Физикогеографски зони

Релефът в съчетание с климата, водите и растителността формира в България следните пет физикогеографски зони:

Зона Дунавска равнина. Повърхнината на Дунавската равнина е хълмиста. Средната надморска височина е 178 м. Тази зона има ярко изразен континентален климат. Средната годишна сума на валежите се колебае от 500 до 600 мм. Най-много валежи падат през юни, а най-малко през февруари. Тук лятото е горещо, а зимата сравнително студена. Реките са къси и имат чести и големи колебания на нивата.

Дунавската равнина е добре стопански усвоена. Главно по тази причина естествената растителност и животинският свят са редки явления.

Западната, средната и източната област на Дунавската равнина нямат съществени физикогеографски различия.

Балканска зона. Тази зона е широкообхватна и твърде разнообразна по повърхнина, климат и биогенни компоненти. Тя обхваща Предбалкана, Старопланинската верига, Задбалканските котловини и Средна гора.

Климатичните елементи на Предбалкана се характеризират с големи и чести промени. Зимата е общо студена, а лятото - прохладно. Във височина валежите се увеличават и достигат до 750-1000 мм. Предбалканът е сравнително нисък и реките имат предимно дъждовно подхранване. За този район е типична широколистната горска растителност.

Старопланинската верига е гръбнакът на цялата зона. Средната надморска височина на областта е 750 м, като поредица от върхове надхвърлят 2000 м. Най-висок връх Ботев - 2376 м.

Климатът на Стара планина е силно повлиян от височината и верижната У форма. Валежите варират от 700 до 1200 мм, като във високите райони са предимно снежни. По големи са валежите по северните склонове на планината. От тях набира водите си сравнително гъста речна мрежа с дъждовно-снежно подхранване. Горите са най-голямото богатсво. Широките и равни билЗ са покрити с просторни пасища. В планината има много туристически обекти.

Задбалканските котловини са обградени от север от стръмните склонове на Стара планина и от юг със сравнително ниските планински дялове на Средна гора. Валежите са между 550 и 650 мм. В по-ниските и по-отворените котловини климатът е с по-малки годишни амплитуди. Задбалканските котловини са стопански добре усвоени.

Средногорието се простира успоредно на Стара планина. То представлява поредица от планини, която започва от българо-югославската граница и свършва при Бургаската низина. Валежите се колебаят между 550 мм (в ниските райони) до 1200 мм (във високите дялове на Витоша). Температурният режим също е с големи разлики.

Реките имат смесено подхранване. Растителният свят е сравнително разнообразен. От широколистните гори преобладава букът. В областта има просторни пасища.

Краищенско-Тунджанска зона. В тази географски разнолика зона се различават следните три области: Краище, Горнотракийска низина и Тунджанска област.

Котловинно-планинският релеф на Краище създава твърде голяма специфика на климата, водите, почвите, растителния и животинския свят. Голямо е видовото разнообразие на растителността. Стопански усвоената площ е малка.

Горнотракийската низина и Тунджанската област имат преходен средиземноморски климат. В Тунджанската област средният брой на снежните дни е между 10 и 15. Средната зимна температура е от 0 до 1,2 градуса. Негативна страна на климата тук е лятното и есенното засушаване и пресъхването на много от реките. И през двете области обаче протичат водни артерии.

Осоговско-Родопска зона. Това е най-високата и най-планинска зона в България. Във физикогеографско отношение тя се разделя на четири области: Осоговско-Беласишка, Рило-Пиринска, Западни Родопи и Източни Родопи.

Осоговско-Беласишката област обхваща планини, голяма част от които са в пределите на Югославия. Климатът е твърде разнообразен и с големи разлики в температурния и валежен режим.

Рила (вр. Мусала, 2925 м) и Пирин (вр. Вихрен, 2915 м) са най-високите и най-популярни планини в България. Те имат алпийски характер. До най-важните изходни пунктове към високите планински върхове има прокарани пътища. Тези планини задържат много води, които целогодишно подхранват реките Марица, Искър, Места и др. Голямо богатство на областта са и иглолистните гори. В Западните Родопи си дават среща континенталният и преходният средиземноморски климат, което се изразява в специфично проявление на основните климатични елементи - температура и валежи. Широко разпространение имат планинско-ливадните почви. В областта преобладават иглолистните гори.

Климатът на Източните Родопи (които по своя облик се различават много от Западните Родопи) е омекотен от малката надморска височина и прякото въздействие на Егейския воден басейн. Снежната покривка е кратковременна. Реките имат дъждовно-снежно подхранване. Преобладава храстовата растителност.

Черноморска зона. Зоната обхваща черноморското крайбрежие (включително и част от шелфа) и сушевата ивица, която има ширина от 10 до 40-50 км съответно в зоната на Балкана и на Странджа.

Черноморската зона има свой характерен климат. Зимата е сравнително мека, а лятото и есента - топли. От север на юг климатът постепенно показва средиземноморски черти.

Крайбрежието не е силно нарязано. Почти изцяло е покрито с пясъчни плажови ивици. Летните и есенните дни са слънчеви и безвалежни, прохлаждани от приятния повей на морския бриз. Шелфовите плитчини и топлата вода на морето са друга важна предпоставка за развитието на морския туризъм в България. На брега има разнообразна високостъблена растителност, като в долното течение на реките Камчия, Ропотамо и Велека се срещат и лианни растителни видове. Черноморската зона се поделя на северна, средна и южна област в зависимост от морфологията, а доизвестна степен от климата и растителността.

колебание svinging
гръбнак ryggrad
поредица rekke
бТло 1. fjellkjede 2. vannskille
пасище beite, beitesmark, beitesland
стръмен bratt
обграждам/обградя gjerde inn, innhegne, omgi
мед, омринге
годишна амплитуда на климата klimaets årlige amplityde
успоредно на parallelt med
валежите се колебаят ... = валежите
варират …
почва jord, jordbunn, jordsmonn
пресъхване uttørking
в пределите на Югославия innenfor Jugoslavias grenser
изходен пункт utgangspunkt
прокарвам/прокарам път anlegge en vei
омекотявам/омекотя (климат) gjøre mildere, temperere
храстова растителност buskvegetasjon
шелф = континентален шелф kontinentalsokkel
плитчина grunt sted, grunne
предпоставка forutsetning
долното течение (на реката) (elvas) nedre løp
    горното течение øvre løp
    надолу по течението на реката nedover elva
    нагоре по течението на реката oppover elva
високостъблен = с високо стъбло
лианен lian-
    лиана lian
усвоен = разработен, изследван
широкообхватен = широк, обхващащ
различни части
    обхващам omfatte
верига kjede
    планинска верига fjellkjede
котловина gryte
подхранване ekstra næring
надхвърлям/надхвърля overgå; overstige
простирам се/простра се strekke seg
преобладавам råde, være fremherskende,
доминере
бук bøk, bøketre
разнолик uensartet, blandet, broket
въздействие påvirkning, innvirkning
сушев прил. от суша landjorda, land
ивица stripe, belte, sone
съответно henholdsvis
прохлаждам/прохладя kjøle, gjøre kjølig
повей vindpust
стъбло/стебло stamme