Contents / Съдържание
Кюстендил  ли  е?   Ъхъ.   Ъхъ.   Страшно  грозде.  Виж, Ани знае
произхода  му.   Ама  е  много  хубаво.   Да  ни  предупредиш  на
дванайсти  пак.   Щото  аз  не мога да помня цялото до дванайсти.
Моля ти се.  Мож' да ме няма на дванайсти.  Я  да  видя  кога  е.
Петък.   Ами  да,  може и да ме няма.Ти помниш кат' маймуните три
минути, бре!  Толкова.   Яжте  още,  бе,  Аз  ядох  щото  не  съм
обядвал.   Да  се  подхраним…  И аз не съм обядвала.  Защо, бе?
Ами къде, тука изпозатвориха всичко.  Бай ти Цветан?   Ъ-хъ.   Не
работи.   Сладкарницата?   Ъ-къ.  Тоже Аз бях решил да ходя да ям
нещо сега.  Ний  ядохме  кюфтенца  по  чирпански.   Къде  бе?   И
супица.   Във стола, къде.  Ани не иска да го погледне.  Вика, че
било,  какво  беше,  Ани?   Това  е  лафа  на  Милка,  помиярник.
Помиярник  било.   Да,  да ме одрусат да плащам после пак.  А не,
никъде не пише, че  сме  ходили  ние.   Ако  някой  каже,  че  ни
познава, припознал се е.  Де да зная аз.  То така беше и миналия,
и  миналия  път…   Да.   И  ни  взеха   трийсе   лева.    Млък!
Счетоводството.   Тихо!   А  така.  И на мен толкова.  Зоре, кажи
сега на новото място как си.  Екстра!  Добре си  там.   Лошото  е
само  това,  че сега трябва да чета за конкурс.  Па така ме мързи
да знаеш.  Какъв конкурс?  Ами аз съм за една  година  назначена.
И  всички, които искат да бъдат  даскали от догодина трябва да се
явяват на конкурс.  Тези, които са по член шейсе и четири за една
година,  такива като мене, които искат тепърва да кандидатствуват
за учители.  На конкурс, по специалността.  Така ли става?  Боже!
За  София.   И сега март месец ще е конкурса.  Ъ-ъ, това па не го
знам.  И догодина вече  ще  ми  дадат  редовно  място.   Редовно.
Ясно.   Ти си сега, вечерно нали…  Това е лошото.  Не, не.  Ами
как уреждаш  нещата?   Ами,  търча.   Напред-назад.   А  малката?
Първо  отделение.  У вашто училище.  Да.  Тичам до нейното, оттам
у мойто, па' обратно.  Ма' не, програмата ми е много добра защото
понеделник  например  съм  след  обяд,  от един до пет.  А мен ми
трябва на обед да съм свободна, за да може да обядва тя  в  къщи.
Да  има  кой  да  я  посрещне,  да обядва.  Разбираш ли?  Да.  Да
обядва и в един часа я пусна на занималня  и  отивам  на  часове.
Връщат  се  в  пет  от  занималня.  Почака ме там десетина минути
навън.  И аз се прибирам.  Вторник съм цял ден.   Обаче  сутринта
съм  до  дванайсе…  Как цял ден?  Ами защото съм в двете смени.
А, ти и във двете.  Ама гимназия ли е..  Гимназия  и  прогимназия
има.   Седми  клас, осми и девети.  Осми и девети учат следобед с
гимназията.  Седми учи сутрин.  Аха.  И вторник съм до  дванайсе.
И  след  това  от два до четири.  Два часа имам, със горния курс.
До дванайсе, върна се на обяд, наобядвам се, пусна я на занималня
и  аз  се  връщам  пак, за часовете.  Кое училище е това?  Първо.
Кое беше това?  На "Стара планина".  А-а-а!  Дондуков и Раковски.
Знам  го.   Четвъртък  имам  свободен  ден,  събота свободен ден.
Ъ-хъ.  Е-е!  Сряда съм до обед, петък съм до  обед.   Това  важи.
Не  е  кат'  тука.   Натоварено  ми  е  вторник, щот' съм цял ден
фактически.  Ама един ден издианва се.  Другите са по  половинка.
Кога  сутрин,  кога  вечер,  кога следобед.  Със два дни свободни
плюс неделята, три.  Три дена свободни фактически.  Къде-къде  по
добре.   Е,  дърпат  ни.   Спортен  празник.   Вчера  'одихме  на
Герена.  То вале дъжд като из ведро и ни върнаха.  Не  знам  кво,
комсомолски мероприятия, лични дела на ученици оправяй.  Е такива
дребосъци.  Съвет, профсъбрания.  Е, ама  то  къде  ги  няма  тия
работи.  Това се ядва.  И понеже ний го правиме между двете смени
от дванайсе до един и половина и свършва бързо.   Щот  влизаме  в
часовете  в  един и половина, нема закога да го протакаме.  Какво
казваш?  Правиме  го  обикновено.   А  между…   между  смените,
всичките  тия  мероприятия.  Да де, но те тия работи навсякъде ги
има.  Но въпроса е, че аз най-късно един  и  половина  съм  си  в
къщи.   Както  и  да ни задържат.  А не от пет.  Един и половина.
