Contents / Съдържание
мен  остави  на  мира.   Достатъчно  други  проблеми   имаме   да
разрешаваме и не ми е сега до пътищата." Ликвидирахме с една дума
с разговора, въпроса.  Обаче  идва  един  негов  съученик  и  пак
започва  отново въпроса.  Мъжа ми:  "Ама те какво ще си помислят,
че аз се цепя.  Ама ти знаеш, че за мен, когато ме местят от една
работа  на  друга винаги ми правят проучвания и ако така, те, там
този моя Христо, какъв беше, Младенов ли беше  ли  какъв,  ще  им
каже,  че  аз  нали  съм  се  откъснал, че се цепя." Че това не е
съвсем неистина.  "Николай, не  те  задържам,  можеш  да  отидеш.
Извинението  за  мен  ще бъде, че аз имам малко дете и не мога да
пътувам по пътищата." И накрая избухнах и му казах:   "Ти  досега
не  можа  ли  да  разбереш, че аз във Левски няма да стъпя заради
майка ти." "Ама ний няма да ходим във баба Венета, ти нали знайш,
че  аз теб никога не съм те водил", което си е истина.  Аз досега
във свекърва ми не съм стъпвала.   Ний  няма  да  ходим,  ний  ще
отидем  във  стринка  Лушка,  ще отидем в Асенката, ще отидем във
батко Ламби, нали, цялата рода там, плеядата, тя на  една  улица,
един  булевард  "Христо Ботев", цялата е родата.  И викам, викам:
"Виж какво, аз съм ти казала, че дори на гроба на майка  ти  няма
да  стъпя, ти ме караш да ходя във Левски.  Не желая да отида, не
ми е приятно и толкова." И въпроса беше ликвидиран.  Той нека  да
разбере,  че  аз  съм инат.  А истината е понеже Светла вика Иван
всяко лято я тормози да ходи…  да ходи при свекърва си…   при
майка си и да прекара един месец.  О-о-о, един месец!  Вика, едва
изтъчрпявам, вика.  А истината е, че аз във свекърва  ми  не  съм
стъпвала,  на, честен кръст, крака ми не е стъпвал в свекърва ми.
Един път минавахме през Левски и брат му ни караше със  кола,  те
трябваше нещо да влязат да вземат някаква дамаджана ли какво.  Аз
понечих да сляза поне да видя къде живей, какво ще е.  Обаче мъжа
ми  вика:   "Ти  стой  тука." и аз останах.  Те са във по-особени
отношения бе, ти както ме заплашваш с перспективата  че  свекърва
ми  може…   Не бе…  Да.  А мъжа ми е страшна подмазванка, той
между впрочем и подхвърли един такъв вариант и после ми вика:   "
Аз,  вика,  го правя, защото искам да измъкна някой лев." Да, да.
Мъжа ми вика:  "Виждаш ли, ти се првърна на  слугиня  на  ония  и
защо,  защо не дойдеш?  Ти ако сега речеш да останеш тука при мен
да живееш аз ще те приема, сй го, заповядай, живей си тука." И аз
си  мисля на ум:  "Ъ-хъ, само че без мене.  Не си взел съгласието
ми, мили мой, тая работа няма да стане." Обаче, да, ти си  права,
че ако баба ти Венета рече да дойде да живее при нас мъжа ми няма
да може да и откаже.  Виж какво бе, има нещо,  което  е  много…
Трябва  да  ти  кажа, че аз ще я уморя само за две седмици.  Ще я
уморя само за две седмици.  Умори я, умори  я,  но  искам  да  ти
кажа,  не  че ще отстъпиш заради нещо друго обаче, ако се постави
въпроса от големите скандали  аз  винаги,  да  ти  кажа  избягвам
големите скандали.  До тука ми е дошло.  Аз съм такъв инат, че ще
я уморя само за две седмици.  Умори я!  Тя ще те умори.  И аз тъй
мисля.   Тя мен, не!  Ще я уморя, ще я уморя само за две седмици.
Даже и две седмици няма да изтрай…  Но виж какво, ти не смятай,
че аз съм много по, аз съм по-мека от тебе.  Но животът ме научи,
че само със това, което искаш да постигнеш и като се заинатиш  не
можеш  да  постигнеш  нещата.  И урока съм си го платила и затова
вече правя компромиси  с  такива  неща.   Предпочитам  по-малкото
съпротивление,  що  се  касае до мъжа ми, що се касае до свекърва
ми, що се касае до свекър ми, що се касае до роднините  ми  и  не
знам такива работи.  Предпочитам просто да не се занимавам с тях.
