еба майката!  Сега ако  не
ми  казаха тоя е педерас.  Направо!  Направо!  Аз пък много мразя
мъж да…  Обичам например…  мразя жена…   Парфюмирана  ли  е
жена  силно  за  мен  тая  жена е нечистоплътна.  Ами да!  Честна
дума.  Парфюма само тука леко…  И то е нали нежно казано когато
мъжа  целува  жената  тогава  да  го  усети.   Да,  вземеш  ли да
прегръщаш една, почувстваш ли миризма тук по  ръцете,  надолу  по
тялото.   Значи, тури му пепел, тая жена е нечистоплътна.  И се е
напарфюмирала за да избегне другата миризма на тялото си.  А  мъж
пък  замирише ли ми значи викам край, това не е мъж.  Например ми
прави кеф така с приятели като сме, нали  седнем,  да  мирише  на
парфюм  и  на  цигари  вече.  Нали това си е мъжко нещо, но някои
вземат и се напляскат…  Имам един приятел хубаво  момче,  мъжко
момче  обаче кат' седне кат' се избръсне.  Та кремове, та майната
му.  Петнайс минути седи косата си прай.  Викам сега  Ице  да  си
жена  мамата  му  стара,  не ме е яд.  Да си педерас, не ме е яд.
Ами кво толкова има да се гиздиш сега.  Кат те харесва тая мадама
ще  те  хареса и ако ще перушината нагоре да ти гледа и хич да не
си направен.  Е, той си  му  е,  на  душата.   Аз  пред  огледало
заставам  само  като  се  бръсна и косата на една страна и хайде.
Гребен-мребен такива работи не ми се правят.  Той;  ами  аз  като
заставам  пред  огледалото  да се реша не си гледам физиономията,
ами си гледам косата  само.   Сресвам  косата  и  даже  един  път
сутринта  излязох.   То  беше на Панагюрище като ходихме.  Понеже
имах малко грим.  И само си ударих една  четка  на  косата  и  си
нахлупих  шапката  на  главата.   И забравих да си погледна очите
щото нямах време да се  измия,  физиономията.   Не  си  погледнах
очите, не видях разцапана ли съм или не съм.  И през цялото време
докато отида до спирката,  там  къдет'  трябваше  да  се  чакаме.
Вървя  и  си  мисля.   Викам сега грима ми разцапан ли е или не е
разцапан.  И сега на един мой колега като стругари кога работехме
педесе  и  девета  година,  преди  да  влезем в казармата.  Хване
пчелата…  сложи на коляното и го ухапе.  То нищо, не боли.   То
къде,  трябва някъде по лицето да те ухапе за да заболи.  Да, ама
ако е алергичен!  Кво от това.  Коляното му се надуе така.   Кво?
Хайде.   Много  ще