Stanislav Stratiev: Rejs (part 3)



МЪЖЪТ. (шепне). И какво?! Ще ме превъзпитават! Човек притежавал някоя и друга слабост, но моето прехвърляло всякаква граница. Бил съм като музейна сбирка Панагюрското златно съкровище.
ЖЕНАТА. А ти защо се наливаш непрекъснато? Ще те удари в черния дроб.
МЪЖЪТ. Нали разправяш,че съм таен алкохолик. Не мога да мириша на люляк, на алкохол трябва да мириша.
ЖЕНАТА. А защо ти трябваше да се биеш с Иванов?
МЪЖЪТ. Е как? Пиян, залян, пък с никого не се бие, не чупи... Веднага ще се усъмнят.
ЖЕНАТА. А ти какво разправяш за мене?... Че съм уличница, хайде, разбирам, бяхме се уговорили, обаче че съм [108 отровила баща си!... Да знаеш, за татко няма да ти простя!...
МЪЖЪТ. А какво да кажа? Първото не им направи никакво впечатление.
ЖЕНАТА. Не ме интересува какво им е направило впечатление. Но не разрешавам да се гавриш с паметта на баща ми.
МЪЖЪТ. (шепне). Не викай!
ЖЕНАТА. Няма да позволя да ме изкараш отцеубийка!
МЪЖЪТ. Ти какво искаш? Да разберат, че сме се развели само за да запазим един апартамент ли? Знаеш ли какво става после?!... (Жената мълчи). Знаеш ли, питам? Като се надигне обществеността?... И от работа могат да ни изхвърлят, и апартамента да приберат...
ЖЕНАТА. Всичко си има граници.
МЪЖЪТ. Не се тревожи толкова, на думите на един алкохолик не може да се вярва. Но ти не флиртувай пред очите ми, защото...
ЖЕНАТА. И аз трябва да поддържам репутацията си, нали съм уличница.
МЪЖЪТ. Поне не да го правиш с такова удоволствие.
ЖЕНАТА. А как - с отвращение? Нали веднага ще разберат?
МЪЖЪТ. А може би ти действително си...
ЖЕНАТА. Какво?!
МЪЖЪТ. Може би това е истинско то ти лице, а останалото е ...
Жената го поглежда, прехапва устни и като закрива очи, започва да плаче. Мъжът стои намръщен и гледа напред. Автобусът се движи равномерно. Вътре е тихо. Пауза.
НЕРАЗУМНИЯТ: (на Виртуоза). Извинете, не ви ли се струва, че вървим по други улици? ( Взира се пак през прозореца.)
ВИРТУОЗЪТ: Как по други? В какъв смисъл?
НЕРАЗУМНИЯТ: В смисъл, че не сме по маршрута.
ВИРТУОЗЪТ: (безразлично). Аз живея временно в този квартал, не мога да ви кажа.
НЕРАЗУМНИЯТ: Като се взира през стъклото). Но да, ето отминахме някакво предприятие, мелница, а по маршрута на този автобус няма мелница, сигурен съм, пътувам от десет години.
ВИРТУОЗЪТ: Възможно. Не знам. Все едно. (Вдига рамене.)
Известно време Неразумният продължава да се взира през стъклото, а после се обръща към пътниците.
НЕРАЗУМНИЯТ:Граждани, мога ли да питам нещо - накъде отиваме?
РАЗУМНИЯТ: (сгъва вестника, който е чел досега). Какво искате да кажете?
НЕРАЗУМНИЯТ: Искам да попитам накъде отиваме?
БЕЗОТГОВОРЕН: Айде още един до Алдомировци!
РАЗУМНИЯТ: Не знаете ли за къде е автобусът?
НЕРАЗУМНИЯТ: Знам. Точно за това питам.
БЕЗОТГОВОРЕН: Мой човек, ако и ти си за Алдомировци, още сега слизай.
НЕРАЗУМНИЯТ: За центъра съм.
РАЗУМНИЯТ: Защо питате тогава?
НЕРАЗУМНИЯТ: Защото автобусът не се движи по маршрута. Още в началото кривна и оттогава обикаля квартала. Свива по съвсем други улици.
РАЗУМНИЯТ: (заглежда се навън). Така ви се е сторило. Навън е тъмно.
НЕРАЗУМНИЯТ: Но не толкова, че да не различавам улиците.