Не бе, Радке, бе във нашите отношения просто има скандални  неща.
Ти  не можеш да имаш такива отношения към свекърва ти и свекър ти
затова, че ти отгледа детето.  Приемам ги бе, вярвам ти бе…   А
ти  знаеш  ли, ний имахме такъв случай, от който свекърва ми ми е
станала черна.  Та не я траеш…  И аз трябва да ти кажа,  че  аз
тия  случаи  няма  да  ги  забравя.   И  аз не ги забравям.  И аз
последния път избухнах.  Сега, Деси на три години и  три  месеца.
Ама  снаха  ми,  без да се съобразява със всякаква ситуация взима
нейното дете на една година и го носи на майка  ми  на  село.   И
нищо.   Носи го:  "Ще ги гледаш!" Как може да се гледа, едното на
три години, другото на една година.  И майка ми сега се намира  в
много деликатно положение.  Тя не смее на нас да пише:  "Елате да
вземете Деси", защото ще каже тя:  "Те не искат да гледат  мойто,
нашето  дете."  Не  може да каже на снаха си нищо, защото оная ще
каже:  "Не искаш да гледаш на мен, на  кака  гледа,  а  нашто  не
можеш  да  гледаш"  и  както  и  да е, отидохме ние, взехме Деси.
Обаче тук  една  седмица  докато  станат  готови  резултатите  за
детския  дом  няма  кой  да я гледа.  Аз току-що бях дошла тук на
работа, неудобно ми е и на мен отпуска, пък май че нямах отпуска,
тогава  беше  четеринайсет  дни  отпуската  ми.  Както и да е.  И
съобщаваме на свекърва ми, че брат му Ламби ще дойде да ни  вземе
със  колата,  ще  минем  през  Левски  да вземем свекърва ми да я
докараме тук за да стои  при  Деси  два-три  дни,  докато  станат
изследванията,  и  след  това ще я върнем.  Брат му Ламби идва на
село, взима ни,  ний  натоварваме  багажа,  натоварваме  си  там,
всичко и казва майка му Венета, той говори на брат си "майка ти",
"Майка ти Вената , вика, е отишла на нива, на лозе е  отишла."  И
ние  отиваме.   Мъжа  ми, разбира се стана синьозелен, обаче няма
какво да каже.  И отиваме, ама аз сега ако ми е всеки случай  щях
да  постъпя  другояче, макар и после Плевенски окръг да прогърми.
Това няма значение за мен.   И  отиваме  през  Левски,  майка  ти
Венета,  баба  ти  Венета  отишла  на  лозе.  И ние със "Волгата"
тръгваме по нивите да я търсим.  Търсире къде  е…   Започва  да
вали,  това  е еснта, октомври, ноември, започва да вали, започва
да става вече, то става…  тъмно, мрачно…  два часа.  Девер ми
се  страхува  да  не  спука гума във нивите, какво ще прави…  и
двамата се  ядосват.   Обаче  тръгваме  да  търсим  свекърва  ми.
Свекърва ми ни вижда, тя познава колата на сина си, вижда колата,
обаче се, легнала и се крие, крие се, не иска да я намерим.   Ний
със  триста  зора, ходиха те, намерихме я, тя става и казва:  "Е,
че, който има нужда ще ме намери".  Пред, тя не се  засрами  пред
хората.   И  там жените, чуждите жени започват да я кандардисват:
"Ма, Венето, те хората имат, сина ти, момчето има нужда от  тебе.
иди  сега,  що  да не идеш да му помогнеш." "Аз, вика, не мога да
гледам деца." И аз си  седя  и  си  трая.   Обаче,  ако  ми  беше
сегашния  акъл  направо бих я заплюла, да и тегля една майна пред
хората…  Да сте наясно…  Да, да сме наясно  пред  хората,  да
кажа  на  девер  ми  "карай" и толкова, но не го направих тогава,
маправих го след шест  години,  след  три-четири  години,  когато
Светлин  се  роди.   Обаче последния път като дойде започна:  "На
председателката сина, войници…" И аз и казвам:  "Стоп, във  тая
къща  няма  да се говори за войници." Тя започна:  "Ама защо тъй,
аз майка…" "Не, викам, на  мен  ми  дойде  до  гуша",  аз  вече
избухнах,  тона ми стана друг.  Викам:  "В тая къща за войници не
искам да се говори.  Ти никога не си дошла, за да ни  видиш  нас,
ти  винаги  идваш  заради  някого да му пускаш отпуска." "Ама ти,
защо тъй говориш, аз вас ето  сега  дойдох…"  Много  ви  обичам
нали…   Викам:  "Това не е вярно.  Теб не те е заболяло сърцето
за нас, ти си  дошла  да  искаш  отпуска  на  председателката  за
синовете.   Обаче  трябва  да  знаеш че сина ти повече няма да се
занимава с тия неща.  Това трябва да ти е ясно." И тя млъкна.  Тя
също  знае,  а  мъжа  ми  започва  друго:   "Ти баба ти Венета се
страхува от тебе, ти затуй не можеш да вземеш от нея, защото така
се  държиш."  Викам:   "Моля  ти се, неща и меда, неща и жилото."
