Contents / Съдържание
разбере,  лекарката ще разбере че му изкълчен
крака.  Изкълчен друг път.  И нашия пет дена не ходи на  бачкане.
Я виж на какво ви учи момчето.  Тони, ще го гледаш ли малко?  Що,
много хубава идея!  Това е хубава идея.  Само че аз съм алергична
към  ухапвания.   А  един  от  казармата  да вземе да яде индиго.
Вземал индиго, два листа, сдъвкал ги, така, и ги глътнал.  Не съм
добре,  не  съм  добре,  гърдите  ми нещо, не съм добре.  Боли ме
тука, боли ме тука…  Войник!   Преглеждат  го,  няма  му  нищо.
Шумове-мувове  няма.   Решават  на рентген да го гледат.  Така на
рентген, хей, изкарали си ангелите.  Вътре гърдите  му  такова…
Трийсе дена изкара, на санаториум го пратиха нашия…

     Просто   чували   че   има  социализъм,  някакъв  теоретичен
социализъм.  Дясните били за капиталистически начин на  развитие.
И  една  сутрин  българското посолство една нощ чула сто единични
изстрела и на сутринта осъмва етиопската  столица  със  веста  че
лявото   крило   избило   дясното   крило.    Представяш  ли  си?
Комунистите?  - Да.  Избило педесе и девет души, гледай къде  съм
седнала  и  се  чудя какво ми ръби отдолу.  Педесе и девет души и
казали, и казали само по този начин могат да  победят,  иначе  ще
бъдат победени.  Николай ги е сложил там.  Аха.  И сега нали идва
делегация  етиопци  у  нас.   -  Да.   Представители,   делегация
състояла  се  от  двама  души.   Първо  казали  че ще идва голяма
делегация и пристигат, от двама души, единия капитан.  Виж  какъв
чин  имат,  капитане.   Капитанче  някакво  пристига,  възглавява
делегацията и наште мислят че ще  искат  кой  знай  каква  помощ,
изобщо  големи  искания…  Ъхъ…  и ония казали…  Оная богата
държава,  да  не  е  като  нас  воювала.   Богата  ама  феодална,
изостанала.   Досега  феодализъм  царува  там.   И,  а,  и първия
документ, и вика изглежда някой,  никой  отвънка  не  им  помага.
Външна  помощ не са получили, нито съвет.  Изглежда вика вътре си
имат свои теоретици защото първия документ  който  издаде  новото
правителство  е за национализиране на, разни богатства, феодални,
от феодалите.   Национализиране  и  образуване  на  текезесета  и
аграрнопромишлени  комплекси.   На нивото на България скочиха.  И
какво мислиш?  Пристига тая делегация тука и им казали защо, сега
какво ще правите?  Ами казва за нас път назад няма.  Да.  Ние сме
тръгнали  веднъж  трябва  да  вървим  нататък.   Сега  ще  строим
социализъм  като  у  вас…   Искаш ли доматче да ти дам, аз ядох
доматчета само…  Е добре у нас какво е?  Ами не знаеме, като  у
вас.   И  като,  имаме  много  голями, много голяма молба.  Трима
специалисти по аграрнотехнически въпроси, по  аграрнопромишлените
комплекси, трима специалисти за тях и шеснайсе доктора искат.  Ни
повече ни, и толкоз.  Цялата делегация само затуй била дошла,  за
нищо друго.  И, и след туй във двореца като правили прием в тяхна
чест пуснали им Интер национала и водачът  казал,  кат'  свършила
музиката,   тържествената   и  водача  казал:   Много  ми  хареса
мелодията, може ли да я повторите.  Тогава те, се наложило да  му
обяснят че това е Интернационала и какво представлява и да свирят
още няколко революционни песни там "Бандера роса" и разни  други.
Много интересно разправяше значи.  А пък за този, за, кажи го де,
англичанина…   Какъв  англичанин?…   И  той  се  изказал  във
парламента  и  всички нали, даже и противниците приели възторжено
неговите постижения във, за посещението му във Съветския  съюз  а
леди  Тачър,  чакай, единствено тя се изказала, се изказала малко
опозиционно на което той отговорил че, е, каза, каза отговора, но
отговора  не  е  толкова  интересен  нали, защитил се, колкото на
другия ден пресата, в пресата излязло съобщение че  в  парламента
вчера  най-смачкания  сенатор,  който, политик който съществува в
света, защото той никога не си гладел панталоните и  действително
бил  най-смачкан,  успял леко да разроши изящната фризура на леди
Тачър с  отговор,  с  отговора  си.   Има  едни  твърдички,  едни
по-меки.   Турски  ли  са?  А?  Как турски.  На килограм ли си ги
взела?  На килограм.  Ох, сложила съм, разперила съм се  да  шия.
