Contents / Съдържание
И той едно хубаво боядисан апартамент и така се нацепили  ама  от
единия  край  до  другия.   Харт-харт-харт!   Всичките  му стени.
Вътре като влезеи все едно че бомба е паднала.  Във кухнята  като
му  се отворили долапите и всичките празни буркани дето ги е имал
горе, изпопадали долу и се изпочупили.  Ама той накой етаж?   Абе
съседния  апартамент.   Значи много е друсало.  Ама нашта, на нас
кухнята ни е напреко тия всичките работи.  Да..   И  само  са  се
отворили  така.   Да.   Нищо не е Паднало.  А при тях, понеже е в
тая същата посока, всичко е изпадало долу.  На нас във тая посока
едната  секция  ни  се  преместила  и отгоре, антената паднала на
телевизора и  на  грамофона  говорителя.   Нали  знайш,  че  горе
седеше.   Ъхъ.  Паднали той, обаче не къмто, тука седял и тука да
падне, ама ей там някъде.  Как е била тая работа не  знам  значи.
То  е  било  и настрани и натака или, не знам накъде.  То първо е
друснало така и после е почнало натака.  Е това дето  друсна,  то
беше  слабото.   Пък  това дето почна да люшка вече настрани е…
Не можеш да вървиш въобще.  То, въобще не можеш да се  ориентираш
в пространството.  И не изпитваш ли някакво такова гадно чувство,
че всичките вътрешности ще излезнат.  Да де, бетер самолет.   Все
едно, че си в безтегловно състояние.  Гадна работа.  Няма тегло..
И вече установихме ние какви са поразиите по апартаментите.  А аз
като  съм  тръгнала  да  тичам надолу, съм затворила вратата.  Но
понеже то в същия момент е било така на  една  страна  изкривено,
нали  то  е  скърцало  и  аз,  като  съм  я  дръпнала, тя не се е
затворила, и пак се отворила.  И апартамента ми отворен.  И  като
тичам  надолу, и като паднах, и си изпуснах чантата.  Обаче не се
спирам да я събирам тая чанта, ами търча надолу.  И всичките хора
тичат  надолу  и  никой нищо не приказва.  Всички мълчат.  Хората
шашнати.  И после по едно време долу викам на леля Грозка.  Лельо
Грозке  дай  да  идем  да си търся чантата поне ма.  И тръгваме а
една пък комшийка друга вика някой да си й загубил чантата.  И ми
я  носи.   После  пък  Панов  се  качи нагоре не знам какво да си
вземе  там на детето и вика:  "Бе,  вашия  апартамент  е  отворен
вика.   Кой е у вас?" "Викам:  Ама хвани, та я дръпни тая дръжка,
бе." Та се качвам още един път.  Та ходи та  го  затвори.   Ходих
със  чичо  Крум  пък.   На  тая  леля  Грозка, жена му дето е.  И
ходихме, той с фенерче ми светна щото нямаше ток още  тогава.   И
при нас угасна тока.  Те изглежда нарочно са изключили тока.  Не,
това не беше нарочно изключен ток.   Това  някъде  са  прекъснали
шалтерите  сигурно  при  земетресението,  щото  съседните блокове
имаха ток.  Значи не е било нарочно.  Ако беше  нарочно  щяха  да
изключат  на всички.  Що на едни ще изключват.  И онова е блокове
и ний сме блокове.  И при нас така беше.  И плюс това, веднага го
пуснаха  след  това..   Но  виж  как,  тези  новите блокове не са
пострадали.  На  тези..   На  румънците  бе.   Цели  квартали  ги
показаха  там  накрая,  нищо  им няма.  Не е минала оттам сигурно
вълната.  То зависи откъде е минала.  Е каква вълна, то,  то,  то
няма  вълна  насам  и  насам.   След  като  Кишинев  е  отишъл, и
Силистра.  Представи си едното е тука, едното е тука.  Значи  във
всички посоки.  Не, аз предполагам така, че почвите сред които се
разполага.  Има по-податливи почви през които минава вълната.   Е
да,  де  нашата  улица  Стамболийски  е такава.  Понеже е ниска и
равна.  А има такива улици по които не минава лесно и сигурно  се
спира  и  се  отклонява.   Не  знам  какво  му става ама щом и до
Истанбул е стигнало и до Москва е стигнало.  И на  горните  етажи
хората им са се местили вещите, значи е било много яка работа.  И
в Москва, и във Виена,  навсякъде  се  е  почувствало.   Ами  да.
"Румъния  ни  еба  майката" викаше Жоро оня ден.  Обаче виж колко
интересно снощи нашете.  Като разправят сега, оная вечер  де,  не
та  не,  от  Албания  тая  работа.   А аз си мисля:  "Как ще е от
Албания, като от север идва това нещо.  От север идва това нещо."