Ами петнайс минути ми е пътя.  Много близо там.   А  догодина  се
освобождава  точно  в  двайс  четвърто  училище зад поликлиниката
нашта, място.  Какво се освобождава, място?   Идеално.   Там  ако
мож'  пък  да  идеш!   Ако  мога да се наредя там.  Пет минути от
къщи.  Тогава си екстра.  Да.  Сега чакам само мойта приятелка да
се  появи.  Нали знайш.  Аз нали съм ти разправяла.  Знае, че има
назначен човек, по име не мож' да ме познае, но мож' да се  сети.
Но само като ме зърне, свърши, ще се разберем с поглед.  Защо бе?
Уф!  Та нали аз заради  нея  напуснах  учителството  по-рано,  та
дойдох  тука.   А, и сега е същата.  Същата.  Да ме види, не знам
как ще реагира.  И значи ще се явяваш на конкурс сега.   Това  за
всички  учителски  места  в  София.   За щатните не.  Които са на
редовно място, няма да се явяват.  Е става дума за  новите,  вече
те  тия  които со си.  А тая година, назначенията за една година,
всичко живо.  А как става със тия, които по разпределение отиват.
Те  явяват  ли  се на конкурс или не?  Че кой има разпределение в
София?  Уф!  Педесет и осем места, за  физици.   Нали  затова  ги
блокираха,  та  нямаше  за  други.  И ги разпределят от Софийския
университит в  София.   Да.   Педесе  и  осем  места,  блокирани.
Факултета  блокира  за  София.   Имаше много места за физици, ама
нали ти казвам.  Педесе и осем  блокираха за разпределение  .   И
останаха  четири-пет  свободни.   Всичко го заеха.  Ще го заемат,
като нямат друга работа какво да правят.  Ами като  приемат  един
бюлюк  физици  къде да идат да работят.  Не, и вече ни в завод ни
щат, ний в производство не мож' да отидем.   Изключено.   Да.   В
научните  институти  тук-таме  ако  има  някъде  место,  нали,  и
учители.  Това са.  Никъде другаде.  Не мож' да работиш.  Гледам,
че  тука още не са намерили заместник.  Много го видех сега.  Има
четири души кандидати, ама не одобряват ни един.  Що?  Шефа не ги
одобрява.  Но имало кандидати за твойто място.  Има, четири души.
И то все солидни.  Из разни научни институти работят.   Единия  с
радиоелектроника  се  занимава, другия не знам какво.  Аде бе, че
твойто място е кофти тука бе.  Кофти, те ако знаят на какво място
идват..   Абе  тавана е сто и педесе бе.  Значи който и да дойде,
няма двайсе и пет години трудов стаж  нали.   Да.   Има  максимум
петнайсе,  да  има  некой който дойде.  Да.  Ще взема сто и трийс
пет лева.  Специалист.  Ами да.  Заплатата е  много  ниска  тука.
Мен ми се качи с двайс пет лева заплатата.  Сто и четирс пет ми е
щата.  Сега.  Ъ-хъ.  И той мъжа ми ми вика:  "Ти  затова,  че  ти
дадоха  два  свободни  дни,  затова  ли  ти качиха двайс пет лева
заплатата?" Само рандевуто със това, с шефката  ме  стряска  още.
А!   Много ми е интересно първата ни среща как ще протече.  Тя те
е забравила бе!  Аха!   Зора  лесно  не  се  забравя.   Имаше  ли
носене?   Ъ?   Карала ли си се със нея?  Не бе, нали я изтупанчих
да изнася урок.  По същия начин тя ми беше дала  в  едно  училище
седми  и  девети  клас.   И  материала е почти еднакъв, само че в
единия клас се преподава повече математически апарат, в девети, в
другия  повече  опити, определения.  И аз предния час бех имала в
девети клас, урока един  и  същ.   Обаче  по  различен  начин  се
предава.   И  сгреших.   Вместо  свойство  казах закон, във седми
клас.  А то трябва  да се каже закона във девети клас в седми  се
предава  само  свойство,  същото.   И тя нищо не ми каза.  На ,на
критиката тогава, на обсъждането каза така и така и аз й  обясних
каква  е  причината.   Викам просто грешка на езика.  Обаче нищо.
