Contents / Съдържание
па на мене мислиш че не ми е омръзнала.  Цял живот беднотия.
И самолет да си купя не е в състояние да ме зарадва, да ме извади
от това подтиснато състояние, в  което  се  намирам.   Андрианке,
човек  трябва  сам  да  си  създава  удоволствията.   Какво да си
създам?  Ще я купя тази кола и какво ще  правя  с  нея,  къде  ще
отида?   Където  искаш бе!  Където, и какво,накрая ще подсмърчам,
там хората ще ядат в ресторантите, аз няма да имам пари да  вляза
в  ресторанта да се наобядвам кат хората.  А сега като нямаш кола
сигурно много влизаш.  Сега като нямаш кола много влизаш.  И сега
толкоз  влизам.   Е и какво?  Обаждаш се по телефона.  Еди-кой си
там ли е?  Не, няма го, но го  замества  еди-кой  си.   А  еди…
този  когото  търсите ще дойде след петнайсе дни във еди-колко си
часа.  Това е.  Терешченко беше писал едно време.  Какво,  аз  не
ти  разбрах,  какво се обажда…  Обаждаш се по телефона.  Търсиш
другаря…  Еди-кой си…  Дундев.  Да.  И оная  келешка  дето  е
поставена  там…   Да…   нали, хем дет се соанира и си гледа и
нокти и всичко и се подмива редовно…  Да…  ти казва.  Няма го
другаря Дундев, замества го еди-кой си, на еди-кой си телефон, да
ви свържа ли?  Не, трябва ми Дундев.   Да.   Той  ще  дойде  след
петнайсе дена във еди-колко си часа сутринта.  Това е, информация
пълна.   А  нашта  секретарка  няма  го,  трас!   Тя  се  чувства
по-голяма  от  Дундев,  например.   Сега разбра ли моя, коментар.
Разбрах за Дундев…
     Искат  да  го  пенсионират, той не иска.  Вика аз със шейсет
лева даже и шейсет няма да вземе…  Да…  Лекарствата вика само
не  мога,  лекарствата не може да си покрие…  Точно това, точно
това.  Всяка седмица по осем, по  десет  лева…   Как  може,  те
трябва  да  правят  сметка на тая работа бе…  Не ги интересува,
не.  Нема значение бе, щом имаш стаж, пенсионирайте  го  бе,  тоя
човек  може ли да работи?  Така беше, обаче сега не е така.  Не е
правилно това нещо.  Ама и това сега, ама как може на един  болен
човек  болен  като  например  аз,  болна  от сърце.  Ето, ти имаш
стажа…  Що ми дадоха трийсе и осем лева?   А  кажи  ми  сега  с
болно сърце…  Ти как, болно сърце па идеш пак да работиш.  А ще
работиш, трийс осем лева.  Не можеш нищо да прайш  с  трийс  осем
лева.   С тия деца какво ще прави, разбира се.  Боже, боже, боже.
Трийсе и осем лева що е?  Дъщеря й не е мислила за тия три  деца,
тя ще ходи да работи.  Хайде!  Лелей, лелей, ти тука ли си?  Тука
съм.  И ви слушам приказките.  Ама точно така, правилно е.  Права
е  тя.   Не  ги  мислят ни баща им ни майка им ами тя ще мисли, с
болното сърце.  Докато има такива майки децата ще бъдат разтурени
и лоши.  Щото така си ги научила, затова.  На тебе си прайш лошо.
Е как да ги остава, как да ги остава?  Има закони  в  тая  страна
бе,  има  закони в тая страна бе.  Какви закони !  Сега в трамвая
ако ви кажа какъв случай  имаше,  егати  законите.   Закони  има!
Егати  законите!   Две  момичета.   Едната седнала, другата й във
скута  седи.   Две  възрастни  жени…   Седят  прави…    Стоят
прави. Един  мъж  казва  девойчета  нека  да  направите  на  тези
възрастни жени…  Че като  го  почнаха  ония  девойчета.   Значи
човека  слезе  на  другата…   Обади се един друг мъж.  Вика вие
адвокат ли сте му на него.  Откъде знаете ние къде сме  били,  че
може  да  сме  много  изморени…   За  много години!  Благодаря,
подобно.  Къде се загуби ти?  Не съм  добре  Тоше.   Е  що?   Абе
кръвнишкото  нещо  много…   Кръвнишка  му майчина, кръвнишка му
майчина, зарежи го.  Не му  обръщай  внимание.   Главата  реже…
Много  се люлее от кръвното.  Ужас, губиш равновесие, като пияна.
