Contents / Съдържание
Ами  аз десет ги изброих.  Два военни костюма.  Вий що не звемете
едно частно влакче?  Андрианке, смей се!  Смей се сестро!  Ще  се
смея,  а!   Бъди  здрава и се старай да не ти пука.  И на тебе ти
желая  всичко хубаво.  Абе, мъча се ама  ей  такива  простаци  ме
ядосват..   Ама,  ти  за  първи път ли имаш среща с простаци?  Да
бъдем обективни.  Не, тая може само да ми благодари вчера, че  не
й  теглих една майна.  Бъди щастлива!  Гледай да се аклиматизираш
лесно, да се подредите лесно!  Другото си тръгва от само себе си.
И  не забравяй все пак, това да ти е на като картинка на стената,
че голямо пиленце ти е кацнало на рамото.  А!   Де  на  мойто  да
кацне такова.  Кажи й бе, кажи й че е така.  Тъй е..  Отдавна съм
й казал аз.  Сега всички останали неприятности и неуредици  и  ти
да  не  мислиш,  че  тук си ги нямала.  Че си живяла, да не кажеш
сега, че си живяла по мед и масло.  Направо  ще  се  гътна  и  ще
падна  тука.   Абе  все  пак  толкова  много проблеми не са ми се
струпвали…  Ще се срещнеш със световно известни умове.   Ще  се
кръстосате  там.   Да,  да,  да.   Ще се получи някаква хибридка.
Блазя й на българската наука.  Горе главата!  Горе главата,  горе
носа,  не  се  навеждай  надолу.   Гледай  право пред себе си.  И
заебавай простаците Лесно ти е на тебе, лесно ти е.  Страшно ми е
лесно.   Ако  знаеш  аз  пък  какъв живот имам, не живот а песен.
Айде чао!  На добър час!

Връщам се и така нататък.  Той вика:  "Готви  се  да  отидеш  във
Кюстендил!"  И  аз  му казвам:  "Ще отида във Кюстендил, обаче аз
трябва да се върна във София за да си взема часа по кормуване." И
той  вика:   "Ще  видим  тая работа." Пускам си аз командировъчно
след това и пиша, че ще бъде със прекъсване командировъчното,  за
да си взема часа.  Той го подписа и като ме потърсва в часа и във
деня когато аз се намирам тука, за да си звема часа,  той  днеска
ми  дига  скандал  пред  Марин  и  пред  оная, която е някаква си
случайна разбираш ли, без да се съпикясва ми дига скандал и вика:
"Ако  искаш да работиш със мене трябва да знаеш, че аз се  казвам
Божидар Стоянов." Щом така е работата, аз пък може да  не  остана
да  работя тука.  И още повече, това е едното, нали, така, че ако
трябва да бъде някой разстроен, аз съм тоя дето  трябва  да  бъде
разстроен.   Защото  така ме посреща той първия ден във който ние
работиме години наред със него,  а  сега  когато  вече  ми  става
директор, така работим.  Нали така?  Това е едното.  Второто нещо
е.  Като напрайх графика, двете заявления, и твойто  и  неговото,
без  да съм ги парафирал, ги вземах и ги давам на Божидар и вкам:
"Чакай да ги парафирам!" Той вика:  "Няма да ги парафираш бе, дай
ми  графика,  дай ми заявленията, аз ще се оправям." И ги грабна.
Аз му казах:  "Предлагам да излязат двамата във  отпуска,  защото
след  това  трябва да излезем ний." И той подписа на него, без аз
да съм парафирал, щото аз ако бях парафирал на него, ако  не  бях
парафирал  на  тебе, това е вече друг въпрос.  А и второ друго ще
ти кажа което също не трябва да ти го казвам ако,  понеже  играем
със  открити  карти,  и  не  обичам,  не  обичам  скрито-покрито.
Заявлението на Иван, което аз парафирах още когато той отиде  във
Хисаря, аз го държах тука и го унищожих.  И го накарах да направи
ново заявление.  Ами тогава какво искаш сега?  Искаш да кажеш, че
аз  съм  виновен  затова,  че не си излязал в отпуска ли?  Не бе,
чакай сега.  Ами тогава какво?  Ами утре когато  мойто  семейство
пък  трябва да излезе на шести август и съм писал в графика.  Мен
кат' не ме пуснат аз какво ще направя  бе!   Мойто  семейство  ще
отиде  във отпуска, аз няма да излеза нали?  Може би ще бъдеш във
мойто положение?  Ами ще бъда във твойто положение, ще  бъда.   И
понеже  мен  ми  омръзна  да  бъда на такива положения мога да си
намеря работа и ще отида  да  работя  на  друго  място.   Данчо..
