Stanislav Stratiev: Rejs (part 1)


Поовехтял и издраскан, раздрънкан, празен автобус. Той стои на крайната спирка на автобусната линия. Есен. Здрачава се. Вятърът довява отнякъде жълти листа и ги набутва под колелата. Известно време около автобуса няма никой.Само есенният вятър гони листата. И ето - в автобуса се появява първият пътник. Това е Разумният. Мъж на около петдесет, пък и повече години, облечен с вкус. В ръцете си държи издута кожена чанта с луксозни закопчалки. Той оглежда празния автобус, избира си място. Накрая се спира на втората седалка, оставя чантата и с носната си кърпа дълго бърше седалката. След това сяда, вади от джоба си вестник, разгъва го и се зачита. Изведнъж с решително движение сгъва вестника, става и сяда на третата седалка от отсрещната редица. Седи там известно време, поглежда прозорците горе, седи, а после все пак се връща на предишното си място, разгъва отново вестника и се зачита.
АЛДОМИРОВЦИ. Добър вечер!
Вторият пътник, който се появява след малко, е Алдомировци. Човек малко по-възрастен от Разумния, към шейсетте, явно от близките села, с чувал, който е пълен. Алдомировци се оглежда и изтътрузва чувала покрай седалката, сяда отзад, от края. Намества чувала, избърсва потта от челото си, дълго бърка по джобовете си, измъква билет и го дупчи. После сяда до чувала.
РАЗУМНИЯТ. Да бяхте перфорирали и за чувала.
АЛДОМИРОВЦИ (не разбира). Какво?
РАЗУМНИЯТ. Да бяхте дупчили, казвам, и за чувала.
АЛДОМИРОВЦИ. Че що?
РАЗУМНИЯТ. Щото е багаж.
АЛДОМИРОВЦИ (удивен). Кое? Чувало?
РАЗУМНИЯТ. Чувало.
АЛДОМИРОВЦИ. Какъв багаж, най-обикновен съдран чувал. Виж, куфар да беше или нещо така...по от найлон-да. А то...( Маха пренебрежително с ръка.)
РАЗУМНИЯТ. (все така без да откъсва поглед от вестника). Като мине контрольорът и ви глоби осем лева, тогава ще видите багаж ли е, или не е багаж.
АЛДОМИРОВЦИ. За пръв път чувам чувал да е багаж.
РАЗУМНИЯТ. Знаете вие, знаете, ама сме такава нация. Все да минем някого.
АЛДОМИРОВЦИ. (става и докато дупчи друг билет, мърмори). Айде сега, за нация ще ми говори. На всеки все нацията му виновна. А само ние сме нация, вие не сте. (Сяда до чувала.)
Настъпва тишина. Разумният си чете вестника, Алдомировци седи обиден до чувала. Чува се смях, на вратата В л ю б е н и т е се мъчат да влязат и двамата едновременно, както са прегърнати през рамо. Вратата не е достатъчно широка, те се мъчат, упорстват, на края влизат. Запътват се към последната седалка, сядат и започват да си свалят взаимно яките. Той - на шлифера и, тя - на якето му. После тя му вдига яката отново.
ВЛЮБЕНАТА. Така ти отива повече.
ВЛЮБЕНИЯТ. И на тебе. (Вдига и яката.)
ВЛЮБЕНАТА. На мене - не. (Сваля си яката.)
Влюбеният я прегръща през рамо и започва да и шепне нещо на ухото. В същото време в автобуса се появява Н Е Р А З У М Н И Я Т. Той е на около тридесет и пет-четиридесет години. В ръцете си държи хляб и изхлузена кожена чанта, от тези, дето ги носят техниците. Перфорира билета си и сяда по средата до прозореца. След него на вратата се подава черен калъф на виолончело. Той внимателно се подпира от нечия ръка. После се качва и собственикът на ръката - В И Р Т У О З Ъ Т. Мъж на средна възраст, с очила и постоянно падащи коси. Виртуозът оглежда надменно автобуса, колебае се къде да седне - напред или назад. След това понася внимателно виолончелото напред. Там, отляво, няма никой. Той поставя първо виолончелото - нежно, като бебе, след това сяда и той. И веднага си поглежда часовника. Започва да свива и разпуска пръстите си, несъзнателно, отдавна привично упражнение за гъвкавост и загряване.
