Contents / Съдържание
и той казва:  "Сега и него ще видите кой е,  ще  ви  го  покажа."
"Ама  знаете  ли  го?" Той казва:  "Да, знам го.  Сега в дванайсе
ли, в колко там, ще се снемат маските и  ще  се  види  кой  е,  и
всички  ще  се  видим."  Искаше  да я види, дърпаше й маската, тя
обаче не пожела да я снеме.   И  в  тоя  момент  нахълтаха  вътре
мъдреца  със  двете  жени.   Маркиза,  един  който го дадоха като
обожател на тази, на Олимпия, още  в  началото.   Който  преди  я
придружаваше  във  всичките  й такива приключения, там в началото
още.  И кой беше с тях още, не мога да си спомня, но влезнаха.  И
И  Кавалканти му обяви дуел нащия, младия приятел.  Почнаха да се
дуелират двамата.  Да, обаче  се  измъкна  Кавалканти  през  една
врата  и  скочи  навън,  излезе  и  каза  на  тоя, който е отвън,
предводителя който е на всичките, началника там на стражата..  на
драгуните, влезте и кажете,..  (на драгуните), влезте и кажете на
еди-кой си, поздрав от какво беше, туй не можах  да  го  разбера.
Поздрав   от   Серфантино.   Какво  значеше  това,  кой  е  този.
Серфантино  беше  онзи  там..   Кой?   Другия.   Който  беше  със
розетата.   Аха.   Е'ма  те  розетата я бяха сложили на ръкава на
Кавалканти.  И аз доколкото..  Не на Кавалканти.  На  Кавалканти.
На  Кавалканти на ръкава беше тая розета и доколкото разбрах..  Е
добре де, нали Кавалканти си излезна..  Ами той си  излезна..   А
тя  розетата  останатам  на,  другия.   А,  тогава  защо той така
предаде на началника на драгуните още в началото, как казва ще го
разпознаем,   как   драгуните  ще  разпознаят  кой  е,  шефа  им,
Кавалканти.  Ще го познаете, казва,  по   розата  на  ръкава  му.
Изобщо  те  бяха разделени на черни маски и на чевени маски.  Той
му каза:  "Внимавай , щото между черните, между  червените  маски
има  и  такива, които са врагове." е, нищо в тоя смисъл.  И бала,
оня скочи на един кон и избяга.  И след туй ги  дадоха  затворени
всичките разбойници заедно със тоя и жената на Кавалканти, как му
беше името на тоя..  Какво?  Бе името на тоя, как беше  на..   На
кой,  на  разбойника?   На  главатаря  на разбойниците.  Риналдо.
Риналдо.  Риналдо със неговите хора във някакво усамотено селище,
обградено  от  всички  страни  от  войска.  Със тях е и жената на
Кавалканти.  Гладуват, последната леща ядат, която  имат.   Обаче
тя  е много щастлива.  И той казва:  "Е-е, сред тая пустош и сред
тоя глад да има един щастлив човек между нас после." Но те  идват
бело  знаме  войниците там с един предводител и му предлагат мир.
Ще ги пуснат всички на свобода, ако се предаде Риналдо.   Риналдо
с тази, с графинята, със маркизата, да отидат във селището.  Итой
беше решил и пиши писмо.  Всичките си имущества  всичко  завещаха
на  Розалия.   Всичко  завещаха  на  Розалия.  Да се върне тя при
семейството си и всичките му имущества, всичко на  нея  завещаха.
Щото, между другото, на бала, след като тя си свали маската и той
я видя и така, ахна, той.  Той  не  очакваше  толкова  хубава  да
бъде, така да играе, така да се държи като светска дама.  И, и тя
му каза, застанала така до него, бяха застанали и той казва:  "Ти
си  казва  много красива, много си хубава" Да, казва, той даже ми
направи комплимент.  Каза,  тя  нямала  нищо  против  Кавалканти,
защото  бил  първия мъж който й казал че е хубава.  "Даже, казва,
ме целуна." и той вика:  "А, как може  така  да  те  е  целунал?"