На съвещанието, там имаше едно съвещание  на  всички  учители  от
София,  тя  го  изнася в доклада си като грешка, нали.  Не цитира
име, но казва.  Така и така, в еди кое си училище  такава  грешка
се  допуска.  Аз викам, мен ме афектира това нещо.  Щото първо не
съм го направила умишлено, второ не съм го направила от незнание.
Да не знам, че аз трябва как да го кажа там, пък на другото място
другото.  И трето трябваше, аз имах тогава четири  години  трудов
стаж.   И после, тя е тази която трябва да ме научи, нали?  Тя ни
е инспекторката, тя ни е учителката  фактически.   Да.   Да  беше
дошла  два,  три,  четири  пъти, непрекъснато да ми, такова..  Да
види системна ли е грешката.  Да.  И аз се афектирах.  И тя  идва
след  две  седмици,  някъде три ли идва при мене и аз един, хубав
урок беше.  Пак мисля във  седми  клас.   Не  ме  предупреждават.
Нито  директорка, нито тя, че ще влезе в час.  Просто със биенето
на звънеца ми цъфват пред вратата.  Нищо не знам.  И аз, там след
процедурите  за  отсъствия,  това-онова, казах на учениците.  Бях
приготвила опитите  отпреди,  дет'  ще  ги  предавам.   И  казвам
ученици,  в момента имаме гости, знаете директорката на училището
и това е викам нашата инспекторка по физика, образцов учител.  Тя
заслужил учител.  Тя иска да види вий как работите и да ви покаже
как трябва да се предаде този и този урок.  И си взех  тефтерчето
и  отзад  чиновете.   Тя  се  надига  отзад  жълта-зелена,  обаче
излезна.  И скалъпи нулев урок.  Пресечен  с  нула,  знайш  какво
значи.   Нищо.  И едва изчака да бие звънеца, грабна си дневника,
това, тефтерчето.  Ни чака директорка със нея да излезе ни..И  аз
нахална.   На  всичко  отгоре  междучасието  чукам у дирекцията и
викам ще има ли  обсъждане.  На кого!  Тая Зора, гениална!  И  тя
беше  много ядосана.  Нищо, до края на годината не стъпна.  Знайш
какво значи, това беше януари ли, февруари ли, до юни тя не дойде
в  училището  при мене.  И вече, понеже аз пак бях за една година
назначена, вече не си подадох на  следващата  година  документите
щот' тя назначава.  Нямаше да ме назначи, в никакъв случай.  След
тоя инцидент.  И се отказах от тва и си търсих друга  работа.   И
дойде   тука.   Дойдох  ука.   Сега  ни  е  първата  среща,  след
тогавашната.  След пет години.

никаква удобна обувка и такива глупави обувки  има,  че…   Цеца
виждах,  та й дадох капачки.  Бях й вземала на една жена, та й ги
дадох и…  Абе, утре  гледай  да  намериш  боя  за  утре  да  се
боядисам,  бе, Ленче…  Виж каква ми е такава..  Едно, две, три,
четири, до пет.  Понататъка нема, че много светла.  Аз съм тъмна.
Добре.

Започваше  да  търси съкровището отново.  Скачаше по същия начин.
И, неговия приближен, с който обикновено двамата разговаряха, пак
пристигна и му каза:  "Не търсете така.  Аз ще, чрез него.  ще го
хванем и той, казва,ще каже всичко." "Но къде е, вика, той?"  "На
свобода  е  още,  не мож' да го хванеме.  Но за сметка, казва, на
туй, двете жени са зазидани  в  затвора."  Те  не  знаят,  че  са
освободени.   Олимпия  и  тази,  жената  на Кавалканти.  Виолета?
Иоланта?  В туй време пък ги дават оня мъдреца,  със  двете  жени
готвят  бал със маски, на който бал със маски решават да направят
така, че обличат  Кавалканти.   Кавалканти  от  своя  страна  пък
разчита  на тоя бал със маски да привлече тоя и да го арестува, и
да го убие.  Риналдо.  Да,  Риналдо.   Но  каза:   "Преди  да  го
убием,  първо  трябва  да му разкрийм съкровището." И дават бала.
Разкошни тоалети, облечени, разни мадами.  Мъдреца със маска и до
него  двете жени.  Иоланта и Олимпия, двете.  Обаче на сцената се
появи още една, друга жена която не можехме да я  разберем.   Със
домино,  много  красива,елегантна,  която..  Розалия..  явно, да,
която явно  започна да кокетира със  Кавалканти.   И  те  казват:
"Коя е тая?  Тя, казва, ще ни обърка сметките тая вечер" Във общи
линии дадоха бала, танцува той, рози й носи Кавалканти, поднася и
ги  той и казва на ухо, доверително, че неговоите драгуни са тука
наоколо обиколили и сега тя ще гледа голямо представление.  Тя го
пита  дали  той  познава кой е водача на тия, там, главорези.  И,
разбойници,