АЛДОМИРОВЦИ. Тоя що не дупчи за цигулката? Тя не е ли багаж?
Виртуозът се обръща и го изглежда - мълчаливо и с пренебрежение. Даже не му отговаря. Разумният си чете вестник.
АЛДОМИРОВЦИ. За чувало да дупчим, а той за цигулката...
Никой не му отговаря. В това време в автобуса се качва ж е н а на около тридесет и пет години, старателно облечена, с шлифер, с добре поддържани коси, с интелигентен вид. Сяда до прозореца. Малко след това се качва м ъ ж на около петдесет години, също с умно, интелигентно лице, моден шлифер. Той хвърля уж небрежен поглед назад и напред, внимателно оглежда всички и се запътва към жената с шлифера.
МЪЖЪТ. Извинете, свободно ли е при вас?
ЖЕНАТА (без да го гледа, с безразличие). Заповядайте.
Мъжът сяда и оставя в краката си пазарска чанта от мушама, която е пълна. Обляга се назад и крадешком поглежда жената.Тя гледа безучастно напред. Заглежда се и той в същата посока. Да не ви притеснявам? (премества торбата)
ЖЕНАТА. (безразлично). А, не се безпокойте.
МЪЖЪТ. Каква вечер, а? Не знаеш края на есента ли е, или начало на зимата.
ЖЕНАТА. (хладно). Не съм забелязала. Вие да не сте метеоролог?
МЪЖЪТ. А, и аз не обръщам внимание на тези неща, но ми се наложи да чакам дълго на спирката. Иначе даже не забелязвам есен ли е, пролет ли е!
ЖЕНАТА. Това си е ваша работа. (Заглежда се през прозореца.) В автобуса се качва запъхтян мъж на средна възраст около петдесет годишен. Дрехите му са леко поизмачкани, облечен е небрежно, обувките напрашени, не е бръснат. Носи мрежа, в която има два хляба, кофичка кисело мляко, марули, магданоз и бутилка гроздова ракия. Това е Б е з о т г о в о р н и я т.
БЕЗОТГОВОРЕН. Ей, за една бройка да го изпусна. Нали е последна спирка, наблъскали автобус до автобус...А у тоя, А у оня, а за Алдомировци, а за Обеля...ух-у-у-ухх! (Перфорира си билета.)
АЛДОМИРОВЦИ. Ама тоя не е ли за Алдомировци?
БЕЗОТГОВОРЕН. Не е. Не виждаш ли, че е градски рейс? Кара за центъра.
АЛДОМИРОВЦИ. (ядосан). Откъде да вида. Никъде не пише ни вънка, ни вътре. Ай, да му се не види, на трети рейс се качвам вече...(Помъква чувала между седалките). Ще им се откъснат ръцете, ако сложат по една табелка. (Минавайки покрай Разумния, той му пъха перфорираните вече билети в джоба). На, за спомен от нацията! (Слиза).
БЕЗОТГОВОРЕН. Нищо не е продало чичето на пазара, връща чувала и го е яд, пък за табелки говори. А бе - частници!... Ежедневно раждат капитализъм. Нали? (Чука безцеремонно по рамото Виртуоза).
Виртуозът се обръща, поглежда го с най-голямото презрение, на което е способен, и без да каже нищо, заема старото си положение. Безотговорният не се смущава ни най-малко от това и се обръща към Разумния.
БЕЗОТГОВОРЕН. Вие какво ще кажете - раждат или не раждат?
РАЗУМНИЯТ. (без да откъсва поглед от вестника). Това са елементарни положения.
БЕЗОТГОВОРЕН. Елементарни, ама...раждат. Нали ги гледам по пазара. (Сяда на една седалка и млъква за малко). Дали ще тръгнем скоро?
РАЗУМНИЯТ. (без да откъсва поглед от вестника). Има си разписание.
БЕЗОТГОВОРЕН. (скептично). Още не съм видял автобус да тръгне по разписание. Този ще ми е първият. ( Разполага се удобно.)