Казва:  "Да, ей тука..  По рамото." И той се наведе и я целуна на
същото място, нашия човек.  И оттам нататък, там да се предаде уж
решил  беше.   Те  му  хвърлиха  един чаршаф, увиха го с чаршафа,
омотаха го неговите хора, увързаха го и вместо  него,  и   вместо
него,  отиде  еден  друг  млад  от  бандата със Розалия.  Тя като
маркизата, оня като..  Риналдо..  като Риналдо.  И бият го, обаче
преди  да го бият, го сложиха на един стол и му отвориха устата и
му изляха, много силен ром в устата.  И той се напи и не може  да
приказва.  И от напиването той се издаде, че не е Риналдо.  "И ти
си, вика, Риналдо, и ти си Риналдо и аз съм Риналдо." Един  такъв
разбираш, пиянска физиономия.  И те казват, тоз не е Риналдо, щом
не е той, значи и тя не е.  Пипнаха я и нея.  Обаче тя  при  една
възрастна  жена беше сложена, и тая възрастна жена я заговори, че
във тая банда има един Виченцио.  Оказа се,  че  тя  е  майка  на
Виченцио.  И че тя нарочно се върти' се с тия тука наоколо, за да
може да види сина си, че не го е виждала от много  време.   И  тя
тогава и каза къде да отиде да го види.  И старата жена пристигна
там.  При разбойниците.  При разбойниците  и  първо  плесна  един
шамар  на  сина  си, "дето, вика, не се обаждаш толкова време," и
след туй го прегърна.  И тогава им каза какво е положението.   Че
онзи  го  измъчват, бият го и че вече и тя е под съмнение, и тя е
под арест.  И решава Риналдо, вика:  "Ще вървя, ще я освободя." И
какво  стана,  стана  така,  че  тя  им каза също, че чакат всеки
момент  Кавалканти  да  пристигне.   И  те  питат  със  кого   ще
пристигне.   "А,  казва, ще бъде само със слугите си." И залагат,
така точно по пътя по който да минат, му слагат клопка.  И на тая
клопка,  само  един  застава.   И  като, те спират колата, спират
конете.  Казва:  "Пътя казва понататък е развален и трябва твойте
хора  да  дойдат да помогнат, за да може да мине каретата." И той
слезна със адютанта си и каза:  "Вий вървете." И те заминаха  със
каретата,  за да помогат там да се опрай пътя и туй време него го
пипнаха.  И кой го пипна Риналдо.  И той а-а!, нали..  А той знае
че  Риналдо,  да..  Съблякоха го по гащи бели, преоблякоха се със
техните униформи бандитите, пристигнаха в селището и  тоз  и  той
вътре,   Кавалканти,  в  колата,  и  Риналдо зад гърба му диктува
какво да приказва.  И му опрял пистолета на гърба.  И' зимаха  си
и  Розалинда  'зимаха  си  и другия там, дето вместо него беше се
предал, бит, пребит.  Как го били, жестоко.  Бой, бой.  Той вече,
на умирачка беше човека.  И Снеже, по-нататък, какво имаше друго?
По-нататък нищо, свърши.  А маркизата?  остана ли при Кавалканти.
Маркизата  изобщо  не  можахме да я видим.  Ами как, тя, тя го до
смърт мразила, тя го ненавижда.  Той я  беше  зазидал  жива  и  я
обяви   за  умряла.   Как  ще  го  обича.   Тя  го,  тя  му  беше
най-смъртния враг, вече за него, а искаше да го  убият  на  всяка
цена.  Тя правеше всичко възможно, за да им помогне.

Вчера сутринта само изчистих, стаите, изпрах и се ометох веднага.
Понеже самата обстановка, във тая обстановка съм го  преживяла  и
като  видя  обстановката вътре и асоцията веднага.  Да.  Добре че
Маргаритка и баща ти..  като че са знаяли..  Те, триста  пъти  се
кръстя,  че  ги  няма.   Представяш  ли  си  тоя стар човек да го
потътря и Маргаритка.  Ужас!  Аз като паднах по стълбите  надолу.
Що?  Глей ми краката.  Що, щото втория трус по стълбите ме свали.
А, това е втория трус сега.  Ти по високо си била и  по-добре  си
го усетила.  Значи, такъв ужас изживях, отвратителен.  Ти къде си
била?  Слизам от асансьора.  Нали в Лиляна ходих.  Не  знам  к'во
да  им  казвам  там и се връщам.  И тя ми вика:  "Що не седнеш да
гледаш?  Викам:  "Аз, викам, а-а, ще си ида у нас,  да  си  сваля
ботушите  и  да  се обтегна малко и да си почина на леглото.  Да.
