Contents / Съдържание
него,  трайш си нали по всички линии.  Много е Жоро добър.  Обаче
той иска той да разиграва коня.  "На,  вижте  ме,  аз  съм  колко
умен,  колко богат, колко добър." Обаче във момента когато почнеш
ти да..  Всеки човек си има потребности.  Жоро  моментално  сменя
тона  и  почва да хвърля всичко, което на времето си му казала по
един или друг повод и да ти напомня.  "Аз така, ти каза, така, аз
така,  ти,  каза, така" Аз много ги мразя тия работи,  щото всеки
си знае кво си струва.   Всеки  е  бил  лайно  понякога.   И  той
припомня.   "Помниш  ли,  казва,  като вървяха една вечер…", не
знам какво съм приказвала.  Аз съм го забравила това въобще.  Ама
знайш какво значи.  Дълбоко изтрито от съзнанието ми,дълбоко.  но
той го помни..

Е значи, Пламене, ще те бия.  Да знаеш, че ще те бия, сине.   Как
можеш  да  си такъв..  То пък ми дойде до гуша па.  Никога, никой
не ми е на мене редил книги и не се е занимавал  със  мене.   Ама
то..  Като дръпне, хване и го дръпне.  Аз, като чистихме преди да
дойде свекърва ми, нали основно  чистихме  библиотеката,  всичко.
Ела сега да видиш какво чудо е у нас.  Ела да видиш какво е чудо.
А, тя като дойде, нали виках  за  Мила  лекари.   Чистих  тогава.
Да.   Даже лекарката ме свари с прахосмукачката.  Не можех хубаво
да изчистя.  Мислех, че до края на седмицата,  докат'  си  дойде,
няма  да  я пусна, ама то невъзможно.  И като дойде жената, викам
толкова мръсно.  Добре ама тя виде  там,  че  до  половината  съм
изчистила,  там  попрегледа..  Сашо днеска пак вдига температура.
Сашо  ти  дига!   Сериозно!   Да.   Не  знам.   Сега  викам  дали
пневмония  няма  да  развие  тоя  човек.   Та той никъде не ходи.
Никъде, ама вчера го изкъпах аз.  Дали не избързах.  Е, малко  си
избързала  Марче.   Трябвало  до  го  оставиш малко.  Той е нежен
Сашо.  Лелей, много е нежен, да ти  кажа  вече..   Ето,  поне  да
излиза  някъде,  пак  по..   Никъде.   Не  е  излезнал..  И у вас
толкова е топло, няма течение.  Откъде..Няма откъде.  Докато  при
нас  нали  знайш  какво е.  Нема, нема просто причина от какво да
изстине.  Това е много лошо Марче.  Дадахме му  аспирин,  веднага
му  спадна.   Но.   Тя  е  била  ниска,  не е много висока.  Море
висока, трийсе и осем и осем.  Ама понеже в дупето, то  колко  се
спада?  Е то, пет.  Пет.  Пак не е малка, трийсе и осем и.  Не е,
как ще е малка.  Над трийсе и осем.  Ти не му ли виде гърлото  на
детето,  да  не  е  зачервено?  Пищеше и не даваше.  У-у, едва му
набутах аспирина.  Кат' се разсърди, кат' се разфуча, па  не  ще.
Па  Стоян:   "Остави  го  детето, па ти остови го детето па.." А,
остави го, е как..  Е-хе-хе, едни татковци леле мале!  Остави, не
го  пипай  детето, не го.  Все ние сме виновни.  Абе аз му викам,
че има температура, той се инати:  "Няма му нищо." А-ха-а, все са
виновни  татковците,  а-а!   Ами  да.  Ама то някакво много гадно
време.  На мен.  Вчера беше много приятно, бе, какво хубаво време
беше.   Днеска  беше  гадно.   Не, вчера беше хубаво ти казвам, а
днеска гледай какво е.  Днеска е много.  Вчера ние се  излъгахме,
ни  домързе,  и тука дават някакъв филм, който не е гледан.  А то
дават, и отиваме с Георги тупур-тупур, а то дават  този,  как  се
казваше,  със  Дийн  Рид.   Кръвни  братя.   Какви  филми  има по
екраните?  Има ли нещо ново.  Има.  Какво  се  смееш  па  ти  бе?
Само  кинаджии  сте вие значи.  От младостта нищо не остана, само
едно кино.  Аман от вас, аман  от  деца.   И  аман  най-много  от
кого..   Ау-у,  "Над  Сантяго  вали".  Ами това трябва да се види
непременно.  Стоян дали ще те пусне?  Лиле, било много  интересно
т'ва.   Доктор Юдим.  Да знаеш.  Аз го карах да го гледаме, него,
тоя тиквеник не иска.  Кой е тоя тиквеник?  Е тоя.  Ами ти що  не
ми се обадиш на мене ма, тиквеничке такава?  Защото знам, че Мила
ти е болна.  Ами тя Мила ще седи при татко си…

Колко струва шемизетата?  Деветнайсе…  Тони, как е баща ти  бе?
