Stanislav Stratiev: Rejs (part 4)


БЕЗОТГОВОРЕН: (успокоява го). Ще му мине като на куче. Само трябва малко да полежи.
Оставят Неразумния легнал на седалката. Останалите заемат старите си места. Известно време пътуват в мълчание. Чува се само от време на време смях от задната седалка, там са Влюбените, които се занимават със себе си. Пътниците се взират през стъклата. Правят го незабелязано, скришом от останалите, всеки сам за себе си.
РАЗУМНИЯТ: Интересен маршрут.
БЕЗОТГОВОРЕН: Криволичиме като лисица.
МЪЖЪТ: Да, доста завои.
ЖЕНАТА: Не е лош.
РАЗУМНИЯТ: Това е нищо, пистата на Монца има седемдесет и осем завоя.
МЪЖЪТ: Разликата е, че ако ги преодолееш всички, получаваш петдесет хиляди долара.
РАЗУМНИЯТ: Забравяте, че там съществува експлоатация на човека от човека.
МЪЖЪТ: Не забравям. Съобщавам го просто като факт.
РАЗУМНИЯТ: Защото мнозина забравят.
ЖЕНАТА: Той не е от тези, дето забравят. Той е участник в освиркването на Фердинанд пред Народния театър.
МЪЖЪТ: Моля ти се.
ЖЕНАТА: Участник си.
МЪЖЪТ: Не съм. Бях на три години.
ЖЕНАТА: Но беше в градската градина, нали?
МЪЖЪТ: В количка. С майка ми.
ЖЕНАТА: Но свиреше със свирка, нали?
МЪЖЪТ: Аз свирех и преди да дойде Фердинанд. Свирката беше нова, току-що ми я бяха купили.
ЖЕНАТА: Важни са фактите. Можел си и да не свириш. Но то си свирил. Не си спал, а си свирил. Възмутено.
РАЗУМНИЯТ: А вие от къде знаете?
ЖЕНАТА: Ние... ние сме... съученици. Цялото училище знаеше.
Отново настъпва мълчание в автобуса.
МЪЖЪТ (шепне). Ще вкараш вълка в кошарата.
ЖЕНАТА (шепне). А ти защо отричаш?
МЪЖЪТ (шепне). Не отричам, това е просто смешно.
ЖЕНАТА (шепне). Но защо? Другите нямат никаква дейност, пък... А ти... Ти си прогресивен човек.
МЪЖЪТ (с въздишка). Прогресивен съм, но съм разведен.
ЖЕНАТА (успокоява го). Нищо, и между разведените има прогресивни.
Пауза.
Сред настъпилото мълчание се чува само двигателят и дрънкането на автобуса.
БЕЗОТГОВОРЕН: Да бяхме направили нещо.
РАЗУМНИЯТ: Какво?
БЕЗОТГОВОРЕН: Знам ли... Времето си минава... Както върви... ще ми увехнат марулите... иди прави салата после...
РАЗУМНИЯТ: Вече сондирахме почвата... (Кима към лежащия Неразумен.)
ВИРТУОЗЪТ: (нервно се разхожда из рейса). Става обезпокоително.
РАЗУМНИЯТ: Кое?
ВИРТУОЗЪТ: Това. (Посочва неопределено наоколо.) Лежи човек. Завои. Навън тъмно...
РАЗУМНИЯТ: Вечер. В този момент е светло на другото полукълбо. Няма какво да се направи.
ВИРТУОЗЪТ: Исках да кажа - на улиците, по които се движим.
РАЗУМНИЯТ: Това го виждаме всички. Вие предлагате ли нещо?
ВИРТУОЗЪТ: Аз?!? (Кима отрицателно.) Никога в живота си не съм предполагал каквото и да било. (Казва го с гордост.)
Настъпва отново мълчание. Неразумният се размърдва, всички се обръщат към него - той се обръща на другата страна, продължава да лежи.
БЕЗОТГОВОРЕН: Аз отивам, пък каквото ще да става... (Глътва ракия.)
РАЗУМНИЯТ: Вие от разстояние... не се приближавайте много.
БЕЗОТГОВОРЕН: Знам. На една манивела разстояние. Ама от разстояние не се чува.
МЪЖЪТ: Бръмчи двигателят.
БЕЗОТГОВОРЕН: На една, на две - се тая. Вие пригответе ракията! (Подава я на мъжа.)
Отива към кабината, отделена със завеска. Скрива се зад завеската. Всички се надигат и с интерес чакат какво ще се случи. Мъжът отваря шишето с ракията. Минава минута, две. Безотговорния го няма.
ВИРТУОЗЪТ: Да не го е ... за гушата. (Показва.)
РАЗУМНИЯТ: Надали. Такъв як мъж. И при това вече натрупахме опит. (Кима към Неразумния, който лежи на седалката.)
ЖЕНАТА: Ох, ама защо не излиза!...
В следващия момент иззад завеската се появява Безотговорният. Жив, здрав и ухилен.
БЕЗОТГОВОРЕН: Отиваме за хляб.
Пълно изумление сред пътниците. Мъжът машинално глътва ракията.
МЪЖЪТ: Как за хляб?
БЕЗОТГОВОРЕН: Търси отворена хлебарница. Иска да купи три хляба. Човекът е бил прав. (Кима към Неразумния.) Не сме по маршрута. Там няма хлебарница.