Днеска й викам:  "Хубава почивка си напрайх."  И,  качвам  се  на
асансьора,  слизам  на  нашия  етаж,  отварям  нашта врата и тока
изгасна.  И при нас беше изгаснал.  И аз ключа  го  светкам  един
път, угасвам го и го светкам още един път и си мисля нека да седи
включен и в същото  време почва  да  тресе.   Ама  както  съм  до
вратата.   Ама ти усещаш, че има земетресение?  Да.  Както съм до
вратата  още.   Облечена?   Облечена,  да.   'Ма  изобщо  не  съм
влезнала  вътре.   Луда  работа.  Като почна отвътре у-у-у.  Така
малко потруска в  началото  но  понеже  това  нещо  вече  съм  го
изживявала  и не ми прай впечатление.  Да..  Викам а, то това пак
сигурно някъде е станало земетресение и тука има  отзвук.   Както
беше  в  Турция.  Тогава пак така малко се залюляха работите, ама
слаба работа беше.  Дано друг път вече не става.   А-а!   Пет-шес
бала  е  било.   Да обаче братче, както си праеше така лекичко по
едно време почна вече съвсем  така.   Не  мож'  да  се  ходи  бе.
Асансьор  ми  се люлее и всичко пръщи.  При вас не мож' да пръщи.
Нали зная при вас какво е.  При вас панели ли е?  Ъкъ.  А кво  е?
Тухли.   Е,  би  трябвало ипри вас да е пращяло, ама вашия блок е
много нисък и е нашироко.  Вярно е, не е висок.  А,  а  на  наште
горните  етажи  вече се чувства.  А, ами при майка ми, не може да
ходи.  Тя не може да върви.  Ти предстайш ли си  как  люлееше,  и
мойта  спалня  на  три крака и правеше така.  Обаче много страшно
при нас.  Щото вий сте пак на третия етаж и веднага  ще  скочите.
Ний  сме на първия, на първия, ама много силно.  И боже мили като
почна да пръщи и викам е сега ще  се  срути  тая  цялата  сграда.
Кат'  си  мислех  колко бетон има над мене, нагоре.  И колко над,
под мене още, надолу.  И викам тая сграда сега ще се срути.   Ама
то  така  пращи,  пращи  бетона.   Да.   Стените пращят.  Не само
вратите.  Ама те се люлеят.   Не  само,  ти  дай  кафена,  скръц,
скръц,  скръц.   В  тъмното..  Да..  във тъмното и плюс това няма
никой във къщата.  Да.  Съвсем сама.  И такъв ужас, никога не съм
изпитвала.  Даже не ужас.  Това е някакво чувство, което не можеш
във други случай да го преживееш.   Луда  работа  е.   Сега  като
влезна у нас, още от вратата, и същото почвам да го изпитвам.  Не
мога, струва ми се , че се клати земята.  И затова  не  исках  да
стоя  там.  Днеска  Лиляна съм я водила у нас да секъпем.  Викам:
"Моля ти се, ако искаш да се къпеме, идвай у нас, иначе  ще  стоя
тука." А Христо къде е бил?  А Ицето, милото.  Той пък, празнуват
някакво тържество осми март, не знам какво, в "Балкан".  И, чакам
го  аз  да  си дойде, боже.  И седиме сега.  Като излезахме долу,
седиме.  Никой не смее да влезе.  Нито от  нашия  блок,  нито  от
съседните блокове.  По едно време пуснаха тока.  И влезнахме долу
във т'ва, в клуба.  И там седяхме до към единайсе и нещо.  И вече
хората решиха, че ще се качват.  Отиваме горе, почваме да гледаме
на кого какви..И сега ми се струва, че се друсам..  И на мене  ми
се струва..  Изглежда че действа на психиката много зле..  Всички
са били така потиснати.  На мене ми зле..  Да..  на мене  ми  зле
та ми се плаче.  Сутринта слезнахме надолу.  Викам:  "През живота
ми никога не ми е било толкова тежко.  Имам чувството, че главата
ми  ще  се  пръсне." А мене тука ме душеше и аз си махнах сутиена
предния ден.  Същия ден ходих без  сутиен.   И  викам  на  Ането:
"Страшно  ме души." Значи, с кого съм говорила са имали все разни
такива симптоми, някакви тъпи.  Да.  Ама аз като слизам от трамая
като  си  отивам  към  нас  и  като  ме  боли  сърцето, ама боли,
отвратителна история.  Чак ме боде целия гръб и  викам:   "Лелей,
аз съм се разболяла от плеврит сигурно." И там една друга жена се
оплакваше, две-три минути преди  това,  значи  това  е  било  пет
минути  преди  това.   Някои са получили, развив на сърцето много
хора.  Със нестабилни такова..И Ицето да ти  кажа,  пристигна  си
милото.   А  ние  вече.   В  Панови  жива трагедия.  Понеже у нас
стените повечето коит', в това направление, в коет'  се  люлееше,
повечето  са  или  врата  има  на стената или прозорец. Да.  А на
Панов тия му стени всичките са цели.  Да.