Contents / Съдържание
И си викам, тая жена никога сигурно няма да го забрави.  Е как ще го
забрави.   Аз само като си спомням кат' си видях бебето, вече какво ти ще
го забравиш бе, какво няма да го  познаваш.   Ама  тя като  седи  и  като
му пипа главичката, просто да умреш от мъка. Ама не съм виждала такова,
така да плаче, разбираш ли, сълзите  и да  се  ронят.  Моят племенник по
същия начин плаче.  Мойте сълзи се стичат, а нейните просто капят така,
като ручей.  И си  викам, да  не  дава  господ.   А на Нина сестра и, тоест
една колежка на нинината  сестра,  си  викам  "евала  и".   Инженерка,
пе-ге-се завършила,  обаче е връстничка на моя мъж, дори може би са били и
в един курс.  Аз не и знам името, тя нинината сестра ми  казваше. Значи
тогава е била на трийсеи две години, щото това стана преди три години.  Аз
тъкмо бях дошла във София.  Ходи със един,  обаче иначе  умен  мъж,  но,
обаче  тя си направила апартамент, има си жилище.  Тя сама.  Дошла от
провинцията, по някакъв начин,  дошла е,  но  си  живее  сама.  Направила
си апартамент, ходи със един, обаче той малко развей-прах.  И тя бременна.
И му е казала:  "Аз няма да се оженя, но някога съм те обичала и…" А
бебето станало без да го иска или нарочно?  Не, не, тя не се  е  пазила
въобще, нарочно.   И  казва:   "Аз  не  искам да се женя за тебе.  И нали
всички се смеят:  "Абе чакай бе, жени се", а той оня иска  да  се ожени  за
нея, тя казва:  "Не ми трябваш." И си, той малко…  А оня иска ли?  Иска
да се ожени.  Тя казва:  "Не, няма да се оженя за  тебе." А той я гледа
апартамент, има си кола, инженерка си е, взема си пари, там те имат разни
хонорари си  вземат,  проектират частни,  изкарва  си  пари  достатъчно.
И, живее дори май че във квартал "Иван Вазов".  И бременна.   Тя
отначалото  нали,  знаят всички,  тя  вика:   "Сега  съм  бременна,  сега
като  родя едно дете…" и, а оня иска да се жени за нея.  Тя казва:   "Не,
няма да се оженя за тебе.  Какво, вика, да се женя за тебе, само да ми
тровиш живота.  Няма, не искам, няма, вика, да се  женя.	Аз  си
имам  дете  и толкова." "Бре, тя напредва, вика на Нина сестра и, тя, вика,
напредва, става във голяма бременност.   Всички  викат: "Айде бе,
абортирай, как ще раждаш това дете или се жени." Не.  И тя роди.  Аз тъкмо
като дойдох в софия на  Нина  сестра  и  вика: "Ей,  вика,  тя май че
Снежана се казваше, ей, тая Снежана, евала и." Роди си детето, майка и и
сестра и като научили, че е родила, идва,  майка  и  не дошла и казала, а
дошла сестра и.  И сестра и казала:  "Мама каза, че не иска  да  те  види."
А  много  важно! Нищо,  всички,  тя  излиза  след шестия ден, нали след
шестия там се…  Петия ден още…  Петия ли там, излиза.   Колежките  и
се редуват  един  месец, всеки, всяка, всеки ден има по една или там на
седмицата по два пъти им се падаше дежурство при нея.  Нали да и  помогна,
да  и  помогнат  в  прането.   Тя самичка, абсолютно самичка.  Сестра и
дошла, казала и, че майка  и  на  искат  да  я видят   родителите   и   и
и  казала:   "Ти  си  курва,  ти  си непрокопсаница, ти си това…" и оная
и казала:  "Моля ти се, иди си"  Изгонила  сестра  си.   И  колежките  и
един месец там им се падало по два дни, ходят, помагат и нали по два-три
часа на ден и оная  си  гледа детето и детето си и расте.  И на Нина
сестрата и като се върна, тя във Коми отиде сестра и, и се върна  и
"ходих, вика, да видя мойта, там колежка.  Ама, вика, едно хубаво, казва,
то момиченце и се роди, ама казва, едно хубаво дете.  Тя, вика си го  е
дала  на детска градина, работи си казва, като я гледаш се разкрасила вика
и си живее и си гледа детето.  И,  вика,  всички, за  разлика, вика, от
други, нали някой път мъжете, жена има бебе без да се жени, речат:  "курва"
мъжете викат:  " Евала и." И  оня си тича по нея…  Тя не иска да се жени
за него.  Не иска, гледа си детето.  "Харесва ми" Викам:  "Евала и." Ама тя
има всички, тя си има основата, има си жилището, работата си, и си гледа
детето. Има такива случаи…