ЖЕНАТА: Но нас ни чакат деца в къщи. Не може да се пазарува с автобус.
БЕЗОТГОВОРЕН: Казах му.
МЪЖЪТ: Е?
БЕЗОТГОВОРЕН: “Че аз не съм ли човек” - вика. “Аз нямам ли деца? Или вашите деца да ядат хляб, а моите - не.”
МЪЖЪТ: Че да си е купил. Ако машинистът тръгне да купува хляб с влака - къде ще му излезе края. Представяте ли си какво става?
БЕЗОТГОВОРЕН: Кога да купи? Бил все на кормилото и. Ако не занесе хляб, жена му нямало да го пусне в къщи. На него чакат. И тя била по транспорта, излизали рано, връщали се късно, ако не вземат вечер - цял ден оставали без хляб.
РАЗУМНИЯТ: Логично!
ВИРТУОЗЪТ: Какъв квартал!
МЪЖЪТ: И докога ще търсим хляб?
БЕЗОТГОВОРЕН: Имало една хлебарница съвсем наблизо. На три минути.
Настъпва мълчание, автобусът върви известно време, после спира. Чува се как хлопва силно вратата на шофьорската кабина. Тези, които са от страната на хлебарницата, долепят чела до стъклата.
БЕЗОТГОВОРЕН: Отива към хлебарницата.
МЪЖЪТ: Хлебарката брои пари.
ЖЕНАТА: Защо не влиза?
РАЗУМНИЯТ: Не може, затворила е.
МЪЖЪТ: Безобразие! Затварят с кокошките.
РАЗУМНИЯТ: Тъкмо когато хората идват да си купят хляб.
ЖЕНАТА: Чука с ръка по прозореца. Дали ще му отвори?
РАЗУМНИЯТ: (възмутен). Брои си! Ама че нация!...
БЕЗОТГОВОРЕН: Няма да го пусне.
ЖЕНАТА: Връща се.
МЪЖЪТ: А бе те на Ботев не са продали хляб, като е отивал към Вола, та ...
РАЗУМНИЯТ: Не обобщавайте.
МЪЖЪТ: Не обобщавам. Казвам го просто като факт.
РАЗУМНИЯТ: Защо някои обобщават.
ЖЕНАТА: Той не е от тези, дето обобщават. Той е ...
РАЗУМНИЯТ: Знам. Участник в освиркването.
ЖЕНАТА: Пред Народния театър.
Шофьорът се качва - разбираме го по захлопването на вратата на кабината му. Автобусът потегля отново. За известно време настъпва мълчание. След това автобусът неочаквано спира. Вратите се отварят със съскане и в автобуса се появява Алдомировци, с чувала си. Вратите се затварят, автобусът продължава.
АЛДОМИРОВЦИ: Добър вечер. Този рейс да е за Алдомировци?
БЕЗОТГОВОРЕН: Ето! Така си и знаех, тоя още не е стигнал Алдомировци!
АЛДОМИРОВЦИ: Ми как да стигна, като не мога да хвана рейса. Пеша не се стига.
МЪЖЪТ: (нервно). А как попаднахте тука?
АЛДОМИРОВЦИ: Как! Къде вида рейс - дигам ръка и спирам. Ако спре, влизам и питам. Ама ни един не е за Алдомировци. Цяла вечер шара. Чекай, чекай, аз тука май съм се качвал.
БЕЗОТГОВОРЕН: А слаба работа, два-три пъти. Не се безпокой!...
АЛДОМИРОВЦИ: Да, по цигулката познавам. (Кима към Виртуоза). И тука съм се качвал. (С мистичен въпрос-учудване.) Ай, майка му стара, какво се запъна това Алдомировци, като че ли в земята потъна. Какво да правя сега? (Колебае се.) А бе ще остана!... Както е тръгнало, тоя рейс може да мине и през Алдомировци!...
Алдомировци затътря чувала към задните седалки.
Но не достига до там, защото вижда влюбените, които точно в момента се целуват, и то продължително. Той се обръща смутено и сяда на първата седалка, която му попада. Набутва вътре чувала и сяда до него. В този момент автобусът спира. Вратата на шофьора се захлопва. Всички залепват лица на прозорците. Без Влюбения, Алдомировци и Неразумния, който още лежи на седалката.
МЪЖЪТ: Този път е отворено.
БЕЗОТГОВОРЕН: Чакай да влезе.
РАЗУМНИЯТ: Вече влезе.
ЖЕНАТА: Много подредена хлебарница, браво. Плочите лъщят от чистота.
МЪЖЪТ: И хлебарката ... Вижте каква престилка, свети!...
РАЗУМНИЯТ: А вие какво очаквахте?
МЪЖЪТ: Точно това очаквах. Никога не съм и очаквал нещо друго.
БЕЗОТГОВОРЕН: Хубава жена.
АЛДОМИРОВЦИ: Кой? (Надига се.)
БЕЗОТГОВОРЕН: Хлебарката. Браво, аферим!...
АЛДОМИРОВЦИ: (бързо към него). Къде, къде? (Вглежда се и той през стъклото.)
БЕЗОТГОВОРЕН: И гледай каква усмивка вади...