Разбра  ли Гошо.  Виж сега..  Чакай..  Затова защото аз не обичам
кат' съм работил със един човек толкова години да се  държат  със
мен  така.   Искаше  да те изслушам нали?  Ами ти ме изслуша и ме
прекъсна  десет пъти.  Чакайте сега!  Защото си  афектиран  нали?
И после ако смяташ, че аз съм бил виновен за нещо.  Кой го търси?
Ето, кажи ми го, открито, че  съм  виновен  затова…   Добре  бе
Гоше,  какво да направя аз сега бе?  Чакай бе..  Кажи какво аз да
направя!  Ти ми казваш…  Кажи какво да направя!  Ти  ми  казваш
така и аз не съм ползвал.  Е кат' не си ползвал, значи и аз да не
ползвам и той, и той…  Абе, кога не си излизал в отпуски ти  бе
Гоше?  Не го казвам това нещо бе..  Кога не си излизал, в отпуска
от времето откогато си тука?  Какво искаш да ми кажеш  със  това?
Кажи  кога  не си излизал в отпуска?  Какво искаш да ми кажеш със
това?  Искам да ти кажа, че аз не съм виновен  затова  че  ти  не
излезе  в  отпуска  сега.   Е кой е виновен?  Ами виновни са тия,
които  не  са  ти  подписали.   Щото  аз  не  съм  ти   парафирал
заявлението със да и със не, нали!  Не знам, по-голям началник не
подписва преди да е парафирано от по-малкия началник.  Ей го,  аз
му  говоря  едно той…  И аз ще ти кажа.  Защото излиза така, че
ти нямаш, ти си съгласен със двамата  да  излязат,  приемам.   Аз
като,  чакай  бе  Гошо,  слушай  бе, дай да се разбереме.  Когато
направих графика на едно такова листче и Божидар дойде тука, като
куриер,  аз  напрайх това и двете заявления, Божидар каза няма да
ги разписваш, аз ще се оправям.  Отидох при Божидар специално  да
му  кажа.   И  му  казах:   "Божидаре,  независимо оттова, че има
нареждане да не излиза във отпуска, тая работа тука не мож' да се
спазва.   Защото  хората  не  могат да издържат вече." Точно така
беше…  И предполагам, ето и Марин беше, и предлагам да  излязат
двамата  в  отпуска, за да можем и ние да излезем и другите.  Тъй
като Марин беше в отпуска, Ана Бръмбарова беше и Недко беше.(…)

Лелей много ми й станала хубава.  Вика:  "Ти у Самоков, вика,  ти
й  аратисало.   Леле каква си елегантна.  Щото аз съм била винаги
все  по-пълничка.  Сега така…  Отдавна всъщност съм  отслабнала
де,  ама  преди  си  бях  по-пълна.  И, бях и по-загубена.  Бях и
по-загубена тъй преди.  Ний всички бяхме загубени,  всички  бяхме
оварошени.   И изобщо много беше хубаво.  Сутринта като отидохме,
оня пристига.  И така  както  се  бяхме  наредили  в  кръг,  щрак
главите  към  него.  Обаче аз нищо.  Нищо не трепна във мене.  Ни
сърце ми се обърна, ни..  Все едно идваше човек, когото не  можах
да  позная.   Като  остарял,  той изглежда, понеже много пий.  От
алкохола като му станало, направо като гамба.  И  сбръчкан  един,
като,  така,  суха  краставица.   Сбръчкан,  в лицето един, много
грозен.  Много грозен е станал.  Направо.  И нали ний бяхме тъй в
кръг наредени.  Той почна да се здрависва от тая до мене и свърши
на тая пред мене.  Такъв един, изобщо не се здрависа с мене,  ама
както  и  да  се  й  здрависал, то голяма работа.  Минала работа,
заминала.  Само една учителка  по,  Граматикова,  вика,  ще  се..
Викам:   "Другарко  Граматикова, аз отдавна съм приключила." "Ох,
много се извинявам Анета,  много  се  извинявам."  Викам:   "Няма
какво  да  се извинявате, случва се…" Класната се радва и вика:
"Добре си поправила бележката.  Добре си я поправила." А  па  тая
по  литература  като  дойде, специално идваха да се запознаят със
Шишковци.  Така много им хареса, толкова им хареса!   Те  веднага
го  приеха  там.   А между другото Митко беше много добре там.  И
мойте съученици някак си са по-дребнички  така  с  изключение  на
двама-трима.   Някак  си  по-бяха  дребни.  И той кат' се изтупал
така, тежко, тежко, тежко.  И  класния  ми  вика:   "Моля  ти  ме
запознай  ме с мъжа си!" Запознах го.  Вика:  "Много хубаво момче
си си взела.  Много хубаво.  Така, добре, вика,  си  си  попрайла
бележката,  много."  Пък  класната,  тая  по  български,  кат' му
заразправяла.  Вика:  "Да знаете, казва,  тя  ми  е  най-добрата,
вика,   най-добрата   беше   в   града,   казва,  по  литература.
