Contents / Съдържание
където срещна ще кажа,  че  Анета  е  вече  щастлива.   Как  можа
толкова,  вика,  как  можа!…   Вика:  "Няма да се обиждаш сега.
Сега всичко можем да си кажем, няма да се обиждаш!"  Има  конкурс
за  най-млад  баща  и  за  най-млада  майка.  Един ог другия клас
най-млад баща.  Той кат се омъдрил един плешив, със едни  мустаци
пуснал..Миналата   година  му  се  родило  бебе  и  млада  майка,
по-миналата година пък се родило.  Не по-миналата,  седемдесет  и
втора…

Разбери!  Боса съм, гола съм, направо като баща.  Като баща?  Да.
Детето заминава на Сливен.  На него всичко.  Може ли дете  да  го
лишиш.   Аз  гледам децата първо, та после мене.  Сабо, един чифт
чехли, два чифта сандалети, всичко му наслагах и  замина.   Обади
ли  се  на сестра ти?  Обадих се.  Пристигнала е.  Нямам пликчета
значи, на гъза си.  Нямам.  Преди дотук, дотук  не  съм  стигала.
Никога  така не съм засъсвала както сега.  Писнало ми е.  Сега по
хиляда лева съм застраховала  децата.   Това  са  двайсе  лева  и
осемнайсе  стотинки.  Двайс лева на децата, спестяване.  Ама това
всичко ли спестяваш?  Да.  Двайсет лева съм писала за мене  и  аз
от  февруари,  март,  април,  май,  и  аз теглих шейсе да платиме
картите.  Със сто и трийсет лева ще заминаваме на море.  Сто лева
картите  и трийсет лева да имаме така, да не сме без пари.  Затуй
сме земали карти за Ахтопол, където е джан-джун, няма  нищо.   Да
не  ни  съзблазнява.   Щото  ний  друг път ходим ама нкога не сме
оставали без пари.  Винаги по триста, по четиристотин лева носим.
Колко  са  картите,  по  колко са?  По трийсет лева.  Много скъпи
вашите карти?  Ами четири лева дават, по двайсет и девет  лева  и
нещо  и  четири  лева  ще  дадат  режийни.  После кат' се върнем.
Взимаме две карти и детето.  Той ще вземе аванс седемдесет лева и
аз  петнайсет  лева,  осемдесет  и пет.  И ще изтегля от банката,
щот' нали трябва бензин.   Може  ли  без  бензин.   Айде  с  един
резервоар  ще  отидем  дотам  и  ще  се върнем до Сливен.  Ами на
връщане.  Четир шес литра са  това.  И четирс шес,  кажи  го  сто
литра…Бензин.   По  трийс стотинки, трийсет лева.  Казвам ти го
така..  Грубо..грубо.  Добре.  Аз ще отида там.  Ами децата нали,
едното в Сливен, ами другото, нали трябва да му купя.  Аз мога да
се лиша, няма, ама една кутия бисквити пак трябва да  имаш.   Дет
се  казва бе душа бе, казвам ти така.  Да де.  Ний толкова хубаво
живеехме така.  На ресторант, седмица не е минало ние да не идем.
И  затуй  сега мъжа ми се нави да продаде колата.  Иска я един за
четири хиляди.  И прехвърлянето той ще си го вземе.  Значи четири
и  петстотин.   Четири хиляди лева.  Хиляда и петстотин вноска ще
си направим за  нова  кола  и  другите  пари  ще  ги  внесеме  за
апартамент.   Защото  няма  друг  изход.  Няма кой да ни помогне.
Един акордеон ни излиза през носа.  Четиристотин лева  теглих  ог
касата,  после нали го надчетоха сто и десет лева тука.  Открили,
че той най-много командиравки ходи  и  му  е  казал  на  Стоянов.
Казал  така:   "Вижте какво, другарю Стоянов.  Аз вече няма да си
мръдна крака за нищо.  Нито командировки, нито по  Ахтопол.   Кой
иска, той да върши работа.  И той казал:  "Ще оправим тая работа,
във вид на награда ще ти я дадем." Сега ексик им на  разправиите,
ний  нямахме  в  тоя  момент никакви пари, та добре че Делчева ни
услужи.  Да поиска от свекърва ми, ще  рече:   "Видя  ли,  докъде
стигна  с твойте командировки." Ще има да ме кълват цял живот.  И
там пари трябваше да се  върнат.   Четиристотин  лева  теглих  от
касата.   И  аз  вземам  деведесет  и седем лева заплата.  За кво
понапред, питам.  Четирисе каса и пет членски  внос,  четирисе  и
пет.   Двайс на децата и дваисе на мен, осемдесет и пет, и двайсе
и осемнайсе стотинки..  Ами данък, ами това-онова,  самооблагане.