Снощи  уших  две  домакински  престилки,  при  нас ги ядем значи.
Направо.  Четири престилки  за  по-малко  от  година.   Къде  бе?
Домакински престилки.  За в къщи.  Вечно под мивката.  Да.  Вечно
под мивката, вечно мокри, изгниха.  Четири престилки, даже повече
може да са.  И снощи уших две от един стар, стар пенюар, до късно
снощи…  Аз се не пръскам.  Те така,  аз  не  слагам  престилка.
Сигурно  не миеш, затова.  Па кой пере, кой мие?  Ний през цялото
време сме на мивката и, и през цялото време, ами вашта  по-висока
бе, нашта е дотука ни стига, вашта по-висока.  Може що е по-ниска
вашта, затова пръска.  Много се  пръскаме,  много  мокри  и  като
готвиш, ей така на масата като нещо режеш, нали пак се пръскаш по
дрехите.  Вземи си още маслини!  Ще взема.  Що  ще  затваряш  ли?
Аз  се навечерях.  'Ми земи си, нека стоят, те нема да изветреят,
не бой се, не са като яденето…  Може Сашко да поиска па, днеска
не  съм  го  молила  щото си яде със тях.  Сега ще си пийна малко
водичка, щех чай да прайм, кога ще го прайм тоя чай мързи ме.  Да
идем да седнем да гледам какво се чепат по телевизора.  Нашият се
развалил.  Пак ли?  Безвъзвратно.  Ти кога го молиш не ще.   Нищо
тя  е  много  полезна.   Да,  знам, те се стопяват.  Те се, те се
топят тия костилки.  Кво като ги яде със, това, със това.  Аз  си
остайх  у  работа,  че  там ги купих.  Нали без мазнина.  Леле до
снощи едва ги изядох.  И вчера зех та  ги  сложих  у  водата,  да
стоят  у вода.  Те така стоят във вода да набъбнат.  Излезе им па
солта, па никакви не са.  И така съм правила и така, сега  па  те
така съм ги турила без всекаква такова.  Ъхъ.  Баш че у мазнината
по им излиза солта.  Изтегля ги.  Едни ги  варят  с  вода,  мойта
хазайка  нали  беше  туркиня, никога във вода не ги слагаше.  Със
вряла вода, със  вряла  вода  излизат..и  стават  такива  гладки,
гладки.   Ама  пък  излезе  па  мазнината.  Мазнината излезе.  Ай
сега.  Тия имат ли много мазнина?  Маслините не съдържат мазнина,
каква  мазнина  съдържат?   Ма  как маслините, от маслините хорта
правят сапун, тия, тия са изтеглили  всичката  мазнина,  турците.
Да  не  мислиш  че  са  ни ги дали със всичката мазнина.  Ами да!
А-а-а!  Какво баби, па ли ти се папа?  Да.  Айде!  Пак  си  земи!
Доматче не щеш ли да си хапнеш?  И малко маслина да видиш колко е
хубаво.  Добре.  А?  И домат.  Чакай да видим кой по-твърд, ей го
по-твърд,  по-мекия  после  ще  го  ям.   Аз  две  улучих  такива
твърдички.  Чакай да ти го разрежим.  Те така,  не  така!   Каква
салата  правиш  бе, много силаж.  Те така по две парченца.  Ти на
Николай корема да познаваш?  Не така.  Така така баба си папала и
да  видиш  как е хубаво.  Това е хубаво, кво.  Ами солта.  Ама ей
те това е солено и това, да видиш как е  хубаво.   Абе  дай  сол.
Като земеш маслинката, тогава …  Немам баба, те това е солено и
така баба папа та после да не  пиеш  водичка.   То  така  хубаво.
Земи  си  най-напред  маслинка,  напред  маслинка  да видиш как е
солена тя и после като хапнеш т'ва да видиш колко е  хубаво.   Ха
де.   Ха  сега хапни от тва да видиш какво ти казва баба, така ли
е?  Виде ли?  Нали много хубаво.  Размишлява.  Мисли сега дали  е
хубаво  или  не.   То разкарва солта.  Аз снощи само така ги ядох
леле солено ми, солено, а сега със домата съвсем  друго,  излезе.
А  хлебче  бабо,  па не искаш ли па хич хлебче …  Ей-й, ти ключ
имаш ли?  Имам.  Надето ли е това?  Айде-е, зверилницата.  Не  си
го  изпуснала  защото миналата седмица ми се обади, агента и каза
ела да го видиш и вика има много сладки  работи.   Щото  миналата
година  като  бяхме вика вътре имаше такива шлякани изгъзици като
автоматично зачистване на тея, нали знайш, шъ-къ куплунгите,  със
щифтовете дето са.

