Contents / Съдържание
напикал!  Що така?  Ами де да го зная.  Дълбоко  заспал.   Той
миналата  вечер много късно си легна и му се е спало много.  И не
се изпишкал сигурно преди това…  Нали трябва човек да  му  каже
пред  лягане,  я се изпишкай.  Учителки, като всекъде.  Наште, те
не се напикават.  Преди две такова  и  двамата  се  напикали  пък
нощеска…   Не  знам,  пред ядене ли пикаят тия деца, след ядене
ли…  И Стефчо вика,  едно  там  одеалце  и  викам  няма  да  ми
напикаваш  одеалцето.   И  то  сега като стане бабо, аз не съм ти
напишал одеалцето.  Кво си му  казала  ти,  гледай.   Помнят  ма.
Помни  бе,  помни  бе.   Няма  да напишваш одеалцето.  Бабо няма.
Викам бабо виж какво е чистичко, баба  одеалце  ти  е  дала.   То
парче така ама, хубаво му викам.  И то хубавичко бабо, хубавичко.
И няма бабо да го напишвам, няма.  Няма  ама  някога  се  изпусне
като пие повече такова, вода.  Не, нещо си изстине.  Там е студен
въздуха.  Седят доле, колко да е, не знам ваште седят  ли  там  у
вас доле.  Не е много топло.  Абе не е ама, вече така не изстиват
де.  Не са изстивали тая зима.  Досега  не  са  изстивали.   А  и
печката  не престава да гори сигурно…  Или я гасите а?  Оня ден
слънцето ги  изтакова…   Владко  като  се  зачервил,  зачервил,
просто  ще му се пръснат бузките.  Голяма бродяга.  Ама да знайте
какво, какво ли вече не прави.  Оня ден баща му така го тупна  по
дупето  и  майка му го бий, и баща му го плесна ама знайш как.  И
отиде да го гали моля ти се.  Значи не плачи.  Какво е това  дете
какво  е  това чудо.  Бият го и не плачи.  Пада, става и все едно
нищо.  И продължава пак лудориите си.   Колело,  хваща  го…   А
Стефчо  като  го  удариш  по плаче нали?  Стефан се обижда много.
Стефан малко да го тупнеш после не може  да  го  укротиш.   Вчера
стъпва на седалцето на туй, на колелото и държи, хванал се отпред
за дръжките и се надупил…  Кормилото…  И стъпил на  седалцето
и  ей така, е така прави отпред колелото.  Няма страх, няма нищо.
На бюфета, пъха се  във  витрината  моля  ти  се.   Пъха  се  във
витрината и се затваря със стъклото, вътре.  И като маймунка.  От
лявата страна влиза от дясната излиза.  И вчера викам…  И  няма
ли  да  се  отреже…   Е те нали малко тъй са изпилени стъклата.
Викам вчера дай да ги махнем ще се счупят и викам няма да можете,
трябва поръчка да се правят стъкла.  Та ги махнахме поне да влиза
там и да излиза.  Качва се отгоре, сяда  и  краката  му  така  по
стъклата.  Ама техна ли витринка?  На бюфета бе, на бюфета ни.  У
хола.  Ъхъ.  Салонен бюфет.  Е та толко ли е широко да може да…
Голям,  нашия  е  от  стария  модел.   Що  викаш,  то  колко му е
дупето…  И такова, и го р е се качва  и  ей  тъй  това.   Мани,
опасно  дете  значи.   По  печките.  Отвори електрическата печка,
нагъзи се и седне на печката.  Или пък ще се  покачи  на  вратата
отгоре  или  се  качва  отгоре.   Ще откърши вратите.  Ще откърши
вратите.  Той и Митко отваря там на шкафа.  Значи такова,  такова
дете  то  не може да се роди друго.  Качва се и да го видиш сватя
със какъв чалъм само се качва ще кажеш че акробат това  дете.   А
гледай  го.   Все  пак  не  е  слабичко  тъй  да кажеш някое че е
костеливо дете,  слабо.   Той  си  е  жилав…   А  се  качва  по
столовете.   Баща  му седнал, той иде отзад и се качва, стъпва на
седалката ей така, слиза си…  Значи що седи той  трябва  да  се
все  катери.   Завчера  внесе кофичката дето мий колата там, дето
носи вода.  Обърна я надолу хвана, притика я малко към  дядо  си,
хвана  се  у  дядо  си  и стъпи отгоре на кофата.  Канчето, вземе
канчето, ще го обърне  ще  стъпи  отгоре  на  него.   Все  да  се
катери…   Да  се  качи…   Това е, все да се катери, все да се
катери.  Най-горе на бюфета  прав  се  изправя.   И  няма  да  му
трепне,  ей  тъй  да  му  дойде  страшно  да каже чакай, че да го
дострашей.  Няма такова  нещо.   То  се,  се  такова  ама  пък…
Стефчо  вика,  пиши  като го види, мамо-о, Владко се качи пак, ще
падне…  А Стефан го страх от стола.  А стола мъничко мръдне,  а
той  ей  така.   Тоз  няма такова нещо.  Той се не плаши.  Как се
прехвърля пък във креватчето!  Вчера гол.  Ама  викам  абе  викам
ей,  ще  си  смажеш  чурата  бе.   Да  видиш как се пази тъй като
такова.  Слага, ляга отгоре на това Цветанке, като такова, едното
краче  качва  и  другото,  и  мъничко  се надига пази си чурката.