Всички започват да се взират през прозорците без Виртуоза и Влюбените, които са увлечени в мълчаливи милувки.
НЕРАЗУМНИЯТ: И още един въпрос.
БЕЗОТГОВОРЕН: Много въпроси задаваш.
НЕРАЗУМНИЯТ: Досега би трябвало да спрем на цели две спирки. Защо не спряхме? В това време автобусът намалява ход и спира.
БЕЗОТГОВОРЕН: Що се тревожиш, ей го на, спира.
Вратите се отварят със съскане и в автобуса влиза А л д о м и р о в ц и, с чувал в ръце. Вратите се затварят. Потеглят.
АЛДОМИРОВЦИ: Добър вечер! Тоя рейс за Алдомировци ли е?
БЕЗОТГОВОРЕН: О-о, братовчед? Здрасти, здрасти! Рейса е точно в обратната посока.
АЛДОМИРОВЦИ: (поглежда автобуса). Ама аз май съм се качвал вече у този рейс.
БЕЗОТГОВОРЕН: Качвал си се, качвал си се. Ама нищо, пак заповядай. Седни.
РАЗУМНИЯТ: Видяхте ли? Значи, все пак тука е спирка. Сигурно са сменили маршрута.
БЕЗОТГОВОРЕН: Те сега през ден го сменят.
П а у з а
АЛДОМИРОВЦИ: Не ми върви мене на автобуси. У четвърти се качвам и се не е за Алдомировци. Преди малко слезнах от един и той не беше, и а по тая улица, а по другата - обърках се.
РАЗУМНИЯТ: Тук не беше ли спирка?
АЛДОМИРОВЦИ: Не. Като видех автобус, почнах да махам и човеко спре.
НЕРАЗУМНИЯТ: Аз ви казвам - не сме по маршрута.
РАЗУМНИЯТ: Не съдете прибързано. Може и да сме.
АЛДОМИРОВЦИ: Ми аз какво да правим сега? Требва пак да слизам.
П а у з а.
Никой не му обръща внимание.
НЕРАЗУМНИЯТ: Ето, пак завива. Никога не сме пътували с толкова много завои.
АЛДОМИРОВЦИ: Слизам. Че така и до среднощ нема да се приберем. До село е бая път... (Отива към завеската.) Момче спри да слеза, пак сбърках...
Автобусът намалява ход, спира, вратите се отварят и Алдомировци слиза с чувала си. Вратите се затварят със съскане и автобусът продължава.
НЕРАЗУМНИЯТ: Защо седим? Да питаме шофьора.
РАЗУМНИЯТ: По-тихо. Какво сте завикали “да питаме”, “да питаме”... Вървете питайте.
БЕЗОТГОВОРЕН: Може да минава за по-напреко.
НЕРАЗУМНИЯТ: Как по-напреко, нали виждате какви осморки правим!
РАЗУМНИЯТ: Имайте повече доверие в шофьора.
НЕРАЗУМНИЯТ: Доверие имам, но искам да стигна в къщи навреме. Имам да връщам поялник.
РАЗУМНИЯТ: А защо мислите, че няма да стигнете навреме?
НЕРАЗУМНИЯТ:(показва часовника си). Седем и половина! Вече трябваше да сме на спирка “Средна гора”, там винаги си сверявам часовника с електрическия, който е на кръстовището. А както виждате - носим се неизвестно къде.
РАЗУМНИЯТ: Лично аз вярвам, че ще стигнем навреме. Останалото е ваша работа. Само ви моля не намесвайте пътниците в нея. Въпреки че на ваше място аз не бих се съмнявал. Сравнително млад човек сте.
НЕРАЗУМНИЯТ: Какво като съм сравнително млад? Аз не искам пенсия. Искам автобусът да върви по маршрута. И за това ли се иска стаж?
БЕЗОТГОВОРЕН: Много питаш!
НЕРАЗУМНИЯТ: Но не съм го измислил аз този маршрут. Уморен съм. Цял ден съм работил, искам да се прибера по-скоро в къщи. Имам да връщам поялник. (Показва го.) Ако не го върна до осем, човекът заминава за Хасково. Без поялник.
РАЗУМНИЯТ: Никой не иска да спи в автобуса, но защо трябва да обиждаме шофьора с неоснователни съмнения?