И  танто  за кукуригу.  И караме месеца от петнайсти до петнайсти
със седемдесет лева.  Ток плащаш  ли?   Ами,  плащам,  само  това
остана.  Ептен да го загазим.  Ни ток, ни вода.  Десет години сме
женени, от които осем години непрекъснато на море.  Никой  не   е
казал..Те  не са и длъжни де.  Но така като слушам друг.  Свекъра
ми даде толкова за море, майка ми даде толкова.  Като  отидем  на
Сливен,  майка  напълни  кошниците  за морето, плодове.  Е, айде,
няма да изкараме четиринайсе дена с тия  плодове,  ама  пак  даде
жената.   Праскови,  ябълки,  череши,  ягоди..   Занесеме.  Тя ми
напрай компотите, аз ида във Сливен с колата, кача си ги и си  ги
донеса  готови.   Това  не  е ли помощ?  Как не е помощ.  А нашта
тука купи, и си го прибере.  Нейното си е  нейно.   Свекър  ти  ,
взима  най-малко  сто  лева  пенсия?   Свекър  ми  взима сто лева
пенсия.  Отделно значи, за два дена изкарва един костюм, това  са
шейсе  лева.   Зълва  ми  не  дава  ей  толкоз,  стотинка в къщи.
Всичките пари у банката.  Тя сега ще си  взема  кола,  Лада.   Но
дойде  ли  празник,  двете,  по  триста, по четиристотин лева, на
София.  Обувки, значи без обувки те не се връщат.   Нови  обувки,
нови рокли, нови блузи..

…халка  за да мога да си направя зъба.  Като имаш зъб, какво ще
правиш?  Аньо, направи си порцеланов бе, що да слагаш  злато?   Е
по  телевизията  гледах миналата вечер имаше някакво предаване…
Какво порцеланов?..  Е порцеланов зъб пък ще си сложиш..   Ъ!   Е
как  тъй  порцеланов  зъб?   Ами  така,  правят порцеланови зъби.
Гледах някакво предаване.  Ами чакай сега,  аз  тука  нямам  зъб.
Могат  ли да ми направят порцеланов зъб?  Ами могат, разбира се и
ще ти направят там мост ли, как се казва и ще ти  го  захванат  и
всичкото.   Ама  виж сега, тоя зъб няма да ми го вадят.  Е, ще ти
го обличат.  Ще ми го облекат?  А, е и защо трябва със  злато  да
ти  е  облечен?   Казват,  че  златото  се хаби.  Сега използвали
някакви стомани.  Което е много по-трайно.  Докато  златото  след
време, то то се размива, то пада.  То отива на кино…  Обаче, не
ми е останало време.  Аз се върнах оная  вечер.   Ъхъ.   И  утре.
Имам  пък  и  племенник, да ти се похваля.  Още един, брат ми има
двама сина вече.  Ъ, браво!  И във неделя ще има пита и утре  съм
поръчала  погачи  и  тичам и се разправям изобщо с такива работи.
Не ми е останало време.  Какво за златото сега ти разправяш?  Ами
златото,  по  телевизията казаха, че това е глупаво.  Народа дето
се  юрка  злато  да  си  слага  по  зъбите.   Тъй.   Докато  вече
съвременната зъботехника..  'Ма, тенекии искат да ми сложат.  Ами
тенекия пък, не ти се вижда зъба.  Е, как  да  не  се  вижда  бе?
Как!   Я гледай го, тоя зъб.  Е!  Ей тоя.  Е!  Голяма работа!  Е,
как да не се вижда?  Е, голяма работа.  Е е, на мене  пък  счупен
ми  се вижда.  Ъ!  Тоя знайш колко интересно.  От външната страна
си е чисто здрав зъб.  Да.  А само отвътре това парченце, той  се
е  пукнал  и  това  парченце  трябва да се извади.  Обаче като се
извади това парченце тоя зъб вече трябва  да  се  облече.   Е  не
знам.   И затова не ми го правят докат' не вземат мярка.  Ами кво
да правя сега и аз не знам вече?  Ами много пари е това.  За един
зъб  ще даде седемдесет лева!  Е, как за един зъб бе?  Седемдесе,
това са пет грама и половина, това са три диска.   Един..   Какво
значи  диска?   Три  диска  зъболекарско  злато.  От един диск се
прави един зъб.  Ъхъ.  Е-е, три зъба.   Над  двайс  лева  зъб  ти
излиза.  Е, 'ми кво.  Тя мама Аня едно време даде, трийсе и седем
лева е дала за нейния зъб.  Да не е малко.  Добър  вечер.   Добър
вечер.   Ами  да.   Абе  и  аз  не  знам.  Обаче знайш ли какво е
трагичното.  Че веднъж като сложиш злато в устата, повече не може
да  се слагат други метали.  А така!  Има нещо такова.  А, ами те
ми го казаха хората.  И трябва само злато да си слагаш.  Тъй,  че
ти  купи  пет  халки..   А  сега ми казаха, обаче било трудно, че
можело да се прави, зъб който със прозорче.  Разбираш ли.  Правят
зъба  и  отпред  му  слагат  беличко такова.  Ъхъ.  Ама сигурно е
много трудно и много време отнема и  затова  не  го  казват  това
зъболекарите.   Траят си просто.  Да.  Искаш ли кафенце те питах?