Горе-долу.   Не  замина  ли той?  Не. А кога, що, нали имаше. Ами
защото, аз отидох да взема картата във понеделник  в  осем  часа,
той  в  единайсе  часа  трябва  да  бъде  там.  Иначе му, таковат
леглото.  Е добре де, следващия ден не може ли да отиде?   Е,  не
може.  Е, и?  Пак в събота ще замине.  По-големи номера имате ли?
Не.  Е добре де, майка ти няма ли да отиде с него?   Ама  това  е
балнесанаториум  бе.  Това е само за лекуване на болни.  Какво ще
прави майка ми.  Не може, не разрешават.  Те ще го прегледат и ще
кажат.   Ако  може да отиде там, може, ако не..  Като се подобри,
тогава.  Имаш ли нацяло двайсе стотинки…

Купих шунка, купих нещо, за да имаме за, за  закусване.   Ами  за
следобед,  човек  иска  да похапне, ами да има за закусване.  Ами
нямаме нищо в  къщи.   Да.   Аз  си  правя  един  чай,  културно,
нарязвам   шунка.   Викам,  дето  бяхме  купили.   Аз  купих  де,
кремвирши.  И то мама ми даде пари, което е най-важното нали?   И
сарфалади  там  кремвирши купих и викам хайде викам да закусваме.
Мама гледаше Тошко, докато ние закусим, после тя да закусва.   Че
тя  яде  по-късно.   Иаз разбира се сутрин никога не ям със хляб.
Взех си аз едно парче шунка без хляб, взех си едно без хляб и моя
мъж  започва:   "Ти,  казва, не виждаш, вика, че нямаме пари и си
седнала,  вика, да ядеш всичко  без  хляб.   "Но  след  като  той
изблъска  половината  шунка със хляб, аз съм изяла, точно по едно
парче си взех без хляб.  И  викам:   "Виж  какво,  аз  кротко  му
казвам, викам, виж какво, аз, знаеш много хубаво, че не ям сутрин
със хляб.  Аз си ям без хляб." И той започва:  "Ние  сега,  вика,
нямаме  пари."  И сега в края на крайщата, ами да се съобрази, че
има човек вътре.  Който не е, не съм аз, не  съм  само  аз.   Да.
Сега  мама  спокойно  ще  си помисли, че той сега го е яд дето тя
яде.  А тя и без това не мога да я накарам да яде.  Едно на ръка.
И  аз  кротко му казвам.  Втори път.  Викам:  "Виж какво, нали за
първи път не ям със шунка.." Еньо.   Да.   Търся  помощ  за  пред
Боримир.   Казвай.   Сега,  на  Радка  казах.  Радка само си каза
мнението, че е съгласна.  За кво става дума?  Успях да  изкрънкам
от  Комитета  малко  пари да дадат, при положение, че Борис Митев
нямал нищо против.  Понеже  Коста  Ганчев  подписа  писмото.   За
десет  магнитофона "Филипс." Да има тука за размножаване.  Добре.
За студиото.  Обаче Борис Митев ме  засече.   Вика:   "С  Боримир
говорил  ли  си?" Викам:  "Не съм говорил със него.  Наистина, не
съм говорил.  Е, той пък ще има ли нищо против?  Бе  предполагам,
че няма да има нищо против ама..  Ти мож' ли малко да му внушиш и
аз като отида..  Ама защо, ами ще му, разбира се..  Ама  защо  ще
има  против  за магнетофони бе?  Бе де да го зная.  Никой няма да
има против.  Кой номер имаше той бе?  Ами ти що не  идеш  направо
при  него?  Нямаше го, не зная дали се е завърнал.  Не знам кой..
Четирисе и шес мисля.Четирс шес ли беше, четирс осем ли, не знам.
И  накрая как се реши?  И сега, и той започва.  Започва отново да
разправя, че няма пари и аз защо съм ядяла така.  Аз  викам  това
нали  не  ти е за първи път да ям така.  За първи път ли викам ме
виждаш?  Той вика:  "Е, не съм  за  първи  път."  Ама  вместо  да
седнеш,  вика,  да  се наядеш със хляб ти казва ядеш без хляб." И
разбира се това вече ми писна.  И му викам:  "Виж  какво,  викам,
дебела  глава,  викам,  глупава.   Ти викам, не можеш да разбереш
едно викам.  На, на теб, казвам, ти  липсва  нещо  във  логиката.
