Климат

Климатът за по голяма част от страната е умереноконтинентален, като в южните райони и черноморската климатична област се приближава до средиземноморския. Той изпитва силно влиянието на субтропичните въздушни маси, които нахлуват по-често в Южна България по долините на реките Струма, Места и Марица. От север до българските земи достигат студени, арктични въздушни маси, които причиняват внезапни застудявания. Господствуващите западни ветрове, които най-често носят влага и хлад, релефът и близостта на черноморския басейн също оказват влияние върху българския климат.

Средногодишните температури варират от -2,9 градуса при вр. Мусала до плюс 13,9 градуса при гр. Сандански. Най-високи температури настъпват през юли и август (24-25 градуса). През април, а понякога и през май температурите могат рязко да се понижат. Когато те паднат под 0 градуса се образуват слани, които нанасят големи щети на растениевъдството. Продължителните високи температури също са неблагоприятни за реколтата. През есента температурите значително се понижават, но те са достатъчни за да узреят плодовете, гроздето и късните зеленчуци. Продължителна и приятна е есента по Черноморието. Най-висока температура е измерена в с. Садово (плюс 45,2 градуса) през 1916 г., а най-ниска в гр. Трън (минус 38,3 градуса) през 1947 г.

Ветровете в България идват от различни посоки. Относително най-постоянни са северозападните ветрове, които са във връзка с честото нахлуване на въздушни маси откъм Атлантическия океан. Западните ветрове причиняват затопляне на времето през пролетта, а през лятото носят валежи, често придружени с гръмотевици. Със сравнително голяма честота е и северо-източният вятър, който носи сух, континентален въздух. През зимата той е студен, а през лятото причинява големи застудявания. Локални ветрове са фьонът, който бързо стопява снега през пролетта и ускорява листопада през есента и бризите, с хладен и топъл ефект, когато духат съответно от морето и към него.

Повече валежи падат над Западна и по-малко над Източна България. По-големи количества валежи има по високите планини, а по-малки в равнините и низините. В България преобладават дъждовете. Снеговалежите са характерни за зимния период и особено за високите планини. Броят на дните със снежна покривка варира от 10-20 по Черноморието до над 200 във високите планини. За цяла България са характерни засушаванията през летните месеци.

умереноконтинентален климат temperert innlandsklima
средиземноморски middelhavs-
    Средиземно море Middelhavet
изпитвам/изпитам влияние stå under innflytelse
застудяване temperaturfall
    настъпва застудяване det blir kaldere
господствуващите западни ветрове fremherskende vestavinder
средногодишна температура den årlige middeltemperatur
хлад svalhet, kjølighet
    Температурата се понижава Temperaturen synker
слана rimfrost
нанасям/нанеса щета (щети) tilføye skade
неблагоприятен ugunstig
реколта høst, avling
    прибиране на реколтата innhøsting
узрявам/узрея bli moden, modnes
откъм Атлантическия океан fra Atlanterhavet
затопляне temperaturstigning
    времето се затопля det blir varmere
валежи nedbør
гръмотевица torden, tordendrønn
стопявам/стопя smelte, tø, bråne, tine
    снегът започна да се топи det tør
растениевъдство plantedyrking
понижавам/понижа gå ned, synke
честота hyppighet
запазвам/запазя bevare
ускорявам/ускоря påskynde
листопад løvfall
бриз bris
съответно i angitt rekkefølge, henholdvis
от морето и към него pålands og fralands
високи планини høyfjellet, høyfjellene
снеговалеж snøfall
снежна покривка snødekke
засушаване tørkevær, tørketid