Викам гледай сега мъничко ама то да…  Сигурно го боли…  Пази,
защото  го  е  ударило  и го е заболяло.  Съвсем гол, ей тъй няма
пликче няма нищо и се пази.  Ох, Сватя, я дай да го разделиме  на
две  и да забодем само карфиците.  Сватя, слушай сега, ти…  Не,
да  забодеме  карфиците,  после…   да  отрежем  това,   ти   си
по-такова.   Да  не  остава пък на мен парче бе…  Е-е, ама нали
като го кроиме то са забодени  карфиците.   Ще  видим  до  де  ще
стигне.   То ще си остане парчето.  Нема да се реже там.  А така,
да.  А така, ти не ме разбираш.  Ъхъ, ъхъ.  Сега  разбрах,  малко
късничко…  Я, я да опънем сватя хубаво да такова…  Е-е, какво
пък толкова.  То не е толкова важно че колкото остане  повече  да
ти остане за тебе.  Ти си по-едра.  Нема да го, от една го бодем.
А така.  За да се държи повече.  И такова…  Аз съм по-дълга ама
ти пък по-широка че все тая.  Е, че то за ширината, то не е тясно
сватя.  О-о, деведесе…
     Момент,  Цеце  на  телефона.  Кой ме търси?  Николайчо.  Да!
Здрасти!  За в къщи ли?  А-а, е  как  така?   Ами  много  хубаво.
Гладен си?  Ами аз ще гледам и аз по-рано да се прибера пък ще си
взема работа за в къщи, аз трябва да правя  мусака  нещо…   Ами
нищо  не  искам, какво да искам от тебе.  А-а, вземи магнитофона.
А ти откъде се обаждаш?  По-близко до мене.  Колко е  часа  сега?
Ами я ела поне при мене че да тръгнеме.  Айде!
     Болен на темата хубав крак на жената.  За мене вика, да,  за
мене вика не е важно главата бе.  Може да е, годзила, каква ще да
е в главата обаче да има  хубави  крака.   Да.   И  не  отиде  на
срещата.  Ненормален!  Идиот.  Не отиде на срещата само защото не
можал да види дали има хубав крак.  Иди на срещата па ще го видиш
бе.  Всеки башка луд, всеки башка луд.  Тогава изгубихме ключа на
самолета, във влака.  И не можем да влезем, не можем да  отключим
машината  да  влезем  вътре.   Четиримата,  целия екипаж…  През
прозорците се мъчихме да влизаме, отворени  прозорци  горе,  една
стълба  слагахме.   Не  може.   Отворени  прозорците обаче никой,
всичките с широки рамена, то прозорчето е толкова.  И отидохме  в
Сливен,  там  един  Бахчевански.   Има  такава  фамилия…  Да…
Бахчеванови, той е наш колега.  Работи във Гавраилово.  Той отиде
на  работа  в  Гавраилово  и  на  другия  ден  със  техен самолет
прелетяха, дадоха ни ключ, отключихме и  влезнахме.   И  шейсе  и
пета, година не е, ами шейсе и седма година същия тоя командир на
самолета, Тошо се казва.  Те му викат  Тошо  Пича.   Той  е  бивш
командир  на ескадрила от военната авиация.  И понеже много готин
мъж, така са го кръстили Тошо Пича.  Шейсе и пета, шейсе и  седма
година пръскат в района на Димитровград нещо.  Аз вече не бех със
тях, в екипаж.  И между двата моста на Марица, пътя за автомобили
и  за,  железопътния,  разстоянието  е голямо между тея два моста
обаче димитровградчани го ползват за плаж.  Те двамата със другия
слизат ниско да гледат мадамите как се къпят, по бански, голички,
това-онова, не знам ти какво.  Единия зяпа наляво, другия надясно
и не виждат високото напрежение.  Добре ама те летели на пет-шест
метра  височина.   И,  а  на  двата  бряга  стълбове  за   високо
напрежение  и  жиците нали, голямо разстоянието и правят голям…
И те, буф, на жиците…  Да…  късо, перкат а  се  къса,  едната
перка, те са със четири перки, така са антоновките, едната лопата
се къса, двигателя почва да тресе.  Обаче Тошо  е  опитен  летец.