Апартамента  ни определено от север се люлееше.  И после не си ли
правят  толкова  сметката.   Сърбите  се  обаждат,   гърците   се
обаждат,  турците  се  обаждат,  Виена хващат.  Само румънците не
могат да хванат.  Е много ясно, че са им прекъснати връзките.   И
те затова не са могли хората да се обадят.  Как ще се обадят, бе.
Всички телефони са им били изкъсани.  Няма кой да се  обади.   То
едно  такова  люляне, че даже да искаш не мож' да се обадиш.  Ами
да.  Трябва да те вържат на  един  стол  и  да  въртиш.   Боже  и
пристига  си.  И сме седнали във това, във фоайето там и никой не
се прибра  в  къщи.   Е  как  ще  се  прибере,  то  луда  работа.
Всичките.   Да, да обеля ли картофи малко да опържа?  Да опържиш?
Ъхъ.  Защо да опържиш?  Да хапнеме.  Е, сега  ще  белиш  картофи.
Дай  по  един  цигар  да  запалим.   Значи така ми се гади от тия
цигари  и  пак  ги..   И  сега  седиме  ние  всичките  там  и  си
приказваме.    Комшулук.   Дьже  Панов  извади,  такова,  човека,
табуретки да седнеме.  Вика вие няма да се приберете ами чакай да
извадя  табуретки.   Да.  И пристига си моя мъж, весел и нахилен.
Той не го е усетил.   Във  "Балкан",  във  мазето.   А-а-а!   Във
механата  там  дето е.  А там знайш какво е, стабилно.  Наистина,
той бил под земята, какво ще усети като не  се  е  люлял  нагоре.
Вика,  вика:   "Как кво става!  Треперихме тука, ужас." "Е, вика,
треперите!" Ужас!  Той сега, не мож', не мож' да го  усети  какво
значи такава трагедия.  Защото не го е изпитал.  Вика" 'ми то там
вика се позалюляха полилеите по едно време и казаха, пазете се от
полюлеите.   Да  не  би да падне някой.  Ама вика, след това вика
музиката си засвири вика и ний се заиграхме." "Боже мили викам, -
аз  туй  време как съм треперила." И на Цеко му се обадили, че му
се потрошила къщата.  Щото той в някаква стара  къща  живеел.   И
вика:  "Цеко си отиде." "Ами викам ти, не се ли сешащ, че мож' да
се е потрошила твойта къща, да си идеш." "Айде кай,  тая  солидна
къща  вика.  Може ли да се сцепи, бе , ти  кво приказваш!" Викам:
"Че да беше треснало по-яко..  А!  Ходи,  викам,  да  видиш  само
Панов  как е." Отиде той, гледа, върна се, вика:  "Ами вика, само
мазилката се е напукала." Викам :  "Сега ела па у  нас  да  видиш
как се е напукала само мазилката." И го водя сега.  "Гледай тука,
спукана ли е стената.  Направо се вижда как стената е спукана, не
мазилката  само."  Да.   "Е, това вика нищо не е бе, това нищо не
е." Водя го  аз  насам,  натам.   На  мама  Аня  в  стаята  само.
Изглежда,  че  имало  една  стара  пукнатина която е вече, цялата
стена заела.  "А вика, тая пукнатина си я имаше тука." Боже мили!
Майтап му е тая работа.  А не ме вижда, че аз цялата треперя.  Аз
не мога да се успокоя.  Цялото ми тяло играе.  И след това, да ти
кажа,  като че ли всички много се успокоиха.  Щото и вечерта като
бях у Лиляна.  Тя беше толкова нервна и така се караше на детето.
И  вика:  Сигурно вика затова съм била толкова нервна." Да, много
народ.   И  аз,  майка  ми  каза.    Да,   някакви   електрически
натрупвания,  не,  енергийни натрупрания имало някакви там.  И го
водя да гледа във стаята какво е изпопадало.  и той вика:  "Е, то
това  паднало вика, люшкало се е малко." Обаче като видя, че се е
отместила  и  секцията  и  вшка:    "А-а-а,   тц,   тука,   вика,
действително  е  имало  нещо  сериозно,  щом  цяла  секция  се  е
поместила." Ти знайш колко е тежка..  Викам  "О-о-о!   Най-после!
(Телевизора  е  на секция.  Тя е пълна цялата.) Най-после, викам,
ти го усети."

