Contents / Съдържание
са в Бургас не могат да  идат  до  летището.   Разбираш  ли.   Те
военните ще ги оправят, ама въпроса е, че трябва да спре да духа,
за да качнат  хеликоптерите.   И  ние  тръгнахме  със  следващия.
Влака  пристигна  във  шес  часа  и  десет.   Около  час и десет,
петнайсе минути закъснение.  Във шес и половина беше втория рейс,
с  който  аз  тръгнах.   И  останахме на полето.  Ама знайш каква
виелица.  Викам сега тук ще измрем вече.  Точно както съм слушал,
че  ги зарива по пътищата.  То няма много сняг, но такава страшна
фъртуна.   Значи  ние  минахме  това  село  Сарафово,  вече  пред
Поморие,  някъде,  спряхме  и  там  си  увиснахме.  Не мож' да се
мръдне изобщо.  И там сме седели час и половина, във  рейса.   И,
седиш.  Не мож' да се мръдне.  Има вятър..  Вятър страшен не мож'
да се мръдне просто.  Спряхме така до страни до пътя и край.   Та
пристигна  някакъв  рейс  и ни събра и ни върна обратно.  То беше
най-случайно.  Иначе тоя рейс самия дошъл следобяд някъде към три
часа.   Те  дойдоха още един-два рейса зад нас и там си увиснаха.
Всичко увисна, кой  къде  спре.   И  пристигна  някакъв  рейс  от
"Слънчев  бряг",  който  успял  да тръгне и да се измъкне вече от
Поморие насам, щото там била по-силна бурята.   И  ни  качиха  да
върне обратно.  И след това вече аз, като съм пътувал през нощта,
то беше топло сравнително във  влака  и  бях  страшно  замръзнал,
тръгвам  да  търся  къде  да спя.  Ама мъртъв, места никъде няма.
Шес и двайсе, шес и двайсе.  Майната му  Ти,  колко  вечери  беше
там?  Две.  Две вечери по шес и двайсе.  Обратно що не си тръгна,
да си, не си тръгна веднага кат' видя,  че няма нищо да  свършиш?
Защото  по-късно  разбрах  цялата  работа.   Навсякъде затворено.
Никъде не  работи.   Няма  никакви..   Няма  такова,  не  мож  да
тръгнеш..   Деца.  Няма ли кой да изяде това?  А, в Созопол ходи.
Ходих аз, в Созопол ходих, там в вторник;   го  опрайх.   Созопол
много  хубаво го оправили.  Аз отдавна не бях ходил там.  Созопол
са го направили горе-долу като във Несебър вече.   Всяка  къщичка
реставрирана,  оправена..   Ама  и  там  също казаха, че не.  Има
реорганизации някакви, които очакват и не се знае какво ще  стане
с  тия  квартири.  Те са готови.  Във Созопол например ми казаха,
ние сме готови нали.  Всичко, определили са кои квартири,  какво,
що,  всичко  е ясно.  Обаче са ги спрели..  За да повешат цените.
За да повешат цените по всяка вероятност.  Аз  под  реорганизация
това  разбирам.   Друго какво може да направят?  Реорганизация по
курорта.  Друга реорганизация каква, квартирите са  си  квартири,
ресторанта  си  е  ресторант.  Освен ако ги направят по-скъпи, аз
друго не виждам кво могат да направят.  Обаче виж  кво..   Цялата
работа  Енчо  е  там, ама Христо Тодоров е заминал на, на Семково
днеска.  Да.  Цялата работа е  там,  че  те  пристигат  със  Катя
Власева  тука и ми казват, че трябва да замина да сключа договор,
от което следва, че те са се обадили и така нататък, нали?   Нищо
подобно.   Те  трябвало  поне да проверят.  Това е цялата работа.
Въобще пратиха ме за зелен хайвер.  За да изхарча един куп  пари,
да  се  разболея и да не свърша нищо.  И собствени пари.  Това е.
Защото когато ти казват тръгни, това предполага, ако аз, беше моя
задача  по  начало,  а  не  на Христо Тодоров, щях да се обадя до
Бургас.  Има указатели.  Сключвате ли договори?   Сключваме.   Е,
тогава  тръгвам.   Той ми го каза с такъв тон сякаш всичко това е
уредено.  Аз даже не питам.  Трябваше да  седя  два  дни,  за  да
разбера,  че  са  спряни договорите и да се върна, да ми признаят
двайс лева, аз съм похарчила четирис.  Виж   кво,  командировките
при такива си винаги вътре.  Абе то винаги си вътре, но по-малко.
