Stanislav Stratiev: Rejs (part 5)


БЕЗОТГОВОРЕН. И гледай каква усмивка вади... Блазе му на шофьора. Що не взема да слеза и аз... (Тръгва.)
МЪЖЪТ. Но защо се ядосва шофьорът?
ЖЕНАТА. Рита тезгяха ...
БЕЗОТГОВОРЕН. А! Връща се!
РАЗУМНИЯТ. Няма хляб. Свършил се е.
Те още стоят, долепили лица до стъклата на автобуса, когато вратата на шофьора захлопва, двигателят започва да работи, автобусът потегля, а те все стоят така - залепили лица о стъклата. След това бавно се връщат и всеки сяда на своето място.
АЛДОМИРОВЦИ. (който е забелязял Неразумния). Ми кво лежи това момче тука?
РАЗУМНИЯТ. Прилоша му.
АЛДОМИРОВЦИ. Щото лъха на ракия. То от три кила нагоре прилошава.
БЕЗОТГОВОРЕН. Не. Дадохме му малко, да се свести.
АЛДОМИРОВЦИ. Е, хубаво се е свестил, то се вижда.
За известно време в автобуса настъпва мълчание. Святкат насрещни фарове в тъмнината отвън, преминават през вътрешността на автобуса, по линията на пътниците...
МЪЖЪТ. Много се проточи тази история.
РАЗУМНИЯТ. Коя?
ЖЕНАТА. (дръпва мъжа). Мълчи! Не се бъркай ... (Той млъква.)
ВИРТУОЗЪТ. Наистина, какво е това безобразие?
РАЗУМНИЯТ. Кое?
ВИРТУОЗЪТ. Аз не следя много вашите разговори, но смятам, че е крайно време вече да пристигнем.
Какви са тези хлебарници, пред които спираме? Що за новост?
РАЗУМНИЯТ. Шофьорът иска да си купи хляб за децата си. Или вие не сте съгласен, че хляб трябва да има за всички?
ВИРТУОЗЪТ. Разбира се, че съм съгласен, даже мога да вдигна и друг лозунг. “Свобода, братство, равенство”. И какво от това? Защо не пристигаме?
РАЗУМНИЯТ. Защото търсим хляб.
ВИРТУОЗЪТ. Но това е смешно. Аз имам запис. (Става и нервно започва да ходи из автобуса.) Чакат ме сто и седемнадесет човека. Цяла филхармония. Разбирате ли? Диригент от “Щатсрранд опера”! И на всичко отгоре - хорова капела. Какво ще заповядате да прави хоровата капела, докато ние тука търсим хляб?
РАЗУМНИЯТ. Аз не отговарям за хоровите капели.
ВИРТУОЗЪТ. Въпросът беше само риторичен, разбира се, че не отговаряте за хоровите капели, то си личи, не мислете, че можете да заблудите някого. Питам ви - какво ще правят всички тези хора, на брой около двеста, всички до един изтъкнати музиканти, прекрасни професионалисти, виртуози? Какво ще заповядате да правят звукорежисьорите, тонтехниците, целият персонал, който чака в студиото? Вие знаете ли кой е диригентът? Знаете ли колко хиляди долара сме дали, за да го докараме за няколко концерта? Известно ли ви е, че вече са сключени договорите за плочата, която ще запишем тази вечер? Питам, известно ли ви е?
Пауза, мълчание.
БЕЗОТГОВОРЕН. Не му е известно.
ВИРТУОЗЪТ. Ясно, че не му е известно. То му е написано на челото, че не му е известно. А солистът, Леополд фон Браухенцолер?
АЛДОМИРОВЦИ. Кой?
ВИРТУОЗЪТ. Който е долетял само за записа и утре сутринта отлита?
АЛДОМИРОВЦИ. Цццц!... (Чуди се.)
ВИРТУОЗЪТ. А несъстоялият се празник на изкуството? Вие знаете ли какви международни усложнения могат да се получат при това? Та това е мероприятие на ЮНЕСКО! Човече, разберете, ЮНЕСКО! Това е културно сътрудничество! Това са народите рамо до рамо в културен диалог! Това е борбата за мир в края на краищата. Става въпрос планетата да бъде спасена. Разбира те ли, спасена! А ние купуваме хляб!... (Сяда на мястото си и бърше потното си чело.) Не разбирам! Обяснете ми, моля ви, аз нищо не разбирам!...
БЕЗОТГОВОРЕН. Кво има за разбиране, то всичко е ясно.
ЖЕНАТА. А мене две деца ме чакат в къщи. И даже не знам дали са две. По-голямото взема по-малкото от детската градина. А дали го е взело?... Постоянно забравя. Последния път ги търсихме с милиция. И знаете ли къде ги намерихме - на гарата! Заспали!... Тръгнали да ходят на гости при баба си в Павликени. Представяте ли си, в Павликени!... Знаете ли вие къде е Павликени!... (Мъжът закрива лицето си с ръце.)
БЕЗОТГОВОРЕН. Павликени е след Горна Оряховица.
ЖЕНАТА. Какво значение има дали е преди, или след Горна, когато това са две деца на седем и на три години!
АЛДОМИРОВЦИ. Тц, тц, тц!...
ЖЕНАТА. ( разплаква се). И кой ги знае къде са сега!... Живи ли са? Аз искам да се прибера в къщи, искам да видя децата си!...
МЪЖЪТ. Спокойно, спокойно, успокой се! (Но и той е насълзен.)