Най-силната ученичка, най-добрата.  Със каква мъка, вика, оня  го
извлече.   Всички  сме се чудили, вика, на нейната упоритост, как
го  извлече,  казва,  да  завърши  гимназия.   И  когато,   вика,
разбрахме  какво е станало, вика, всички, вика, се мъчихме, вика,
всички даже, вика, плакаха  някои  за  нея.   Как  можа  хубавото
момиче  да  се  окипази?  Как можа умното момиче!  И туй тя му ги
разправя.  Вика:  "Много хубаво е станало, много  хубаво..   Един
имаше,  аз това й разправям, ама цялото време в гимназията само е
мълчал.  Ний на него не сме му чули гласа изобщо.  И  даже,  един
друг  викаше:  "Абе Стефане, помниш ли какво стоя на дъската като
ухапан?" А сега, ама весели ни тоз човек,  ама  ни  весели.   Ама
устата му не спряха, устата му не спряха.  Смях!  "Само дай да те
цункам , дай бе рожбо.  Милото ми момиче, дай!" После се окачи на
друга,  после  се  окачи на трета.  Значи що целувки изядохме, що
чудесии!  "Ох, какви сте ми хубави, ох какви  сте  ми…   Не  ми
обръщахте  внимание  преди."  Ама  такъв  смях беше.  Нашта маса,
понеже то беше така една голяма маса във буквата,не,  тройно  "с"
със  едно  в  средата.   И  ний бяхме точно по средата.  Оня беше
някъде на края седнал.  Няма да дойде, да  пита..   Да.   Гледаше
само  като гузен.  То по-добре така.  И даже близките му приятели
така не бяха при  него,  той  седеше…   Някак  си  страняха  от
него…   И  това,  много,  много  беше  хубаво де.  Така ми беше
хубаво, толкова сме се смяли.  Много  хубаво  прекарахме!   Много
хубаво!   Та  хора  играхме,  друсахме се!  Много съм доволна!  И
решихме през пет години да се събираме.  Обаче такъв майтап с тоя
Стефан!  Много така, много хубаво прекарахме, много.  И много, аз
съм много доволна!  Вярно де, бая пари похарчихме  ама  добре  че
отидохме!   И така, във началото бяхме по-сковани и после кат' се
отпуснахме.   Един  Тошко  кат  '  вика:    "Момичета,   ставайте
момичета!    Ох,   милите  ми  момичета,  ставайте!"  Много  беше
сърдечно, много ама.  Класния като му кеф, кеф, идва  на   нашата
маса  и вика:  "Чакайте да си седна." А ний бяхме се събрали така
коит' си бяхме нали.  Чакайте да си седна тука при най-добрите си
ученици,  при  най-хубавите  си  ученици."  Щот' ний бяхме първия
випуск на това училище, то беше ново училище.  Да.  И бяхме много
силен  випуск.   Помня,  значи  "а"  клас  беше много силен клас.
"Чакайте да си седна при хубавите си ученици." Тоя такъв  станал,
оня онакъв станал.  Сега вика:  "Няма ги, вика, тия учиници сега,
бе.  Сега са по-несериозни бе." "Вий бяхте много изпълнителни бе,
много  добри  деца  бяхте бе." Ний му бяхме, той за първа година,
завърши математика и дойде при нас.  За първа година.  А жена  му
беше   по  литература,  две  години,  след  това  я  замени  тая,
другата…  И Граматикова, кат дошла, по френски.  И кат се смей,
кат се…  И те така викат:  "Подмладяваме се сред вас бе, вий не
сте остарели.  Вий сте вечно млади бе.!" Ний  като  пеем,  понеже
всички пеехме, в един хор, много хубав и даже сме ходили по София
сме печелили състезания.  Там  нали  имаше  разни  олимпиади  ли,
какво  беше  там?   И  всички песни на хора изкарвахме от край до
край.  Пяхме.  Викахме.  Все нашта маса там.  Нали  знайш,  аз  и
няколко  други  такива  като  мене.  И беше голяма аларма, голямо
нещо..Вика:  "Ей, казва, буйни си бяхте, бурни си  бяхте,  такива
си  останахте, вика.  Много се радвам, много се радвам!" И изобщо
много беше хубаво де!  Аз съм толкова доволна…   Класният  като
вика:   "Винаги  си била разумна.  Само веднъж сбърка, вика, и то
ти коства много.  Добре  си  напрайла,  че  си  довела  мъжа  си.
Добре,  че  го  видяхме,  вика,  Добре, че го видяхме.  На всички
учители