Инструктираш майка си да дойде да поседи тука два месеца,  ти  си вземеш
един  месец  отпуска  и  готово.   Ами  така ще стане, да изкараме януари,
февруари, март, вече април като  почне  пролетта
ще  го пратя на село, май Деси завършва училище и нея ще пратя да поседи
там, после ще  си  взема  платена,  неплатена  отпуска  да изкараме  до
септември,  пък  после  ще видим.  Какво да правиш, който си има деца, ще
си ги гледа,  дет'  се  вика  свекърва  ми. Значи  да,  не  дай  боже  тя
да  се обърне към мен за нещо.  Ще омекнеш бе, ще омекнеш бе…  Радке,
моля ти се, аз не се  казвам Радка.	Трябва  да  знаеш,  че  аз съм голям
инат.  Ти, ти не ме
познаваш откъм другата ми страна.  Недей да ми се усмихваш  така. На  мен
някои обиди ли ме или да каже нещо трябва да ти кажа, че после, ако ще
звезди да ми сваля от небето, не може да ми направи добро.	Не се казвам…
Искам да ти кажа нещо друго…  Няма да
омекна.   …че  като  имаш  две  неприятности,  ще   предпочетеш
по-малката  пред по-голямата.  Кои ми са двете сега, кажи, кои ми са
двете…  Първо на първо свекърва  ти  е  майка  на  мъжа  ти. Каквото  и
ти да правиш и да не го обичаш и да я мразиш и той все да ти говори пред
теб за нея "Остави я, тя така, тя  нищо  не  ни дава, тя нищо така, нищо
онака", не дай боже да се случи някой да не иска да я гледа, ти можеш да
направиш сто  скандала,  мъжа  ти при  това  положение  също  ще  ти
направи,  трябва  да ти кажа, скандали и  ти  най-накрая  ще  кажеш:   има
две  положения  или всекидневни  скандали  или да преглътнеш по-малкото
което смяташ, можеш да не и обръщаш внимание, можеш въобще да не се
интересуваш от  нея.  Но ако се наложи ще ти дойде примерно за нещо тука и
ти няма да имаш друг изход.  Трябва да знаеш, че това няма да стане. Радвам
се ако можеш да го направиш.  Това може да стане само при две условия:
или мен да не няма във  тая  къща,  което  е  много неизгодно  за  мъжа
ми,  или  да, да умра.  Айде сега.  Само два случая свкърва ми може да
дойде при мен,  само  при  два  случая. Казвам  ти,  да  не ти се случва…
Или да се разведем с мъжа ми или във по-благоприятния случай, той да си
излезе  или  да  умра. Казвам  ти,  да  не  ти се случва.  А като се
разведеш мислиш, че голям келепир ще направиш, голям келепир.  Не, няма.
Моля ти  се мъжът  ми също знае, че съм голям инат и мъжа ми също не си
прави илюзията, че аз мога макар и един ден да гледам  майка  му.   Виж
какво,  аз  по  същия  начин съм разсъждавала…  Ти мислиш ли че мъжа ми
ще, ще приеме такава алтернатива, да гледа майка  си  при положение,  че
аз всеки ден ще му правя скандали.  Не, трябва да ти кажа, че тази
перспектива е абсолютно изключена.  Дано,  дано, дано,  дано,  да не ти се
наложи.  Аз говорех за другото.  Аз съм му казала на мъжа ми след тоя
случай,  когато  Светлик  се  роди, след  баба  ти Венета когато тука не
можа и два дни да стои да ми помогне нещо, а хукна на сватбата на внучката
си,  на  заварената си  внучка…  Аз казах на мъжа ми:  слушай какво сега,
говоря ти напълно трезво вчв напълно трезво състояние.   Казвам  ти  го  за
пръв  и  единствен  път  за  да  нямаме хър-мър и за да не, да не
подновяваме отново тази тема.  Спомняш  ли  си,  когато  се  роди Деси,
когато  майка  ти  Венета  дойде  не  да види детето, а да разходи там
Веско и Кирилка, то едното  е  на  нейния  син  дете, другото  е  на
заварения син , да му купувала "трандзицорчета"… Аз тогава му казах,
Николайчо, сега е шест часа, в срок от двайсе и четири часа майка ти да я
няма.  В противен случай аз си взимам детето и си излизам.  Николайчо след
това ти,  след  дванайсечаса изпрати  майка  си  на  гарата.  Викам, спомни
си оня случай.  Ти знаеш, че аз не се шегувам и съм  голям  инат.   Сега
за  да  не подновяваме  всеки  ден  тази  тема  трябва да ти кажа, че за
мен твоята майка не съществува.  След случая, когато тя ми  викаше  в къщи:
"Ох,  ох, не мога да го търпя, ох, ох, онуй що зей." Можели да ми държи
такъв тон.  Да си се прави на луда.  Аз казах,  тя за  мен  не  съществува.
