Contents / Съдържание
бях  на  морето две седмици.  Кат' видял, че ме няма го продал на
някакъв друг, който веднага се натиснал като видял кафето.   Ъхъ,
правилно.  И си напрайл сметката, че аз докат' се върна..  Той ще
донесе пак.  Той ще донесе друго.  Да.  Обаче, изглежда  че  вече
от Моконата не е намерил.  Ъхъ.  И затова е донесъл четири малки.
И му се обаждам по телефона и той вика:  "А, нали такова искаше."
Викам:   "Как  такова  бе?   Нали  исках една Мокона." "Е, да де,
искаше Мокона ама, е нали съм ти изпратил Мокона  сега."  Будалка
се  по  телефона.   Щото  му  е  кофти  да ми каже нали, че онова
продал, пък после не можал да намери.  Как  изкарахте  на  морето
вий?   Ами  не  беше  особено  чаровно.   Що  бе?   Хубаво  време
случихте.  Времето беше хубаво, но самата станция, управата, това
не  беше  хубаво.  Чакай сега, къде бяхте вий.  На, на една, един
профилакториум на нашто министерство.   Къде  това?   До  "Златни
пясъци"  близо.   Е  'ми хубаво.  А-а, вярно бе, ти  казваше.  А,
"Хоризонт" ала-бала.  Та утре едва в девет часа отварят магазина,
ще  ходя  за.  А, а в същото време продават знайш какви детелинки
по пидесе и два лева.  Ама много красивички.  Е толкова е голямо,
малко  по,  е  толкова,  колкото нокета ми, малко е по-големичко.
Педесе и два лева!  Не е ли скъпо?  Как ще е скъпо!  Аслъ, педесе
лева.   Цял пръстен преди години струваше педесе лева ти се прайш
на.  Обаче няма да мога да  си  купя  детелинка,  а  ще  си  купя
една…

Ами  сега  при  мен  тука,  кат' отварям чекмеджето и виждам една
бележка, на която е залепено както се  слагат  картите.   Дали  е
забравил  тоя  да  си  вземе към картата бележка?  Залепено, нали
знайш, че на шишове ги..  Не, щото  може  би  да  не  излезе  във
недостатък  магазина там..  Ама дават една, оформен с две бележки
заедно със маркировката на Валентина  и  със  датата,  с  парите,
както  слагат обикновено със тия малките бележчици на шишовете ги
набучват.  Добре.  Да.  Аха,  добре!   Да!   Е,  аз  ще  я  пазя.
Добре.  Айде, всичко хубаво.

Ало!   Майко!   Какво  правите?   Що?   Ами  какво мож' да правя.
Работя.  Бяхме в събота и в неделя на  чипровци.   Ъхъ.   Ами  за
колко,  за  малко.   Ний  късно  отидохме,  щото  едни обувки там
трябваше да нося Иван пък  имаше  зъбобол,  че  късно  тръгнахме.
Докат'  се  наканим,  то стана вечерта събота.  Да.  Какво?  Тъй.
Ами майко, летните му  чорапогащници  са  найлонови.   Аз  ще  ти
изпратя  обаче  найлон.   Ами  найлонови  са.   Абе, свекърва ми.
Мнаго знае тя от каква материя са.  Той Десислав има толкова бели
чорапогащници  найлонови  ама аз ще ги..  Аз ще ги сложа във една
кутия и тъй ще ти ги изпратя.  Ами  няма, аз трябва да  му  купя.
Той  няма повече памучни.  Няма повече памучни.  Няма, щото те му
омаляха.  Мънички те, те станаха, бебешки си бяха.  И, има  много
такива,  крепнайлонови.  Те такива, найлон де, ама ще ги изпратя.
Да.  А-а, добре!  Какво са?  Чакай да  мина  от  другия  телефон.
Бонке,  я  дигни  ако обичаш..  Ало.  А сега.  Какво викаш вчера?
А-а!  Аха.  Малки ли му са?  Кои ма,  новите  ли?   Кога  пък  му
порасна толкоз крака.  Ам' той има тука затворени Аз трябва да ги
търся.  Мисля че имаше и някъде, имаше едни  сандали.   Ама  къде
са,  трябва  да  ги  търся.   Ами, няма такива.  Ами то тука си е
горещо, представям си в Горна Оряховица.  То се очаква  утре  ли,
другиден ли застудяване.  Ъхъ.  Да.  Ама малко де, казват няколко
градуса.  Майко, свекърва ми кат' си идва татко малко  аматол  да
даде по нея.  Аматол?  Да.  Ами кажи сега за туй перде каза ли ти
свекървата?  Аха.  Добре, добре.  Няма бе.   Във  Чипровци  имаше
ама  бели.   А  единични,  цветни,  тука няма никъде.  Ами пак ще
търся.  То трябва да следя, тука те ги пускат  така  набързо  и..
Ами  нищо,  какво  да  ти  кажа.  Ами какво прайме, живейме.  Да.
Живейме, трудим се.  От работа в къщи, от къщи на работа.   Голям
живот.  Десислав как е иначе.  Ъхъ.  Вий на коприва, аз на спанак
тука.   Спаначена  правя.   Аха.   Ам'  кат'  не  мога  да  правя
спаначник,  да  си  направя  пък  няма  кой да го яде.  Ами айде.
Мерси.  Много поздрави на татко.  Да нацелуваш Десислав…

