Stanislav Stratiev: Rejs (part 2)


Известно време цари мълчание. Разумният чете вестник. Влюбените си шушукат нещо прегърнати. Неразумният гледа през прозореца. Мъжът и жената демонстративно гледат на различни страни. Виртуозът нервно поглежда часовника си. Безотговорният го гледа усмихнат.
БЕЗОТГОВОРЕН. Много ви е голяма цигулката.
ВИРТУОЗЪТ. (обръща се високомерно). Моля?
БЕЗОТГОВОРЕН. Много ви е голяма цигулката.
ВИРТУОЗЪТ. (с презрение). Това не е цигулка.
БЕЗОТГОВОРЕН. (изненадан). Не е ли? Че какво е тогава?
ВИРТУОЗЪТ. Не можете ли да млъкнете за малко?
БЕЗОТГОВОРЕН. Що? Преча ли ви?
ВИРТУОЗЪТ. Дразните ме. (Премества се на друга седалка.)
БЕЗОТГОВОРЕН. Нерви, братче, нерви. Най-страшния бич за съвременния човек. Днес се дразни, утре се ядосва и оп - в лудницата. Те сега им викат психиатрии, ама то си е чиста лудница. Обаче ти не се безпокой, няма страшно, и там живеят хора.
Виртуозът вижда,че спорът с този човек е под равнището му. Става и отива на друга седалка, далече от него.
П а у з а.
БЕЗОТГОВОРЕН. Те в такива цигулки пренасят деца.
РАЗУМНИЯТ. (вдига очи от вестника). Кой пренася?
БЕЗОТГОВОРЕН. Има си хора и за тази работа. Продават ги на чужденците. Щото там раждаемостта е малка.
ЖЕНАТА. Моля ви се!... ( Потръпва с рамене.)
БЕЗОТГОВОРЕН. Няма да го вземат на ръце, я! Нали веднага че се види, че е упоено.
ЖЕНАТА. Ухх!... (Маха с ръка, за да отпъди този кошмар.)
Виртуозът си дава вид, че разговорът не го засяга, но е нервен, непрекъснато си поглежда часовника, барабани с пръсти по седалката. Безотговорният се поглежда.
БЕЗОТГОВОРЕН. То и на тях не им е леко. Работата е опасна, нервите им не издържат...Всичко ги дразни...
Погледите на всички неволно се насочват към Виртуоза. Той седи надменен и мълчалив, високомерно гледа напред.
БЕЗОТГОВОРЕН. ( ослушва се). Май проплака дете. (пак се ослушва.)
РАЗУМНИЯТ. (оставя вестника). Глупости. (Ослушва се и той.)
БЕЗОТГОВОРЕН. Ето! Оттам! (Сочи виолончелото.) Разумният, Жената, Мъжът и Безотговорният се вслушват напрегнато. Нищо не се чува. Вятърът извива навън.
РАЗУМНИЯТ. Това е вятърът.
БЕЗОТГОВОРЕН. Може да е вятърът,а може и да не е.
ЖЕНАТА. Защо не тръгва този автобус!...
БЕЗОТГОВОРЕН. Приятел, вътре дете има, или цигулка? Сложи си ръка на сърцето и кажи, недей да тревожиш жената. Виртуозът го поглежда с едва сдържана ярост, но нищо не му отговаря и пак се обръща напред.
БЕЗОТГОВОРЕН. Ами ще трябва да отвориме калъфа (посяга.)
ВИРТУОЗЪТ. (изправя се.) Не позволявам! Няма да позволя да оскверните инструмента. Вие не струвате колкото половината от него.
БЕЗОТГОВОРЕН. Ако има цигулка - що се плашиш? (пак посяга.)
ВИРТУОЗЪТ. Махнете мръсните си пръсти!
БЕЗОТГОВОРЕН. Не му е чиста работата. Бръщолевите глупости, откакто сте се качили. Никога не пътувам в градския транспорт, но в този квартал въобще не минават таксита. Чаках повече от половин час. Сега виждам, че е трябвало да чакам още половин. И щях да чакам, ако нямах запис. Такъв човек може да те изкара от равновесие за един месец. (Отива и сяда до Разумния.)
РАЗУМНИЯТ. Всъщност защо не отворите калъфа? Предполагам, че няма да ви затрудни много.
ВИРТУОЗЪТ. И вие ли мислите, че пренасям деца?! Та вие сте интелигентен човек!...
РАЗУМНИЯТ. Става дума да се успокоят духовете. Не вярвам, разбира се, но една проверка никога не е излишна.
ВИРТУОЗЪТ. Не.
РАЗУМНИЯТ. Но защо се опъвате? Проверката е най-висшата форма на доверие.
