Растителност и животни

Горите заемат 28% от площта на страната. От тях 71% са широколистни и 29% са иглолистни. Широколистните гори са разпространени до 1600 м надморска височина - главно в Стара планина и Средна гора, където преобладава дъб, клен, бук. Иглолистните гори обхващат пояса между 1000 и 2100 м, като покриват предимно северните склонове на Западните Родопи, Рила, Пирин. Значителна част от залесената площ е заета от нискостъблени гори.

Плодовете на много горски растения, като малини, къпини, шипки, имат прекрасни вкусови качества и са високовитаминозна храна. Голямо значение за животновъдството има ливадната растителност.

В състава на българската фауна влизат средноевропейски, средиземноморски и малозаиатски животински видове. Най-характерните средноевропейски видове са дивата коза, глиганът, сърната, порът, лалугерът и др. Типичен представител на средиземноморската фауна е чакалът. Някои влечуги са характерни малоазиатски видове.

Карта на растителността

пояс belte
широколистна гора skog av løvtrær
иглолистна гора skog av nåletrær
преобладавам være fremherskende,
доминере
1600 м надморска височина =
1600 м над морското равнище 1600 meter over havet
дъб eik, eiketre
клен lønn, lønnetre
бук bøk, bøketre
склон skråning, helling
залесен beplantet med skog
малина bringebær
къпина bjørnebær
шипка nype; nyperose, nypetorn
вкусов smaks-
витаминозен vitaminrik, vitaminholdig
животновъдство husdyrhold, feavl, kvegavl
ливада eng, voll
малоазиатски fra Lilleasia, lilleasiatisk
дива коза villgeit
глиган villsvin
сърна rådyr
пор ilder
лалугер jordekorn
чакал sjakal
влечуго krypdyr