НЕРАЗУМНИЯТ: Защо пък неоснователни? Много са даже основателни. И после - защо да не го питам? Какво обидно има?
РАЗУМНИЯТ: С шофьора е забранено да се говори.
НЕРАЗУМНИЯТ: Забранено е също така и да се изменя маршрута. Но той го изменя.
РАЗУМНИЯТ: А откъде знаете, че го изменя? Може да има нов маршрут.
НЕРАЗУМНИЯТ: Е как ще има? Сутринта карахме по стария.
БЕЗОТГОВОРЕН: Сутринта може да сме карали по стария, а на обед може да са го изменили. Ти недей да ги учиш как да изменят маршрута. Ти си гледай твоята работа.
НЕРАЗУМНИЯТ: (страшно възмутен) Аз моята си гледам. Затова искам и те да си гледат тяхната.
РАЗУМНИЯТ: Толкова сте млад, а още от сега сте пълен със съмнения. Ние на вашата възраст бяхме пълни с вяра.
НЕРАЗУМНИЯТ: Не съм пълен със съмнения. Просто гледам. Това не е булевардът, по който вървят автобусите.
РАЗУМНИЯТ: Не се дръжте толкова за булеварда. Най-краткият път до целта не винаги е най-правият. Може да минаваме по хипотенузата.
МЪЖЪТ: Ама защо да не го пита? Какво страшно има?
ЖЕНАТА: (дърпа го ). Мълчи! По-добре да не минаваме по обичайния път, някой може да ни види.
НЕРАЗУМНИЯТ: Аз съм капнал и не ми се друса неизвестно още колко. Отивам да го питам. (Става).
РАЗУМНИЯТ: За последен път ви казвам - не го дразнете излишно. Не е разумно.
БЕЗОТГОВОРЕН: А бе ти не разбираш ли, че може да спре и да ни свали всички от автобуса? Какво ще правим после? Нали ги знаеш какви са чувствителни? А може и да те млатне с манивелата. Стой мирен.
Неразумният отива към кабината и се скрива зад завеската. Мълчание в автобуса. Чува се само ръмженето на двигателя. След минута завеската се раздвижва и тялото на Неразумния се строполва пред завеската. Всички пътници се надигат.
ЖЕНАТА: Уби човека!
РАЗУМНИЯТ: Аз ви казах да не го дразним!
БЕЗОТГОВОРЕН: С манивелата!... Сигурно му е повишил тон.
МЪЖЪТ: Ама как може да се удря с манивела?
БЕЗОТГОВОРЕН: А с какво? Тук няма склад, човекът удря с каквото му попадне.
ВИРТУОЗЪТ: Какъв квартал!
Безотговорният, Жената и Мъжът вдигат Неразумния и го пренасят на неговата седалка. Слагат го там да легне и се суетят над него.
ЖЕНАТА: Има ли лекар?
МЪЖЪТ: Дайте вода. Има ли някой вода?
БЕЗОТГОВОРЕН: Имам ракия. Обаче първо да проверим дали е жив, да не я хвърляме напразно.
РАЗУМНИЯТ: (който въобще не е станал). Вижте дали има пулс.
БЕЗОТГОВОРЕН: По-просто е с огледалце.
Всички се обръщат към Жената. Тя трескаво преобръща чантата си, но не може да намери нищо.
ЖЕНАТА: Диша.
РАЗУМНИЯТ: Ударът е бил само с педагогическа цел.
ВИРТУОЗЪТ: В съзнание ли е?
БЕЗОТГОВОРЕН: А бе то ще му дойде съзнанието, ама късно. Като му разправяхме - не чува.
МЪЖЪТ:Дайте малко ракия.
БЕЗОТГОВОРЕН: Дръж! (Подава я. Мъжът я налива в устата на Неразумния.) Не му давай толкова. Аз какво ще пия.
МЪЖЪТ: Но той е ударен.
БЕЗОТГОВОРЕН: Ами като му казвахме да се прави на ударен, не слушаше, сега го удариха наистина. Ама ако му даваш толкова много ракия, ще взема да мина и аз през кабината да ме ударят и мене... (Взема шишето и отпива яка глътка.)
ВИРТУОЗЪТ: Може ли огледалцето? (Трие го дълго и накрая машинално се оглежда. Ужасен е от бялото си лице).