Сашка така и взимала всичките пари…  Да…  Това е на девер ми,
малкия  девер голямата жена, тя Сашка и взимала всичките пари, тя
и знаела във книжка колко има, баба ти Венета хранела Сашка  и  я
обличала  и  това-онова,  защото  Сашка  била  дипломат.  Тя и се
подмазвала и виждаш ли аз със моите начини на действие никога  не
съм  можела нещо да спечеля, защото майка ти Венета се страхувала
от мен…  А!…  Викам:  "Виж какво, колко пари ще ми  даде,  ще
ми  даде  хиляда  лева  майка  ти Венета." Аде бе, ще ги вземе от
Де-се-ка…  Мога да плюя на хилядата лева и  да  ги  хвърля  във
кофата,  обаче  майка  ти  Венета  не  я  искам  в къщи.  Нали ти
печелиш, ти всяка година…  За хиляда лева ще  тръгна  да  се…
Не, те мойте не се виждат.  Аз във къщи нося само осемдесет лева.
Виж кво бе, нищо не се вижда  от  женските  неща,  бе…   Не  се
вижда…   Та такива ми ти работи със майка ти Венета.  "Вика, че
на Светлинчо, вика, що му й такава, вика, остра главата."  Викам:
"Е,  какво  да  правим,  не  е  хубав  като  бръснарката".  А тая
бръснарката е една безподобна курва, тя е на заварената и дъщеря.
Ний когато ходихме да погребваме оня чичо преди години, бог да го
прости, майка ти Венета единствената и грижа беше,  че  Мичето  е
бременна  и трябва нещо да се направи.  И дава на Асен, на малкия
си син съответната сума и той води Мичето във София да ражда.  Тя
вече  шестия месец бременна, тя е бръснарка.  Ама няма да се жени
за нея.  Е няма да се жени, кой да се жени?   Този,  ще  води  да
абортира  доколкото  разбирам  или  ще  го  ражда.  Не, ще ражда!
Обаче, тя е страшна история.  Обаче Асенчо изпраща Сашка не  село
и оня си я държи два-три дни в къщи…  за собствено ползване.  А
Сашка е жена му нали?  Да Сашка е жена му.  А  той  за  собствено
удоволствие…   Той  за собствено удоволствие си я държи два-три
дни…  А тя беменна от него!  Не бе, тя е бременна от, и  тя  не
знй от кого.  А-а-а, да, ама те и двамата си…  Този е девер ми.
Да де, точно така разбрах.  Той сега, те  нямат  никакава  кръвна
връзка,  какво  от  това, че тя е внучка на баба Венета, ама тя е
заварената и дъщеря.  Асенчо си я държи във къщи и си я  довежда,
обаче  не  я  довежда  у  нас,  защото  той не знай, че ъ-кхъ и я
завежда във Матей.  А Матей е  един  непрокопсаник,  четири  пъти
женен, четири пъти развеждан, живей във един бардак, ама истински
бардак.  И я завежда там и си живеят колективно.  А в  туй  време
още  един  техен  братовчед  от  Свищов е тука.  Значи Матей, оня
Митко, Асен и…  И  колективно…   Си  живеят.   И  те  тъй  си
пийват,  хапват си, пийват си, Матей им устройва така джамбурета.
Ония си живеят и  не  знаят  кой  със  кого,  кой  спи  със  нея.
Колективно  бе,  всичко  колективно.   И там след две-три седмици
вече след като тя става негодна за експлоатация и я завеждат  във
родилния  дом  да ражда във трета градска, във втора градска.  Тя
го ражда на седем месеца момче и го оставя и си заминава.  А баба
ти Венета точно, когато се роди Светлик…  А-ха, и