Ако ти си направиш илюзията, че аз ще и кажа:  "майко"…  Той вика:  "ти
досега не си и казала…",  ако ти  си  правиш  илюзията,  че…
изключено.  Трябва да изключиш трази възможност.  Аз за нея не.  тя за мене
не съществува  и  аз за  нея не съществувам.  Ако ще да умре, аз на гроба и
е стъпвам, на гроба и не стъпвам.  И Николайчо кандиса.  Той  също  е
голям инат,  обаче  той знае че аз във дадени случаи съм по-голям инат. И
аз реализирах обещанието си, трябва да ти кажа.  За  двайсет  и
четвърти  май  миналата,  сега  пролетта, не, не беше за двайсе и четвърти
май, за девети септември, есента.   Неговият  випуск  се събират,  да,  за
девети  септември май че, не мога да си спомня датата, добре за девети
септември.  Неговият випуск се събират не знам,  по случай девети
септември, по случай не знам колко години от завършване не гимназията.  Но
се събират не във Левски,  както беше  първоначалния  вариант,  а  се
събират  там  във едно село Славяново, защото председателя на  селсъвета  е
техен  съученик. Да,  където  е  мъжа  ми…  И мъжа ми сега, ний
получаваме една, две, три покани.  И мъжа ми започва.  Сега той знай, той е
усвоил твойта  тактика, че не може със лошо винаги, той започва с добро. Не
може, не може.  Сега отначало мойте  аргументи  бяха:   Викам: "Аз  не те
задържам, обаче аз не мога да отида." Първото беше "не мога".  "Защо не
можеш?" "Ами, викам, защото малки деца, къде  да ги носим." "Ама аз ще
извикам брат ми, той ще дойде да ни вземе с колата, ще оставим децата при
стринка Лушка, той Светлик вече  на седем  месеца, ний ще отидем само на
обед пък ще се върнем нали." Викам:  "Николай, аз не те  заържам.   Можеш
да  отидеш,  не  си въобразявай, че не те пускам, но сега, можеш да отидеш
обаче моля те
	Моля!   Добър  вечер.  Добър вечер.  Кой е на телефона?  Вие кого търсите?
Я Весо, я некой друг.  Весо го няма, тука  е  Шами на  телефона.   О-о-о,
знайш  ли…   Кой се обажда?  А?  Кой се обажда?  Николай Диков ти се
обажда.  Моля?  Николай Диков ти  се обажда.   Да.   Кажете  какво  има.	Не
мога да се сетя кой сте.
Шами, Диксъна, бе.  А, Диксъне, кажи, бе.   Абе  един  осцилограф има  при
мене.  Да?  И, до колко часа ще сте там.  Момент.  Лефо, до колко часа
смяташ да седиш?  Ако след малко нали казахме да си тръгваме.   Колко малко
време?  Десетина-петнадесет минути.  Тука е Лъчи.  Вие сте цяла банда там,
бе.  Да.  Лъчезар е  тука.   Кой Лъчо?   Чакай да говориш с него и ще се
разберете.  Диксъне!  Да. Да ти го фукна в ушите.  Абе, ти  кога  Русе
видя,  Варна  видя. Какво?   Русе видя насам-натам.  Не съм, бе.  Дойдох,
завърших си образованието  тука,  край!   Амми!	Сега  си  заминавам.   Къде
заминаваш?  В Русе.  Какво ще правиш там?  Ами ще чукам камъни… Къде?  за
запалки.  Защо бе,  нали  си  по  разпределение.   Ами, разпределението
фалшиво.   Ела  тука  да  те видя, бе, щял си да минаваш.  А?  Щял си да
минаваш.  Абе не знам  дали  ще  минавам. Слушай,  Лъчо(…)