ВИРТУОЗЪТ. Тогава си свалете панталоните.
РАЗУМНИЯТ. Моля?
ВИРТУОЗЪТ. Свалете си панталоните.
РАЗУМНИЯТ. Вие чувате ли се какво говорите?
ВИРТУОЗЪТ. Да проверим мъж ли сте, или жена. Имам чувството, че сте преоблечена жена.
РАЗУМНИЯТ. Говорите дивотии.
ВИРТУОЗЪТ. Но защо се опъвате? Само да проверим. Нали проверката е най-висшата форма на доверие... Не щете. А защо аз трябва да искам? Кой човек позволява да го оскърбяват ей така за глупости? Защото някакъв безотговорен тип дрънка идиотщини, без да спре. Не съм длъжен да слушам когото и да било. И вие сте само пътници, както и аз.
Разумният замълчава. Безотговорният, останал без подкрепа, сяда на мястото си. Настъпва тишина. В тишината се чува как най-после шофьорът се качва в кабината си и силно захлопва вратата след себе си. Вратите на автобуса със съскане се затварят - те са пневматични, с въздух. Моторът изхвръква един-два пъти и заработва. Шофьорът не се вижда, тя е закрита от погледите с басмяна завеска. Завеската трепти от вибрациите.
ЖЕНАТА. (шепне). Защо седна тук?
МЪЖЪТ. (шепне). Чисто е.
ЖЕНАТА. (шепне). И все пак, не трябваше да сядаш до мене. Този на втората седалка ме съмнява.
МЪЖЪТ. (шепне). Май съм го виждал някъде.
ЖЕНАТА. (шепне). Ако е от института - изгоряхме.
МЪЖЪТ. (шепне). Да стана?
ЖЕНАТА. (шепне). Недей, по-лошо е. Само ще му привлечеш вниманието. Дано не се качат и други от нашия институт от следващата спирка.
МЪЖЪТ. (шепне). Няма. Нали затова изчакахме половин час в царевицата да се източат.
ЖЕНАТА. (не издържа). Ох, омръзна ми този живот!
(Всичките се обръщат.)
МЪЖЪТ. Добре де, нямало е места, седнал съм.
ЖЕНАТА. (шепне). Как е нямало. Автобусът е празен.
МЪЖЪТ. (шепне). Добре де, а ти какво искаш - да им оставим апартамента?
ЖЕНАТА. (шепне). Не викай!...
МЪЖЪТ. (шепне). Да им го подарим? Ей така, щото имаме замъци?
ЖЕНАТА. (шепне). Не можеш ли да говориш по-тихо?!... (Оглежда се.)
МЪЖЪТ. (шепне). По-тихо от това не мога. Ще ми се скъсат гласните струни. Те се късат и от шепот, не само от викане.
ЖЕНАТА. (шепне). Това е някакъв кошмар, ти непрекъснато крещиш.
МЪЖЪТ. (шепне). А ти нямаш право да ми правиш забележки - ние с тебе сме разведени.
Внезапно жената изхлипва и покрива лицето си с ръце. Мъжът се озърта и нежно я погалва по бузата.
ЖЕНАТА. (шепнешком, хлипайки). Не мога да издържам повече. Не мога...
МЪЖЪТ. (шепне). Знам. Но друг изход няма. Къде ще живеят децата ни? Трябваше да го направим.
ЖЕНАТА. (шепне). Не мога... И в института постоянно ме разпитват, гледат ме... Не мога...
МЪЖЪТ. (шепне). Добре. Женим се отново и подаряваме апартамента на тоя, дето духа.
ЖЕНАТА. Поне да работехме на различни места... (Усеща се и понижава тон.) ... Да не ни познаваха... а така...
МЪЖЪТ. (шепне). Къде ще намериш работа, не говори глупости. Друг институт с такъв профил няма. Само не ме прави изверг. Биел съм детето с маркуча от пералнята. Да не остават следи.
ЖЕНАТА. (шепне). Ама нямаше как... Нали я знаеш Пенева, като се лепна, защо се разведохте, как така се разведохте, толкова добре си живеехте...
МЪЖЪТ. А дето съм спал с деца от балетното училище? Това пък защо? Хората почнаха да ме заобикалят по коридора.
ЖЕНАТА. (шепне). Ами нали казваше да измисля нещо по-така... Да ги шокира, та да не разпитват повече...
МЪЖЪТ. (шепне). Да ги шокира! Ще вземат да ме уволнят за едното чудо. Днеска ме вика ръководителят на групата.
ЖЕНАТА. (шепне). За какво?
МЪЖЪТ. (шепне). За всичко. За пиенето, за садизма, за децата от балетното училище...
ЖЕНАТА. Божичко!... И какво?