Също като пияна.  Знайш какво чувство е лошо.   А,  ужас!   Аз  е
тука 'се седя и все се подпирам.  Кога се люля некой на люлка как
му става лошо…  Същото…
     Аз ще потърся нещо кат кайзер,  шунка,  то  е  хубаво  за…
Хубаво е луканка ами не мой да се намери.  Трябва да отида рано в
ЦУМ някоя сутрин.  Някога пускат…  Ния нали сме се разбрали  че
аз  не съм от тия.  Иване, Иване, искат ми план.  Е-хей, кеф!  За
научна работа за, до осемдесета година.  Кеф!  И-хей, къде отиваш
бе!   Ами  на!   Кво'й  туй осемдесета година?  Да не имаш пърхут
като мене.  Имам много.  Знайш какво, със тютюнева вода.  А  отде
тая  тютюнева вода.  Сега ще ти обясня бе.  Ще вземеш две цигари.
Да.  Чакай сега как точно беше.   Маха  ли  се  той  от…   Във,
половин  литър,  ще ти кажа допълнително, ще ти се обадя, но беше
така.  Половин литър вода ли беше, две цигари натриваш така нали,
взимаш  две  цигари  и  ги  разтриваш вътре, махаш разбира се там
хартиите.  И като колко часа обаче трябваше да стои,  до  съмнало
ли?   Прецеждаш тютюна и със тая вода след кат си измийш косата я
обливаш.  И после като я облейш  няма  пак  с  вода  друга  да…
Накрая  кат я измиеш!  Като я измийш и обливаш така.  Много лошо,
гледай, не мога да се спася от тоя пърхут.  Жена ми ми казва  със
оцет.   Напрайх,  с  оцета  го  сваля  обаче  така ми омекна нещо
косата, размаза се по главата ми значи, та вчера едва изтърпях  и
сутринта  вземах та пак влязох под душа и я оправих.  Не мога пък
да я търпя, то не прилича на нищо.  Оцета много  омеква.   И  кат
духне  вятър  ми я замазва ама веднага, тя мойта и без това мека.
Оцета наистина махал.  Маха.  Маха.  Не знам аз като гледам  беше
почти  го  ликвидирала ама много яко го цапах така.  Половин шише
оцет.  Не във вода както се разтваря ами направо със шишето.   Ще
миришеш  на  оцет.   А,  'ма после зимах си пуснах малко вода, бе
мирише, да, като влязох после жена ми  щеше  да  ме  изгони.   Аз
слагах  разни  парфюми, кремове, таквоз, то кво, заприлича съвсем
на нищо.  Оцета мирише много.  Гледай сега, ще  мирише  на  оцет,
ако  си  ходил  на  оная работа, ще мирише на таквоз,…  на оная
работа…  дето се отделят значи, нали знайш.  Къде  си  бил,  на
такова  мирише…   Добре де, сега е десет часа.  Аз дорде издиря
някъде шунка или нещо таквоз за мезе то ще мине бая време.  Добре
Иване.   То  тук  едва  ли  ще има.  Мож да се наложи да сляза до
долу.  Заповядай, ний сме тука, с най-голямо  удоволствие  ще  те
посрещнем.   Ще дойда след малко.  Значи до час предполагам че ще
се върна.  Ти оня  ден  трябваше  да  дойдеш  да  те  запозная  с
американеца, ти избяга.  А, нега аз не съм от туй заведение.  Щях
да те представя че си от ЦИНТИ наш колега нали с когото  обменяме
мисли,  идеи  и  тъй нататък.  Да види човека че ний не сме така,
висящи във въздуха.  Аз не разбрах каква е хватката иначе мен  не
ми  пука.  Той е менаджер, менаджер в науката.  Ясно, значи идвам
след малко…
     Ау-у,  такава  тъпотия  е  изобщо!   Вчера  сме се качили на
маршрутно такси с Илийката…  -  Да.   И  мач  имало  някакъв  и
затворили  пътя  по Евлоги Георгиев.  Да.  И маршрутното такси, и
тоя кретен ний сме трима души, напълнили сме го,  той  трябва  да
кара вече в Дървеница.  Той няма кого да приема повече.  Оня вика
не, ний имаме определен маршрут, тука спирам и толкова, ще чакате
и  това  е, два часа ще чакате.  Бе как ще чакаме бе.  Аз вика не
мога да мина по друг път.  Щото ако  продължи  нагоре  по  "Милин
камък"  ще  излезе  през  Семинарията, ще ни докара.  Не, аз имам
маршрут по Дървенишкото шосе, трябвало да мине по  телевизионната
кула,  нали  и  оттам.   Аз  имам  маршрут,  на нас изрично са ни
казали, където ви спрат, там ще стоите  докато  пуснат…   И  се
заинати.   И  аз, а гледам рейсовете ги пускат, защото там си има
маршрутни рейсове.  И аз отивам при милиционера и  викам  другарю
милиционер ние сме, КАТ тука дето спрял движението, викам ний сме
маршрутно  такси,  маршрута му бил оттука.  Не може!   Ама  викам
отде-накъде,  аз съм пътник не съм шофьор.  Защо викам оня пътник
дето е в рейса ще може да  си  пътува,  аз  ще  чакам  два  часа.