А сега кой ще ми признае тоя хотел шес и двайсе?  Никой  няма  да
ти го признае.  Че аз къде да спя, на улицата ли?!  Шеснайсе лева
да беше, пак щях да платя.  Както бях измръзнал първия  ден.   Е,
разбира  се,  хотел  "България",  лукс!   Влизаш  вътре и ти пада
шапката.  Можеш и бос да ходиш.  Виж кво, и за шес лева пак не  е
много..   да  спиш  удобно.   Страшен  лукс!   Аз  разбира  се  в
ресторанта не отидох, щото..  Трябва да ти кажа, че в  ресторанта
не  е много по-скъпо.  Ваклинчо, ако бяхме заедно щяхме да отидем
и в ресторанта.  Ще кажем, майната им на  парите  сега.   Ами  аз
така,  бе, бях умрял от път, значи, виждам, че ще изстина там, ще
се разболея, не мога да си  дойда,  шес  и  двайсе.   Ами  шес  и
двайсе.   Влизъм  вътре,  разкошна  стая.   С голямо легло, нали,
всичко от мед и дърво.  Някакви тапети, обаче тапети  от,  тапети
високо качество.  Нещо подобно, все едно, че със плат облицовано.
Разбираш ли, някакви цветя.  Страхотия.  Нали, масичка, кристални
пепелници, кристална ваза.  Кристална ваза от тия големите, коит'
са над сто лева.  Вътре в това.  Отварям вътре във банята,  вана,
някакво  огледало  огромно, цялата стена..  Трябваше да си вземеш
поне вазата..на довиждане.  Викам страхотна история!   Викам,  на
довиждане,  трябваше  поне  вазата  да  вземеш.   Да, там ми пише
адреса.  Нали!  По паспорт!

Имайте предвид, че има и свестни хора.  То не може.  Навсякъде си
има  и  свесни,  но  калпавите са повечето де.  Те затова така се
стреснаха, като казах, че аз искам да идвам  тука.   И  никой  не
може  да го възприеме като реално желание..  Всеки си мисли, че е
едва ли не изгъзица.  Но иначе има нещо друго де.  Ако  се  гледа
пък  от  тая  гледна  точка, по-добре на село първи, оттколкот' в
града  последни..  Това е.   Само  трябва  по-реални..   Щото  аз
дълго време не можах да стана реална.  Не мога да проумея, че има
такива хора.  Просто не мога да го  възприема.   Години  минават,
кензат  ми  на фасона, аз не мога да го проумея.  Важно е по-рано
да се проумей и кат' се проумей вече, съответно човек си знай как
да  си  го  мисли.   Аз и в къщи колко пъти се правя на халосана.
Като гледам и мойте какви глупости прай, аз как се разсейвам, как
се  правя  на  сувенир, значи, направо.  Ужас!  С три букви.  Да,
виждам ги.  Просто не ви ли се струва, че има хора, които,  така,
гледаш  го,  душицата  му  гледаш,  ей  тъй  го  гледаш,  а то си
въобразява, че е много хитро 'Ма кат' се прайш на халосан и  кат'
си  прайш  квот'  си  знайш..Не, ние сме добре, че сме заедно със
нея, и все  пак.   Само  тая,  Джамбова  да  не  дойде  със  нас.
Джамбова.   Ако  живея  един  ден  със  Джамбова, може да умра от
скука..  Значи толкова е скучен  човек.   Ей  така  мож'  да,  да
пукнеш  край  нея.   Дойде ми веднъж на гости.  Дойде.  И влиза и
аз..  И тая влиза, все едно, че там живий.  Откъде па  налучка  и
ключове и всичко.  Щрак, отваря, гледа, влиза, гледа.  Навсякъде?
Навсякъде, още с влизането.  Аз бях приготвила  там  нещо  да  си
чипкам  в  хола,  да се..  И тя седна, оглежда:  "Чистичко ти е."
Значи, направо ми разгони фамилията.   Представяш  ли  си,  както
отидохме в леля ти Марийка, и каквото завариххме там..  Въобще не
сме коментирали.  И това трябва да знайте.  Много  се  коментират
тия  глупости.   Простреш  нещо,  триста души ще ти, ще дойдат да
видят какво си простряла.  Значи право да ви кажа, аз  не  плащам
данък  обществено мнение.  Ей го, сега, покрай смъртта нали много
хора се бърсаха, поливахме, и съм наредила  кърпи,  стари,  нови,
захабени, всичко съм плюснала, на въжето.  Дреми ми.  Майната им,
нека говорят.  Сега може ли всичко човек да му е елитно.  Нали се
изхабява,  нали..   Майната им.  "Ич не ме интересува.  Но тях ги
интерисува.  За мен например, ме мислят че  съм  голям   темерут.
Сериозно!   Да.  Много голям.  Те и във фабриката така мислят.  И
във  махалата.   Аз  като  вирна  глава,  изобщо  не  им  обръщам
внимание, не се занимавам.  Какво ще се занимавам с тях.  С който
ми е приятен,  с  него  може  всичко.   Защо  е  нужно  с  всеки.