И му обяснявам аз, че съм влюбена във един, страшен, не  мога  да
живея без него.  И той вика:  "Не, ти си намерила, казва, човека,
със когото ще живееш." Така ли?  Викам:   "Да."  "Е  да,  ама  не
забравяй,  казва,  че  и  аз  със  жена  ми, три години си скъсих
живота.  Е, преди това, вика,  малко  си  наваксах  и  малко   си
поживях,  обаче,  казва,  имай  предвид,  че трябва да използваш.
Демек,  ела  при  мен  спи.   А-а-а!   Колко  е   умен!    Викам:
"Съжалявам,  скъпи, обаче тая нема да я бъде.  И той се вбеси още
повече и вика :  "Извинявай вика, ама аз, викам, да пия със  тебе
кафе."  "Да,  ама  ти  ме търси.  Два пъти, почти сред бял ден да
идем да пием кафе.  Щот, викам, бях свободна и можехме да пием по
кафе."  "Е да казва, ами ти, не знам какво, каква не ми се прави.
На мен също ми се беше случило нещо.  Да  не  мислиш,  че  много,
вика,  мисля  за тебе." Викам:  "Щом съм ти безразлична, много се
радвам." Викам:  "Таман няма, викам, да се  измъчваш  затова,  че
мен  ме  няма."  И  той млъкна.  Нямаше вече какво да ми каже.  И
какви ли още глупости там…Той като види дебелия край и почва да
плюе.   Ау-у,  жестоко!   Ама  знайш как храчи!  Имай предвид, че
трябва да излизаш да си наваксаш.  "Да не мислиш, вика,  че  като
си  му вярна на тоя…" Щот той вика:  "Ти трябва да си изработиш
по-стабилен характер." Викам:  Какво по-стабилно искаш  от  това,
че  от  една  година не се срещам с тебе?  Откакто се е върнал от
Германия, аз не съм излизала с него един път.  Един  път  не  съм
излезнала.   И  сега  той  ме кани у тях.  Обаче преди това вика:
"Ето, аз мислех да те  водя  във  Чешкия  клуб,  не  знам  какво.
"Викам:   Стига-а!   Ще  ме водиш в Чешкия…" А след малко вика:
"Аз, вика, съм купил шунка да вечерям." Викам:  "О-о, ще ме водиш
във  Чешкия, пък си купил шунка да вечеряш." "Айде, викам, стига,
не на мен тия." Глупак, бе глупак.  Седнал нали, на мен да ми  ги
пробутва  тия дребни номера.  "Ти знайш ли, казва, мен оня ден ме
помислиха за двайсе и девет  годишен,  казва.   Даже  за  двайсет
годишен.   И  аз  казах,  че съм на двайс девет.  И, казва, да не
мислиш тоя, с когото излизаш, че е много  свестен.   А  дали  има
такъв,  въобще  хич  не  го  …" и почна да плюе срещу него.  Не
пропуска случай.  Голямо лайно е.  Викам:  "Добре, че жена ти  те
е  оставила, викам.  Така лошо хапеш, викам, и така, викам, грубо
се държиш.." "Аз мисля казва, че  ти  си  ми  простила  на  мене.
Обаче  този  тон,  казва,  аз  го имам от жена ми.  Да не мислиш,
казва, че си е мой.  Тя, вика, да знаеш колко е хаплива."  Викам:
"Малко е била, викам.  Аз, тя те е търпяла, викам, пак три-четири
години, ама аз и толкова нямаше да те търпя." Кво  си  мисли,  че
като  е богат, и че ката има трябва да му свалям шапка ли?  "Мен,
вика, като ми направят подарък после тройно го връщам." Той  нищо
не  забравя  какво  връща.  На мен па не ми е връщал чак толкова.
Ама като стане едно такова земетресение  виждаш  колко  са  равни
всички..  Да се строши нещо, какъв кеф щеше да бъде.  Той сигурно
е ходил през нощта на Витоша да види дали е  станало  нещо.   Сто
процента.   Няма начин.  Тия със имането са си по-зле от нас, без
имането.  Хеле па от мене.  Аз си нямам нищо.  Майка вика  пести,
събирай.   Вече  си  имаме  нова  печка.   Каква  печка?   Е  тая
електрическата.  Ти това за състояние ли го смяташ.  Я  виж  Жоро
цял  апартамент  и  вила  е направил.  Жоро.  Жоро е по гола вода
отколкото всеки друг.  и кво  сега,  на  четирисет  години.   Той
вика:   "Живей,  защото  живота  отминава."  Той смята, че съм се
ограничила така, само отткъде знай, че се остарява.  Викам:  "Да!
И  ми  е  приятно!"  Ненормален.   'Ма  как може.  Той уж толкова
възпитам така..  Ъ,възпитан.  Той  такава..   Значи  Ани,  той  е
възпитан наистина..  Когато му правиш евала, вървиш със