Contents / Съдържание
Моля?  Ало?  Да!  Кой е на телефона?  Ами кой търсите?  Абе търся
един,  който  имал да дава един буркан кафе.  Ами като няма?  Как
като няма?  Е, откъде да ти го взема бе?  Ъ?  Нема бе.  Защо нема
бе?   Ами  тука  ми,  гледай  сега,  тука ми бяха донесли някакво
полско, обаче  то  не  е  кафе,  а  е  такова,  имитация.   Пълна
имитация!   Пълна имитация?  А!  Та ако искаш от него, да ти дам.
А!  Абсолютно пълна имитация?  Цикория!  И то  е  за  такова,  за
гости.   А  за гости викаш?  Да, понеже знам, че ви трябва на вас
лично…  Аха!  Слушай сега.  Аз съм го свършил и аз.  И утре  ще
ходя,  ще  ходя  да търся, ще ходя да видя там в магазина на Цека
дали има.  Ами аде де.  Утре ще дойде тука  един  приятел  да  ме
вземе  с колата и ще ходим да вършиме някаква друга работа.  И ще
ти се обадя.  Ти  сдаде  ли  твойта?   А?   Сдадохме  я  на  пети
райсъвет.   На пети райсъвет?  Безвъзмездно.  А-а!  Друго нещо да
се   похвалиш?    Нищо,   сега-засега.    Изкара   ли   изпитите?
Павлинчето?   А?   Не  съм  я виждал.  Що бе?  А?  Що?  Абе, гола
вода е тая.  Ами!  Какво бе?  Аха.  По чужбинско ще ходиш ли?  А?
Ще видиме.  Утре, другиден ще ходим да давам документи.  Айде дай
едни за мене де!  Ами ще ходя да проуча, да видя каква е  хавата.
Е, ти все проучваш от една година насам.  Е, ми не съм.  Нали, аз
от утре сега съм свободен.  Е, то ако беше Дзюмбюлев,  досега  да
си  го свършил.  Е-е!  Така е.  Нещо друго да кажеш?  Нема.  Сети
се от време на време.  Е, добре!  Ще се обадим утре, утре  ще  се
обадим.   Ела  да пием по едно!  Добре!  Айде, вече ди без кола.-
Айде.  Айде.  А, слушай…  Да…   Ами,  глей  сега.   Ако,  ако
падне  некой  клиент  там нещо за такова, некоя кола да изчукаме,
нещо да оправиме, докарай го.  Добре.  Щото цял ден нямам работа,
нема кво да правя.  Аха.  Да.  Айде.  Айде, всичко най-хубаво!

И  най-лошото  е  това,  че  фреона не можеш да го познаеш кога е
изпуснал и кога не е…  И откъде  изпуска?   Веднага  заскрежава
там,  където  изпуска.   Моментално.   Не  заскрежава.  Очаква се
трийсе и шес  градуса  температура.   Кога?   Утре?   Утре  трийс
четири, другиден трийс шес.  Ей, аз ще се скапя утре тогава.  Виж
аз как съм дошъл от нас.  Много хубаво!  И аз съм така.  Е, айде!
Айде  оправяй!   Сега?   На мен ми трябва някякво предписание, да
знам сега тези хладлници, които се произвеждат от едно пет години
насам…   Да.   От  "Антон  Иванов"…   със  какъв газ излизат?
Фреон?  Не са всички със фреон.  Ами  тея,  които  ги  слагат  по
месарниците и те ли са със фреон?  Да.  Всичко е с фреон.  Всичко
е с  фреон?   А  номера  на  фреона?   Фреон  дванайсе.   Това  е
единствената  стандартна течност.  Ние с нищо друго не зареждаме.
Дори и да пристигне чужд, те пристигат сухи.  А се зареждат тука.
И  тях  ги  зареждат  със фреон дванайсе.  Какво става?  Айде де.
Губим ценно време.  Имайте предвид, че  аз  въобще  не  съм  спал
нощес.   Боля  ли  те  много корема?  Днеска съм работил дванайсе
часа без прекъсване.  Забравих да ти  кажа,  днеска  трябваше  да
отидеш на едно място.  Базата на това или във Иметето.  Да отидеш
два пъти със тях…  Аз ги изкарах със една помалко.  Ето я.  Ето
картите  бе.   А-а,  ти  носиш.   Како,  ще  ми  направиш ли едно
кафенце?  Ще ти направя.  Малко  да  се  поободря.   Абе  те  във
базата  не  могат  да  нямат чертежи и такива работи.  Ама нямам,
нямам никакъв познат.  Като отвориш, всичко ще  разбереш.   Коле,
как  не  можеш да разбереш, че аз няма да отварям абсолютно нищо?