Правилно!  Ти му дадеш аванси, държиш се добре със него и то утре
ти кенза на фасона.  Откъде-накъде.  И  понеже  вече  съм  патила
много  от  тия  самоковци  и  затова…   Кат'  приказват, голяма
работа.  За мен е важно мъжа ми да е с  мене,  децата  ми  да  са
добре, а че тая и оная пикла щели да приказват, голяма работа.

И след туй кат' 'земат да ми убиват.  Ужас!  Чакай да ги огледам.
Аз май не съм ги виждала.  Та те са чисто нови.  Това голям патък
бе!   Я  го  надени  на  крака.  Ти кой номер носиш?  Знайш колко
струва?  Колко.  Двайсе и девет лева.  Ти си луда жена.   Ама  аз
ще  ги  продам  скъпа,  за  двайсе и пет ще ги продам.  Аз съм ги
обула, това  ми е третия път дет' ги обувам.  И да знайш как  съм
купила.   Такива  обувки  няма.   На  една колежка..  Високи са..
Една колежка, дъщеря й ги поръчала направо във завода, във "Петър
Ченгелов"  в  Габрово,  във ох, в Пловдив.  Ъхъ.  Та италианска е
подметката.  Да.  А патъка е правен тука по поръчка.  Да.   И  тя
ги  е за трийс седма мярка уж, щото трийс седем даже пише на тях.
Да..  Ей тука, виждаш.  Да.  И тука  и  ги  изпращат  във  София.
Обува  ги  тя,  широки Ъхъ.  И казва:  "Много висок ток." Не е бе
душа, не е.  Е как, пет сантима ток най-малко бе, шес.  Ето,  виж
го.   Ъ,  не е висок.  Аз имам висок ток обувки.  Не зная, на мен
ми се струва висок.  Високи са самите обувки.  За третти  път  се
мъча  да  ги нося обаче не мога.  Не знам ако ти, знайш как не ми
се иска да ги давам.  Знайш колко са удобни за дъжд.  Ъхъ.  Знам.
Аз  нали имам едни такива.  Да, знам, че имаш такива.  Ама пък са
без пари бе, за двайсе и девет лева.  Добре де, сега на теб какво
ти  убива?  Ей тука ми убива, ей на тоя пръст.  Ей тука ми убива.
И тука на ей това, виждаш ли?  А дали ако ги дам да се  разтегнат
ще  се разтегнат.  В смисъл, на теб са ти тесни, така ли?  Не бе,
къси са ми!  А, къси са ти.  Що бе, ти кой  номер  носиш?   Трийс
осем.   Е, ъхъ, може.  Щото на мен са ми малко големи.  На теб ще
ти стане мойто сабо дето го имам.  Е тя затова,  затова  момичето
сигурно то пък носи малко по-малък от трийс седем и те са му били
големи.  Ъхъ.  Те са му хлопали направо.  Кафенце да искаш?   Ох,
чакай  скъпа,  че аз ти нося кафе, на теб.  А, да видиш тая вечер
съм минала през Тексим.  Като са наизвадили едни  златни  работи,
утре  ще  отида  да  си купя една златна халка като мойта, обаче,
такова злато, четиринайсе карата, дето се продава.  Обикновеното.
Да.   Седемдесе  и седем лева и осемдесе стотинки една халка, пет
грама и половина.  Точно три диска да ми обменят, зъба ми  да  ти
го  покажа,  гледай.  Ъхъ.  Тая половинка се спука.  Зъба ми се..
А, ти  си трагедия.  Гледай, тука няма зъб.  И ми  казаха  да  си
намеря  злато,  щото  иначе  трябва до края на годината да чакам.
Ъхъ.  И аз сега, понеже не мога пък и да се храня.  Колко кафе ми
носиш?  Три буркана.  Нали ти каза, че и трите ги искаш.  Да.  А,
колко ме ядоха за това, ама аз нали казах, че и трите  ще  ти  ги
дам.  Едно си оставих за мене.  Ето ги.  не са отваряни.  Беше ми
обищал, че ще донесе едно голямо и две малки, дет' ти бех казала.
Нищо.   И  ги  донесъл,  донесъл ги.  Ъхъ.  Той после ми вика е-е
нищо по телефона.   Викам:   "Слушай,  не  на  мен  тия  номера."
Донесъл  ги  обаче, като ги донесъл аз бях в отпуска на морето…
Ти си, скъпа, с маникюр те гледам.   Да.   Като  кога  така?   Е,
всичкото   Мара   втасала.   А,  честито!   Какво  ти  разправях?
Разправяше ми за кафето.  А, за кафето.  И  той  донесъл  кафето.
Тя  колежката  ми  каза  после,  че  той донесъл едно кафе, което
действително бил донесъл две малки и едно голямо.  И кат'  видял,
че ме няма.  Да..  аз