Добро утро.  Кръстева ти ли си?  Кръстева добро утро.   Много  се
извинявам  снощи,  че..  Да.  Ами към осем и половина се прибрах.
Щото снощи използвах някакви така..  За  първи  път  нямаше  нито
лекари,  никой,  отдолу  така спокойно, иначе все отида за малко.
Ей;  как петнайс минути.  Нищо.  Аз така и предполагах.  Викам те
са  стояли  в  колата сигурно.  Ама как не съм се качила горе бе.
Боже!  Що не си се качила да се освободиш.  Боже-е,  гледай  моля
ти  се.   Слушай какво.  Да.  Довечера ако обичаш ела, само че да
ти определя час.  Слушай, защото ще се измъкна пак.   Седем,  да,
седем и половина да дойдеш във къщи!  Всичко е готово, само да ти
определя копчетата.  А-а!  Така.  Ами тогаз.   Да.   Утре,  утре,
веднага,  утре  тогаз по-рано.  Ами аз се прибирам веднага оттука
щото Иренка ще бъде в къщи.  Те и снощи са били, след вас сигурно
са  дошли.   Да.   Аз оттука веднага се прибирам утре.  Значи към
шес и половина.  Удобно ли ти е?  Всъщност, всъщност след шест  и
половина  когато  дойдеш,  добре  дошла.  Айде и много извинявай.
Много се проточи това нещо и така ми е неудобно да ти кажа.   Как
се  случи  не  знам  да  ти кажа вече.  Абе, остави!  Добре че ме
пускат.  Абе аз и малко нахалство, па и малко парички,  иначе  да
ти кажа..  Да.  Айде.  Точно това разправям на една колежка че ме
болят многогърдите и се чудя какво да  правя.   Такива  болки  не
знам  да  ти  кажа.   Какво  ще.   Е  'ми то ще стане нещо.  Това
притеснение..  Айде, всичко хубаво.  Значи за утре се  уточняваме
така.  Айде!