Айде Коле, голямо дава.  Че хубава кухня  видяхме  отсреща!   Ей,
така  насреща.   Блока който е перпендикулярен на вашия.  Ама зад
шкембеджийницата?  Не, не.  Другия блок.  Нали вашия блок е  така
този  е така, шкембето е тука и тука има един друг блок.  Да.  Ей
този блок тука.  Ъхъ.  На  първия  етаж…   Тук  имаше,…   Не,
по-нагоре.   Със  кво,  с  шкафове по нея, едни дървени?  Не, със
бели обаче чак опират  в  земята,  отдолу  витрини  витрини  така
наредени  някак си.  Аха.  Знам коя кухня си видяла.  Ей тъй като
погледнеш така, понеже  така  чаши,  работи,  сарвизи…и  отгоре
така.   Е,  като  на  нашия  етаж, си го видяла.  На вашия, не на
вашия, нагоре беше.  Над вас колко етажа има  още?   Каро.   Пас.
Е, значи над вас…
Спатия.   Пика.   Пас.  Всичко.  Избийте се.  Спатия, пика, в нас
трябва да са карите и купите.  Ама май не са.  Ей!  Мислех на без
каз  да  ги играя.  Изкарахме си я, добре е.  Двайс четири, трийс
пет, четирс девет, шейсе, седемдесе и четири, седемдесе и  седем,
осем.   Чиста  беше  нали?  На осемнайсе.  Я стига си се лигавил,
утре не мож се оправи от глава.  Аз ли ги давам?  Съвсем сериозно
ти  говоря.   Две по двайс пет грама.  Точно толкова ти трябва да
паднеш под масата.  Пас.  Купа.  Пас.  Терца.  Е, чакай де, чакай
да  си  погледнем и ний картите.  Белот.  Значи така ме проваляш!
Ама така ме проваляш!  Какво те провалям бе, нямам карти бе?.   А
нямаш!.   Коз!   Ре белот.  Цветанке ще цакаш ли бе?  Ще се снема
нечий  ас?   Купа.   Какво  гледаш?   Вместо  тая  карта  дръпнах
съседната  до  нея.   Нямаш  ли коз?  Нямам, нямам.  Едно вале ми
дойде како и направих терца.  То то ми  трябваше.   Имаш  двайсе,
двайсе и четири, седем.  Кольо, дай една студена вода ако обичаш.
Не, у дома няма студена вода.

Още повече и като прибавиш и това че те, до такава степен вече не
са,  мислят,  че те са абсолютно безотговорни хора вече.  Да.  Те
чакат сега какво ще стане.  Да.  Те са даже кандисали вече да  ги
изгонят.   Да.  Точно така е.  Че него като го изгонят къде ще го
пратят?  А?  Той сигурно, това си мисли човека.  А?  Сигурно това
си   мисли.    Кат   го  изгонят  де  ще  го  пратят  вече?   Да.
Безотговорна работа.  Да.  Трагедия,  голяма  трагедия.   Това  е
златно  предприятие,  което  го  съсипаха  и  даже  когато ние го
предадохме на Десо "Рила", горе-долу нещо беше направено.  Сега е
върнато  най-малко  със  още  четири години назад.  Тове е ужас!.
Даже трябва да ти кажа, че туй  предприятие  ако  не  успейм  тая
година  да  го  опрайм,  може би ще стане причина, да се провалят
някои хора от Десеото.  О-о-о, неминуемо!  Неминуемо.  А то  няма
да  се  оправи  за  една година.  В никакъв случай.  Затуй трябва
сега още крути мерки.  Много крути мерки…

О-о, последната система за отслябване.  Знаете ли я?  Веса  снощи
ми  я  каза.   С грузински чай?  С грузински чай.  Взимаш половин
литър вода.  Не може ли английски?  Чакай.  Взимаш половин  литър
вода,  слагаш  едно  пакетче  гручински чай и го сваряваш, докато
водата остане наполовина.  Значи четвърт.  Прецеждаш го, сваряваш
един  литър мляко и като изстине млякото го смесващ със отварката
от чая.  И това нещо за един ден го изпиваш на  пет  пъти.   Нищо
друго  не  ядеш.   И  там  разните  хора  по  висините  със  това
отслабвали.  Обаче Веса вика:  "То е, вика, страшна работа.  Щото
сърцето  ти  се разхлопва, ставаш нервен и не знам какво и ужас!"
Какво, освен чай какво слагаш?  Мляко един литър.  Мляко?  А-а, и
кво,  само това?  Само това.  И пиеш един ден?  Трябва обаче един
път седмично.  Аз ти казвам, че също  толкова  ще  отслабнеш  ако
пиеш  само  мляко.   Нали!   И аз така мисля.  Ако не пиеш изобщо
нищо пак същата история ще бъде.  Та може би чая се  пие,  за  да
поддържа  тонус,  нали  той те държи по-бодър.  Сигурно е вкусно?
Не, много вкусно било.  Ами, Ване, като  ти  кажат  пък  послушай
веднъж  какво  ти  се говори.  Ами да, ама аз мисля, че такъв чай
ние си го пием.  Тъй, че мен не ме плаши един  пакет  чай.   Щото
един  пакет  чай сме го правили…  Аз на Иван съм правила чай от
един пакет.

Гледай моля ти се, никой не ще да слезе сега.   Щот  ми  трябват.