Първо  на  първо,  знаеш  ли  кой  ги  е купил тия работи?" "Кой?
Викам:  "Майка ми ги е купила.  От нещата, които е  купила  майка
ми  мога, викам, да ги имам всичките без хляб.  Ясно ли ти е сега
на тебе?  И, първо на първо, и да не ги е  купила  майка  ми,  ти
нямаш  абсолютно  никакво право да ми заповядаш какво да ям.  Ако
искам ще ям с хляб, ако искам ще ям без хляб, ако искам  няма  да
ям  въобще, ако искам ще ям всичко.  Ти, викам, не си ли разбрал,
викам, или си толкова тъп, викам, и започвам да си мисля,  че  ти
викам,  си  непоправим тъпак, викам.  Ама си тъпо, викам, тъпо и,
колкото си искаш." И той започна да ме гледа.  "Ами да не  си  се
оженила  за  мене?"  Викам:   "Там ми е грешката, че се ожених за
тебе Че си, че си..  'Ми, казвам, акъл нямаш ли, бе!  Ако, викам,
си влязъл сега в критическата възраст, то е друг въпрос.  Кажи ми
викам, да знам." "Е, аз, вика, нищо не  съм  казал."  И  като,  и
значи,  наговори  глупости  и после рече:  "Аз нищо не съм казал.
Аз само казах, че по-добре е да ядеш с хляб."  И  отказва  съвсем
каквото  е  казал.   Викам:   "Виж  какво,  с  теб не искам да се
разправям.  С идиоти викам не искам..  Ти, викам, си по-бетер  от
Васил Еленков.  Значи, викам ,вие сте на едно ниво." И вбесена си
тръгнах, та сега.   И  глътнах  две  валерианчета,  обаче  не  ми
помагат.   Той ще дойде..  'Ма не бе, 'ма Еньо' ма съгласи се, че
в края на краищата има един, има едно нещо, което човек трябва да
се съобразява, бе, човек.  Не, моя мъж е идиот.  Аз ти казвам, че
той не е нормален.  Е, това е, характер.  'Ма характер,  характер
сега.   На  четирисе години мъж, па да не се научиш, че пък някои
неща не можеш да ги говориш така..  Пък това не е вече и характер
това  е глупащина.  И сега съм сигурна, че майка ми няма да седне
да закуси.  Защото той е тъпанар.  И е прост.  Викам:   "Ти   във
микренския  ли,  викам,  колеж научи, викам, всички тия обноски?"
Недей тъй ма Радо!  Какво недей тъй!  Викам:  "Бе майка ти  не  е
такава  бе, баща ти не е такъв.  Ти, викам, откъде се се изродил.
Явно, викам, има нещо  ненормално,  викам,  в  тебе.   Кой  знай,
викам, каква мутация е станала, та си толкова, викам, чалнат." Е,
вика, ти нали си умна?  Викам:  Ами аз такива работи чул ли си ме
да  говаря, викам, пред баща ти или пред майка ти, или пред тебе?
Па, викам, па дръж се така с хората, както искаш да се държат със
тебе,  бе."  И  го оставих на масата и си излязох.  Не мога.  Ей,
стопи ме.  Не мога, да ти кажа.  И ще взема, дето аз  съм  против
развода,  ще взема най-накрая да му тегля една майна, да върви по
дяволите.  И не мога да се разправям с него.  Да върви със щурата
си  глава  да прави каквото си иска.  Раде, това са битови такива
истории..  'Ма не, бе Еньо, бе.  Това е  всеки  ден  ,  бе.   Ами
такъв  характер  сега.   Ами  какъв  характер?  Ами не мога да го
понасям такъв характер.  Те  ще  се  оправят  тия.   А,  оправят,
никога  не  се  оправят.   Трябва  да свикнеш, да не ги изживяваш
толкова.   Ама  то  те  нервира  непрекъснато.   Сутрин,   вечер.
Липсват  му  логическите връзки в тая голяма глава.  Тя изглежда,
че е само празна.  Вътре има само да му бълбоче нещо…

Беше страшно.  Фактически сутринта,  значи,  това  аз  им  казах,
сутринта, първия рейс е заминал.  Цялата работа стана във вторник
сутринта и във вторник  до  към  обяд  някъде.   Ако  ний   бяхме
пристигнали  навреме  със  влака,  влака  пристигна в пет часа по
разписание, сутрин, аз щях да замина с първия рейс и щях  да  съм
при  Ицо  сега  и  да,  дъвчеме цървули.  То нямат храна,.  нямат
храна, нямат нищо.  Те ще ги оправят.  Ще ги оправят,  те  са  ги
опрайли  вече.   Със  хеликоптер.  Със хеликоптер щели да пращат,
само да спре вятъра.  Не може бе, не могат.  Те не могат,