     Сватя ти, ти защо и ти не си  уши  досега  нищо?   Боже,  аз
лятото  нищо не съм шила.  Нищо, абсолютно нищо.  Ама дай, дай да
ги ушийм защото такова…  Само ходих като щура…  Да ги  ушийм,
за какво да седят вече.  То, то няма…  То нали трябва да седнеш
да го ушиеш ма сватя.  Да бе,  да  бе.   Мен  ми  студено.   Като
влезем  зимата ми студено там, не ми се влиза да шием.  Оная стая
студена…  Абе то и зимно време  трябва  да  се  събличаш…   И
обличаш.   Да  се  обличаш,  да се събличаш…  Ама ето, сготвим,
изтъркам, измием и то стане обед.  Айде па за работа…   И  край
няма,  край няма.  О-о-о, олеле, аз нашта стая!  Нещо и аз кърпя,
нещо такова съм я разхвърляла мамо-о!  То къде ли е управено сега
у  нас.   Па не може, къде ще го управиш.  Къде ли е управено!  Я
гледай!  Аз нощеска вятъра, ревматизма, хич  не  ми  беше  добре.
Вятър  като  има,  ний спим, не палим печка, ама и прозореца ни е
отворен.  Така спим.  Боже аз не смееме се  па  схванем.   Много,
много ни е хубаво…  Тебе само коленото, ще си го завиеш, а мене
това оттук до доле…  И такова…  И ходилата чак, какво  искаш,
то  всичко…   Като  има вятър не мога да спя.  Пука ни печката.
От ветъра?  Щом има вятър аз не мога да  спя.   Тук  зачука,  там
хлопа  печката…  Чуваш го!  О-о -о, печката пука, връща сигурно
комина и пука печката.  И не мога, кога има вятър аз не  мога  да
такова,  да  спя.   Светна  ли  сега?   Тя добре, че се види като
светне иначе не е като ония…  Най-напред да си го разгладим аз,
па  тогава.   Цветанке вчера там във наши я магазин ей такова има
розово, розов плат.  Лев и  пет  стотинки,  осемдесет  сантиметра
широко.   'Ма  какво е ма сватя?  Ей такова като чаршафчето, само
че в розовичко.  А, карирано.  Ъхъ, карирано  и  във  жълто  има.
Абе  то  е тясно ама да се пък сложи обратно.  Аз нали уших мойте
чаршафи така.  И много не ми харесаха.  Като че се  събраха.   Уж
хасето  на  ширина  се не събира, на мен се събра.  Абе събира се
всичко сватя да ти кажа.  Те сега като  тъкат  много  го  опъват,
много  го  опъват и като се намокри да таковаЧ.  Всичко да излезе
на метър.  Да, да излезе на метър пък  после  какво  ще  стане…
Не, аз басмите много не ми се събират, кат съм ги топила.  Хич не
се събират.  Съвсем малко.  А защо  хасето?   Аз  не  очаквах  че
хасето ще се събере.  А, хасето се събира и то страшно, американ,
хасе, събира се такова, събира се страшно.  Аз есента  викам,  уж
ще  се  опрайм  да  си  ушием  вълнената  рокля  за зимата.  А то
обратното стана.  Нито да ти кажа мога да се облека,  нито  нищо,
като седя 'се на мивката и 'се мокря и 'се из мръсотията…  Една
престилка отгоре като сложим аз…  И ей така как да ти кажа, тъй
го  карам  и аз тоя такова, някак си мърцина.  Не съм се облякла,
един ден.  Да стана ей така да кажа днеска няма работа,  ей  така
пък  да  поседна  да  такова.  Няма такова нещо.  Е, у събота мих
дюшемето.   Ама  сега  калища.   Абе  всеки  си  изтрива  краката
навънка,  и  пак…   И  откъде тоя кал.  Аз не мога да се начудя
откъде тоя кал.  Ох не знам, не знам.  Не знам вие  през  антрето
минавате  през…  Стефан оттатък минава ама другите, ний, аз той
минава от това, от другата страна, от кухнята…  И преди ставаше
към  шес, шес и половина кукуряк.  Сега му се спи.  Ей го, будиме
го сутрин.  То му се спи.  Значи спи си…  Много му се спи.  Тая
сутрин колко, има десет минути ей тъй, за да го разбудя бавно, да
не се стресне, защото иначе пък кисел става.  А Сашо безнадежден.
Той  така  му  се  спи,  той и късно вече ляга.  Абе мъка със тия
деца.  Па знайш колко се върте снощи.  Един  час.   Аз  мои  деца
никога не са се въртели да спят.  Вечер лягам и заспивам.  Тоя се
върте един час и не мой да заспи.  Не знам, там на обед  спи  ли,
кво е…  А, вчера спал и се напикал.  Е, значи нещо…  Е там ли
се