Моментално  гаси  двигателя  защото  ако  продължава да остави да
работи двигателя, защото той се държи на четири болта.   Като  се
скъсат  болтовете  и  става  много  лошо.  Нашия гаси двигателя и
решава да кацне пред себе си.   Ако  кацне  на  пясъка,  имало  е
пясъчна ивица, широка и щял да кацне и нищо няма да стане.  Обаче
ще избие много хора с машината, просто ще изпотрепе хората където
са  налягали  защото  те  няма да могат да избягат.  Той кара със
сто, осемдесет километра в час.  И решава да  кацне  във  водата.
Жъ-ъ-т,  буф  в  реката.   И сега тя машината каца със скорост…
Да…  водата оказва съпротивление.  И като каца в водата и почва
леко,  леко,  леко,  леко  и  се обръща машината по гръб.  Втория
пилот, Тошо само успял и му казал бягай!  Щото се  очаква  втакъв
момент  нали,  може  да  се взриви машината и казва бягай.  И оня
през вратата.  Как е успял, отваря вратата, излиза.  А Тошо  вече
в зора, няма време да бяга през вратата, щот оня пред него, щот и
оня по-голям.  През това малкото прозорче…   Как  е  минал  бе!
Ама как е минал, мож да си представиш!  Със зор.  Зора какво нещо
не прави.  И понеже лятно време, топло, и вътре  карали  самолета
по  бански.  Хората гледат там, цирк става, за секунди.  И всичко
живо къде са летците, къде това, къде онова.  А те двамата  между
тях  щот са по бански, а вода до кръста.  Няма ги брате.  Голи по
бански.  Те си мълчат и си траят.  И те питат къде са нали?   Да.
Ама  те  си траят…  И, после ходихме та вадихме машината оттам,
от водата извадихме.  Тя беше смачкана  малко.   Ами  малко,  бая
беше  смачкана,  ама смях!  Та викам Тошо помниш ли мама му стара
че през прозореца не можахме да влезем преди четири години.  Тошо
вика  в  тоя  зор  как  няма  да излезеш бе.  Много хора от наште
загинаха вече.  Бая момчета отидоха, млади…  И във Египет и във
Судан  и  тука и…  Например, повечето от самонадеяност…  като
шафьорите…   самонадеяност  и  второ   някой   път   неизправна
материална  част,  айде.  Скоро, преди две седмици падна един наш
самолет.  Как остана жив!   Невероятни  случаи  има.   Падна  със
кабината,  така  ,  се захлупи самолета.  И му нема нищо, на оня,
техника нищо му нема.  Даже и не беше одраскан.  Машината се беше
смачкала…   Той като тоя виц дето със колата…  И аз един път,
работиме в едно село, Пазарджишко.  И по радиото  съобщават  като
свършите работа, прелитате в едно друго Пазарджишко село, само че
на някакви си трийс километра, от  едното  село  до  другото.   И
трябва да минем над Пазарджик.  Фактически Пазарджик ни се пада в
средата.  Ние сме, тая страна работиме  в  Пазарджик  едно  село,
прелитаме и отиваме в другото.  И, командира вика Кольо готово ли
е?  Викам всичко е готово.  И съм долу на земята.   Давам  чисто,
пали  той  самолета,  качвам  се  аз.  Изрулирваме да застанем на
пистата да литнем.  До  тоя  момент  сме  работили.   Това  става
некъде  към  обед,  към единайсе часа.  Излитаме, набираме триста
метра височина, самолета работи нормално всичко.  Аз съм вътре  в
кабината  при  него.   По  едно  време…   Те  бяха  екипаж  аз,
командира и една жена беше втори пилот.  Мадама беше втори пилот.
По  едно време оная ме бута така.  Щото аз съм между тях двамата,
нали техника стои до пилота…  Да.  По едно време ме бута така и
ми  вика…   И  аз  гледам,  гледам  си температурата на маслото
ж-ж-ъ-ъ-т, стрелката взе да се качва.  Бре, кво му стана  на  тоя
самолет!   И сме на триста метра височина и чувствам как самолета
почва да пада.  Не рязко да пада, а пропада.   И  командира  вика
кво става бе Кольо?  Викам, нищо не знам.  Всичко работеше викам,
нормално.  Ръчка-мръчка, газ-маз, давай, всичко нормално  работи.
Двигателя  го  чуваш как си работи,