Взема  се  катран  от  аптеката.  И се срязва една глава лук.  Не
знам.  Срязва се, ами на мен са  ми  го  казали,  аз  не  съм  го
ползвала.   И  се  намазва  със катран.  А петите, където и да са
шиповете се слага.  А, ама не да се обелят.  А петата се  намазва
със  свинска  мас.  Със свинска мас се намазва петата и се слага,
това се завръзва.  И  толкова.   Само  нощно  време.   Жената  се
мажеше  на  петите,  точно така.  Дали няма да ми увреди нещо?  Я
сега недей да го правиш, сега недей!  Ама знайш как ме  боли.   А
другото  е  във  меден съд, некалайдисан.  Бакър?  Бакърен, да се
налива с газ.  Не, слага се върху медения  съд,  се  слага  чисто
вълнено  парче.   Да  се  знае,  че абсолютно сто процента вълна.
Явно от  някакъв домашен плат.  Може и трико.  Трико, плетено, от
вълнено.   Е  'ми пак трябва да се знае състава на преждата.  Да.
Слага се, налива се газ и се стъпва и се стои двайсет минути.  Не
трябва  да  е  калайдисан.   Млади  хора, а пък сме изгнили вече.
Глупости, нищо подобно.  Нищо подобно.  Аз  трябва  да  ви  кажа.
Двайс  осем  години,  шипове  имам,  и  то не на двайс осем, а на
двайсе и пет.  Млади хора,  такива  болести.   Действително  сега
такива  заболявания  много  по-млади  хора хващат..  Страшно!  Ма
страшно нещо ви казвам.  Само като погледне  ръката  и  ти  казва
всичко.   А-а,  чакай  да  ти кажа.  Ний имахме една колежка беше
донесла и ний всички, на хелиограф го извади.   Ръка,  нарисувана
със  абсолютно  всички  линии.   И всичко пише..  И пояснено ама,
примерно тая линийка ето докъде е, колко трябва да бъде  дълга  и
какво  означава.  Нали разбираш.  Абсолютно всичко със най-големи
подробности.  Но аз мисля, че е много трудно човек  да  вземе  да
изучи,  толкова  гънки  има  по  ръцете  че…  Аз мислех, че тая
докторка е шашната.  Направо.  Казва, теб  те  съпровожда  съдба.
Имаш  дълъг  живот,  но  с много…  И наистина, аз на линията на
живота, нали…  А  коя  е  линия  на  живота,  щот  аз  пък  съм
абсолютен невежа, в това отношение?  Е, това е линията на живота.
Ето това е линията на живота и  ти  имаш  тука  още,  виждаш  ли?
Откъде  ми  започва?  Ето, оттука ти започва.  Оттука ли започва?
Ами много ми е разклонена така.  Е, нищо че има разклонения, това
са  съдбоносни  преживявания  и  тем  подобни  работи.   А  насам
продължава?  Да.  А, виж сега мойта, ето  тука,  виж  тука  какво
имам.   Или  по  тоя път или по тоя.  Или по тоя или по тоя нали.
Или натука или натука.  Обаче виж докъде ме съпровожда.   И  тука
ако  продължа, пак ме съпровожда.  Та тука за разни торбички, ето
тия торбички.  За заболяванията.  Да.  Не са здрави, хората които
имат  тука  торбички.   Е, така, е тука.  Аз имам  мазоли, ако ви
кажа откъде са.   От  пръстените.   От  пръстените?   Като  прайх
подводна  гимнастика  в  Павел  баня,  защот  се държим на ръце и
тялото е в хоризонтално положение.  Раздвижване, крака,  не  знам
какво си.  Половин час кат' се държа за тия железа и ми излезнаха
мазоли…  Хареса ли ти?  Истинско.  'Ма няма кафе.  Кажи от къде
да си купя, няма.  Е, какво, бразилско кафе няма ли?  Има.  Къде?
Аз  имам  мелничка,  имам  си  кафеварка.   Във  кафе  "Бразилия"
продават  кафе  на  зърна.  Сигурна ли си?  Сигурна съм.  Сигурна
съм.  Даже ако искаш сурово, ако искаш печено…  То  нормално  е
толкова.   Е,  записах рецептите…  Всяка сутрин задължително си
изтупвам възглавниците.  Задържително?   На  възглавницата  нямам
един  косъм.   Обаче  като  почна  да  се реша…  Ето вчера бях,
оксижен си направих, защото един месец, един пръст…  Аз  никога
не  мога,  първо  не  умея да си направя прическа.  Дори да умея,
нямам условия  за  това.   Е,  защо,  какво?   Нямам  способности
сигурно.   Аз  бях,  между  болницата и санаториума бях десет дни
болнични в къщи.  Отнасям си болничния във института и  колежките
ми  казват:   "Ти  няма  ли  малко  да  си  оправиш  косата, да я
отрежеш?"  Защото  тя  израсла…   И  преди  това  ми  беше   за
подстригване.   И  във  ужасно  състояние,  отивам.  А имам първи
братовчед, който е фризьор.  Отивам при него и казвам:  "Моля те,
направи  ми  я  по-модерна."  И  ми  я  направи  жена му.  А те и
двамата, мъж и  жена,  и  двамата  фризьори…   И  ми  направиха
прическа.  Ама много добре изглеждах тъй.  И всичко много хубаво.
Викам:  "Как ме виждаш всяка седмица да си правя прическа?"  Това
беше  в  понеделник.   Във неделя ще постъпвам в санаториума, във
събота сме поканени на гости.  Едни наши  близки.   Калин  казва:
"Отиди  да  си  направиш  прическа."  Казвам:  "Аз не  мога, утре
постъпвам в санаториум и ще отида да си направя прическа.  Как ме
виждаш?   Ще  си  сложа  ролки  и  сама ще се направя." Сложих си
ролките и след това видях вече как ме правиха,  топираха  и  така
нататък.   Сядам,  топирам,  топирам, топирам ръцете ме заболяха.
Като реша да я загладя, тя пада.  Нищо не остава.  Сложи  бификс!
Накрая  нещо  позагладих,  то  просто  прозира  всичко  абсолютна
гадосия.  Няма  значение.   Лак  и  сложих.   Казвам:   "Сега  се
държи." Като излязохме навън.  Ама един вятър, вятър духа.  Тя се
обърна така нагоре.  Казвам:  "Последно аз  да  правя  прическа!"
Ама не, аз сигурно отидох като някакво плашило…

И  си  излива тук олиото, на гърдите.  То мазнината много дълбоко
гори.  Ами ако си я й наложил  на  главата?!   Без  него…   Или
поне…   Обезобразено..   да  не говорим как ще остане.  И отива
там тоя гявол.  Той колкави гърдички  и  на  половината  гърдички
кажи-речи,  мехур.   Взема  един  пинсет, трак кожата и на голото
месо лепи лейкопласт без нищо друго.  Това било нова  система  за
лечение.   Тоя луд бе!  Значи щях да му извадя сливиците.  Ама аз
не бех там.  Да.  Това направо инквизиция  бе.   Като  се  завива
онова  дете.   И  по едно време, тоя, Десчо ми вика:  "Абе, вика,
чакай ще го опрайм, ще го опрайм." "Как, викам, ще го опрайм  бе,
гледай  го  тоя бездарник какви работи прай бе!" И той там седи и
се муси…

Че що не правят повече?  Уж искат да увеличаваме раждаемостта пък
едни кревати не подсигурят за дечурлигата…

той  живее  така,  на Димитър Петков тука някъде.  Да идеме ние с
него с колата да  го,  да  я  изпратиме…   Майко,  Сашо  говори
глупости.  Добре.  После той ще ни докара до нас и ще си дойде до
тях.  Понеже било много малко разстоянието от нас до тях(…)