БЕЗОТГОВОРЕН. Ами да не мислите, че на мен ми е леко. Половината ракия я разсипахме (сочи лежащия Неразумен). Марулите се спаружиха, а в къщи ме чака брата, ще правиме годишнина на тате, лека му пръст. Кой знае как ме псува сега и мисли, че съм се запил някъде. Пак ще каже - нищо свято няма за тебе, за баща си поне да беше дошъл, една чашка да изпиеме заедно, да го поменеме. А не да локаш кой знае къде. Пък аз кога съм локал, ей на, вие сте свидетели, локал ли съм, или не съм локал. (При думата “свидетели” всички му обръщат гръб.) Ей това ми е смърт - никой не ми вярва. Говориш им отваряш си сърцето, а те те гледат в очите и не ти вярват. Върви живей!...
АЛДОМИРОВЦИ. То и мене ме чакат, ама тя мойта е бамбашка - я минеме през Алдомировци, я не. Аз затова си траем.
РАЗУМНИЯТ. (Видял, че е останал сам). Другари! Криво ме разбрахте, аз съм с вас другари, аз също съм пътник. И аз имам деца, и аз имам брат... И мойта е бамбашка! Въпросът е да бъдем разумни. Да не се поддаваме на емоции. Добре, какво предлагате?
АЛДОМИРОВЦИ. Каквото и да предлагаме, все тая. Обаче ми писна! Отивам при шофьора да му кажа за това положение, и готово. (Отпива от ракията и я дава на мъжа.)
Безотговорният отива зад завеската, останалите с напрежение очакват завръщането му. Мъжът вади тапата на бутилката, Виртуозът вади огледалцето, избърсва го и го държи готово.
ЖЕНАТА. Боже, дано успее.
РАЗУМНИЯТ. Шансовете са фифти-фифти.
АЛДОМИРОВЦИ ( не разбира). Кво?
РАЗУМНИЯТ. Наполовина. Може да успее, може да не успее.
АЛДОМИРОВЦИ Какво наполовина?
МЪЖЪТ.Нещо много се забави.
В следващия момент иззад завеската излиза Безотговорният. Той е смаян, не може да повярва, още асимилира това, което му е казал шофьорът. Само това не е очаквал. Удивен е. Останалите го гледат. Безотговорният мълчи.
РАЗУМНИЯТ. Е?
МЪЖЪТ. Какво става?
БЕЗОТГОВОРЕН. Отиваме до Копривщица. Пътниците се споглеждат, никой не иска да повярва.
ЖЕНАТА. Не може да бъде.
ВИРТУОЗЪТ. Това е абсурд.
РАЗУМНИЯТ. Как в Копривщица?
АЛДОМИРОВЦИ. През Алдомировци ще минем ли?
МЪЖЪТ.Вие се шегувате.
БЕЗОТГОВОРЕН. (поклаща глава). Не.
При тези думи всички наскачат от местата си и се залепват по стъклата. Без Влюбените, които са заети със себе си. И Неразумният, естествено. Пътниците гледат навън.
ЖЕНАТА. Ама наистина е поле.
ВИРТУОЗЪТ. Кога сме излезнали от града?
МЪЖЪТ. Това не може да бъде?
РАЗУМНИЯТ. Но полето е добре обработено. Вижте какви бразди!
АЛДОМИРОВЦИ Значи, не е Алдомировци!...
Постепенно се връщат по местата си, настъпва тишина за известно време. Само гумите свистят. МЪЖЪТ. Но защо Копривщица?
БЕЗОТГОВОРЕН. (все така смаян, замислен, поразен от нещо). Той бил от там. Няма да намеря вече отворена фурна, вика, или пък ако намеря, кой знае какъв хляб ще е останал.А в Копривщица имам майка, не съм я виждал толкова време... Ще замеси хляб... и пиленце ще сложи... ще наточи от червеното, петгодишното... Знаеш ли какъв хляб меси майка ми? Няма такъв никъде. С петлета отгоре, с кръстчета, кората му кафява, дъхава, хрупкава... Ще седна на одърчето, дето съм сукал, дето съм порасъл, дето толкова игри са минали. Дето тате заставаше и песни захващаше за хайдути, за войводи, за турци и кърсердари... А навън звездите блещукат, гората мълчи... Само вадата тича през двора, лъскава от луната, като че ли е от злато... Хубав е родният край, вика, ама защо толкова рядко се сещаме за него?...
След този монолог в автобуса настъпва мълчание. Една баладична, споменна атмосфера, всички са си припомнили сякаш родния край, бащината къща, гледат с невиждащи очи. Лъха на спомени и дюли, поставени в стари скринове. Всеки се връща към детството, към скъпи за всеки човек неща.
МЪЖЪТ. (въздъхва). Значи Копривщица.
РАЗУМНИЯТ. (баладично- унесено). Копривщица!... Първата пушка!... Кървавото писмо!... Бенковски!... “Аз нанесох в тялото на тиранина незаздравявяща рана и нищо вече не може да го спаси!”
ЖЕНАТА. “Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща...” ( Замечтано-унесено)
ВИРТУОЗЪТ. (скача възмутено). Какви пазви! Каква тиха нощ! Копривщица е на сто километра. Моля ви се! Аз имам запис!...
РАЗУМНИЯТ. Колко малко се сещаме за родителите си, все нямаме време за тях. А е хубаво да отиде човек като шофьора да го види, да поговори... Отиват си старите хора, за една блага дума чакат... Защо да не отиде да види майка си?
ВИРТУОЗЪТ. Да отиде, но утре. Днес имам запис. Утре да ходи, където си ще.