Искам, да.  И не пуша трябва да знаеш  и,  страшно  ми  се  пуши.
Тъй.   Обаче  не  пуша.   И по мъже не ходиш?  И, че и по мъже не
ходя, представиси и Христо го няма.  С Маргаритка  са  на  Енина.
Е,  браво!   Утре  на  обед  ще отивам при тях, ще нося погачите.
Изобщо съм..  Днеска пък дадох четирисе и пет лева.  Да 'зема  да
си купя една детелинка па, че му пикам на туй злато в устата.  Па
си тури един железен зъб.  Па ще си туря  един  железен  зъб.   А
детелинката ще ти остане за щерката.  А тъй!  Е, те това е!  Мога
да си купя и две детелинки, колко му е.  Купи си и три детелинки.
Туй  вече  го  оправдавам.   Туй  си  й, си й друго.  Друго си е,
детелинка.  А тъй!  След години ще я закачиш на  гривничка.   Ама
знайш  какви  са  сладки  детелинките?   Много  са сладки.  Не са
такива мънинкички.  Доста са  големички.   Точно  колкото  да  си
сложиш  ей тука една детелинчица, красивичко, нежно.  Има и други
такива, е-е, разни  като листа такива.  Ъхъ.   И  по  много  пари
викаш?   Те  са  по  осемдесет  лева.   И  други.   И  други има,
най-различни има.  А сега, защо  дадох  четирс  четири  лева  аз.
Днеска,  взела  съм  пари  да купувам на племенника подарък.  Да.
Нали.  И кво си купи?  Е, кво си купих.  Минавам най-напред..  Не
ме  ли  виждаш  че  съм  с  нова пола.  Минавам най-напред, новия
магазин "Бебе" нали го знайш, не го знайш?  Да, да, знам.  Не, не
гознам.  Не го знаеш скъпа, той е много хубав.  Ами!  Да.  И къде
се намира?  Със него,  влизаш  със  кошничка  от  едната  страна,
обикаляш,  излизаш.   Няма  тъпканица,  всичко е наредено, отдет'
искаш оттам влизай.  Има ли стока?  Стока има.   Намира  се  след
"Цанко  Церковски",  киното, надолу още малко.  Към Лъвовия мост.
Обаче преди него едно капанче за мене.  Един магазин за трикотаж.
Пак  с кошничка.  Ама не, той май беше без кошничка.  Я, стани да
ти видя полата.  Има, всичко извадено отгоре, к'вато  искаш,  туй
вади.   Гледам  по  едно  време.  А вчера си 'зимам от шивач, два
месеца и половина ми се шие тая блуза.  Да.  И вчера я вземам  от
шивач  и снощи мама Аня вика:  "Бе, ти нямаш, вика, черна пола, с
кво ще я носиш тая блуза?"  Викам:   "Правилно!   И  кат'  виждам
днеска  тия  черните  поли  и какво си мислиш, двайс четири лева.
Без пари работа.  Трак, дадох ги за една пола.  И като  отивам  в
детския  магазин  да  купувам  подаръци,  какво  си мислиш.  Чико
пликченца, за бебета.  Четири лева едното парче.  Двайс пари имах
още,  пет  парчета,  четирисе и пет лева.  Абе..  Що си му купила
пет гащи?..  Една детелинка.  Нали  и  аз  ще  имам  бебе.   А-а!
Мислиш,  че  догодина  ще  продават Чико гащи?  Няма да продават.
А-а!  Тука си права.  Много са хубави.  Ти кога ще го раждаш?   И
трите  чифта са синички на пепит.  Па догодина, сега го прайм тоя
месец или другия.  А-а,  така.   Догодина.   Иначе  ще  изпуснете
сезона.   По  март,  април  да  се  такова.   Да,  права си че ще
изпуснеме.  Сезона е много важно  нещо.   Не   знам,  тия  обувки
какво да ги правя, да ги обувам ли още или да взема да ги изчисня
и да ги..  В оказион ли да ги давам, и аз не знам.  Та знайш  как
ми  й,  мъка  ми  е  направо.   Чисто новички обувки.  Не мога си
намери за зимата обувки.  А тия цяла зима ще ги..  .Даже да знайш
какво си мисля.  Понеже аз като ги нося, до един час, нищо още не
ме боли.  Много интересно.  Да ги дам да ги пообтегнат ако  може,
те все ще ги поразтегнат.  И през зимата понеже тука при нас няма
голям сняг.  Не, те сега са ти надути и краката, бе.  Е(…)