Отде-накъде, нали съм си платил, всичко.  Не може!  И сега той не
може да загрей, казали му само рейсове ще пуска, той не  може  да
загрей  че  сега  в  края  на  крайщата  това такси е рейс.  Един
миниатюрен рейс във тоя случай, щот  си  има  маршрут.   По  едно
време  дойдоха  и  шофьорите  и те нещо го таковаха и  най-накрая
превключи, та ни пусна.  Тъпи са бе, тъпи.  Значи ония викат, ний
трябва  да  спазваме маршрута, трябва да спазваме и разписанието,
на десет минути се движили.  Илийката им вика добре де,  ами  вий
сега  нарушавате,  вий  трябва  сега  да  нарушите или едното или
другото.  Нали?   Ами  те  предпочитат  да  нарушат  значи  това,
разписанието.
     Ало!   Ало!   Ало.  Кажете!  Ако обичате Митко от Транспред.
Няма го.  След половин час ще дойде.  Прощавайте.  Ало!  Да.  Ако
обичате  Димитър от Транспред.  Димитре тука ли си?  Димитре тука
ли си пита.  Чакай, чакай да видим кво ще кажат.  Ало, ало?  Ало?
Ало.  Добър вечер.  Кой се обажда?  Много бързо ми забрави гласа.
Добър вечер.  Какво правиш?  Бачкам.  А-ха.  А-ха.  Знаеш  ли  за
кво  ти  се обадих?  За кво?  Повече не искам да те виждам.  Така
ли?  Да.  Защо?   Много  добре  знаеш.   Днеска  бях  във  твоята
служба.   Е?  И достатъчно работи разбрах и не желая повече да те
виждам…  А?  Казах, че достатъчно работи  разбрах  и  не  желая
повече да те виждам.  Така ли?  Да.  Добре.  А за това…  Какво?
За това което говорихме във вас остава си във сила.   Кое  остава
си  във  сила?  Много добре знаеш кое.  Кое ?  Това, което желаеш
най-много да стане, няма да го направя.   Няма  да  го  направиш?
Не.   Защото  разбрах какво си правил досега, със мене.  Така ли?
Да.  - Добре.  - Всяка седмица тея твои изчезвания как си  мислиш
ти!   А?   Какво  викаш?   Много добре чу.  Не съм те чул.  Всяка
седмица казвам тея твои изчезвания, как си я мислиш  тая  работа.
Добре, айде лека нощ.  Ало.  Лека нощ.  Чакай ме във работата ти,
сега идвам.  А?  Казах да ме чакаш във работата ти,  сега  идвам.
Абе  я  си гледай работата!  Ти чу ли какво ти казах или искаш да
правя скандали там.  За кво ще идваш.  Чуваш ли, ще  ти  кажа  за
какво, ще дойда.  Кога си идвала тука?  Е кога съм идвала, днеска
съм идвала.  Кога?  Към два часа.  Е?  Е, ще се разправяме  когат
се  видиме  ако  въобще  се  видим.   Но предполагам ще се видиме
защото има защо да дойдеш?  А?  Чакам всеки момент да ми  изпориш
корема.  Разбра ли?  Добре.  Добре.  Сега да ме чакаш там.  Аз не
мога да те чакам.  Ще ме чакаш, ще ме чакаш моето  момченце.   Ще
ме  чакаш.   Абе  не се прай на луда бе!  Бе каква луда бе, каква
луда!  Защо ме лъжеш ти и защо не  идваш  вчера  като  каза.   А?
Защо  не дойде вчера като каза.  Какво викаш?  Много добре чуваш.
По-леко ми говори бе.  Защо не дойде снощи като ми каза?   Какво?
А, това ли е причината?  Да!  Така ли?  Ами можеше да ми го кажеш
по телефона.  Защо?  Аз не съм на дванайсе години да си играеш на
криеница със мене, разбра ли?  А ти защо днеска не дойде във нас?
Защо да дойда във вас?  Ти не идваш, аз ще дойда.  Защо!  Ами  аз
нямам ли гордост!  Я!  За кво ще идвам?  Той не идва, обещава ми,
поне ми кажи че няма да идваш,  за  какво  ще  ме  караш,  ще  ме
заангажирваш да те чакам аз и да се тревожа.  А-а!  Щом като няма
да идваш, кажи ми!  Аз съм ти казал че няма да идвам.   А,  мисли
си, ти ми каза че ще дойдеш и аз те чакам.  За какво ще ме лъжеш!
Или ти е по-приятно така.  Какво искаш сега от мене?  Много добре
знаеш  какво!  Какво?  Че това което си говорихме няма да стане и
затова ти се обадих, да знаеш.  После  да  не