Вярно.   Сега понеже ти трябват!  Кака се обажда!  Е-е?  Каза, че
ще си дойде по-рано.  Обаче каза, че ще я почакате.  Какво  било?
Да  я  чакате.   Е, защо?  Е, кога ще дойде по-рано?  Е, ми тя се
обади към пет часа и каза след един час идва.   Добре.   Колко  е
сега часа?  Ема!  Кажи!  Колко е часа сега?  Часа колко е?  Пет и
петнайсе.  Е-е!  Праскови, ябълки.  Няма да слагам вече  компоти.
Сложих  квот  сложих.   Праскови  имам  от миналата година, колко
много има още.  Сложих от малини повечето, трийсе и  три  буркана
от  малини,  шейсе буркана от…  Отде ги набрахте бе?  Донесе ни
ги некакъв човек, който има малини в, на место некъде.  На  Ангел
колега.   Ъхъ.   По левче?  По левче ама…  Той най-хубавия плод
кат не  го  вземеш…   От  ягодите  не  можях  да  взема.   Поне
десетина-петнайс исках да сложа така, от ягоди, да имам от всичко
по малко, ама не можах.  А тоз  човек  му  ги  донесе  на  Ангел.
Малини  сложих.   Голяма  скъпотия  ще е тая година.  Ангел ще ни
кара на разходка та, ако успееме да ходиме така некъде нагоре  по
малинажите…   Ъхъ.   Има  много  хубави  малини.   Има  та,  по
планините има.  Та сироп да си напрайм, да.   Е,  те  и  майка  и
татко се канят…  И от кайсии сложих оня ден.  В неделята пък от
кайсии.  Педесе  и  три  буркана.   Череши  малко,  към  дванайсе
буркана,  че не можах да намеря.  Аз есента съм се наканила да ми
казваш рецептата за лютеницата.  Ще ти я кажа.   С  майка  ми  да
слагаме лютеница.  Приготвила съм малки бурканчета.  Много събрах
от Димитър.  Дори казах на  мама…   От  малките…   Да.   Дори
казах,  тия  от детските храни.  Дори казах на майка ми домати да
ми сложи във тях.  Един домат и малко сос,  един  домат  и  малко
сос…  Едно готвене?  Едно готвене.  За едно готвене, да.  Иначе
знаеш ли във хладилника ей така като остане…  Така ги слагам  и
аз,  в хладилника, стоят, место заемат.  Стоят ама понякога мухъл
ми хващат…  Е, редко, щото то го употребявам ама, все пак.   Но
в  хладилника  не  се  запазват  де.  Ама пък заемат место.  Ъхъ.
Слагаш буркани във хладилника.  Абе аз и не мога да  готвя  всеки
ден.   Нали  по  няколко  дни.   Хайде пък следващото ядене е без
домати и хвърлям.  Хвърлям домати пък ми е жал.  Ох завалията, не
му ли е топло в тия гащи велурени.  Топло е ама…  Може да са си
свикнали.  Ох, много е задушно.  А, вече не е.   То  в  два  часа
какво  беше  когато  шарих  аз  из  Центъра!  Пещ!  Вървя така по
улиците и просто на вълни, на вълни лъха топлина.  Ужас!  Хич  не
е  за  мен  това време.  Гошко на тебе ти е хумаво нали?  На него
какво му е.  Кат му казвам, че нямам въздух той  вика  :"Гого  си
има…"  Коварна  болест.   Боже,  как  не  можаха  да намерят…
Идиоти, с тоя космос се хванаха, а пък не се хванат  да  намерят,
как да лекуват хората от тоя пусти рак…
Жанка  бая момиченце се източи.  Проклето е кат баба си Жана.  Ъ?
Проклето е кат баба си Дана.  Защо?  Виж какво е.  Ами то кой  го
учи,  тя  го учи.  Некой излезе навънка със храна, тя е първа при
него.  Първа е при него.  И почва:  "Дай ми!" докат не дадеш.  Тя
излезе навънка със храна…  Един ден излезнала със фъстъци.  Кой
беше, кой й искаше?  Мони:  "Искам, искам  семки,  искам  семки!"
Тя:   "Не, не може!" Викам:  "Жана, ти как искаш от другите деца,
дай на, Моника ти иска." "Майка ми и баба ми  са  ми  казвали  на
чужди  деца  да  не  давам нищо." После викам:  "А ма, ти така ли
учиш твойта дъщеря?" на Мима.  Защо?  Викам:  "Така и така!" А-а,
не.   В никакъв случай вика ама тя си е такава." Ако е на мене ще
му плесна два шамара и ще, готово.  Тя дорде се начуди.   И  рева
мони, рева.  И вчера бе, когато Сашко си хвърли филията.  Качи се
горе и като ми заплака:  "Искам пържен салам и  краставица!"  "Е,
откъде  да  ти  го  взема бе майко?" "Ами Жана, вика, вънка е със
пържен салам и краставица." Айде намерих му едно кремвиршче(…)