Иван Кулеков: «Мила майко...»


Мила майко, Какво да ти пиша? Вчера с добри другари ходих на екскурзия до Витоша. Момичета и особено софиянки между нас нямаше. Бях си взел вълнения пуловер, който ми изплете за рождения ден, и когато седнах да почина, макар че не бях изпотен, го облякох. Разбира се, не седнах направо на голата земя, а си постлах клонки и шума. По време на екскурзията намерихме една кутия „Кент" и кибрит, оставени от лоши хора, вероятно западни туристи, и ги предадохме на органите на народната милиция. Като се връщахме от планината с рейса, отстъпихме местата си на по-възрастните от нас, а те ни попитаха какви са родителите ни, че така добре са ни възпитали. Аз отговорих, че родителите ми са обикновени хора и те рекоха: «Браво на такива родители!» Друго какво да ти пиша? Храня се най-редовно, от храна пари не пестя. Миналия месец наддадох килограм и триста. Кръвното ми налягане е нормално - 120 на 80. Захар в урината си нямам. А, щях да забравя, като спя, ако усетя, че съм се отвил, ставам, завивам се и пак заспивам. Така че бъди спокойна, аз съм вече голям и знам какво трябва да правя в този живот.
Целувам те!