Stanislav Stratiev: Rejs (part 6)


РАЗУМНИЯТ. (кротко, бащински). Не сте прав. Уж сте музикант, а не усещате музиката. “Когато вечерта смирено гасне!” ... Представяте ли си, да пристигнем в Копривщица, когато вечерта смирено гасне!
АЛДОМИРОВЦИ. Таман не бех ходил у Копривщица.
БЕЗОТГОВОРЕН. Работата е там, че може и да не стигнем Копривщица.
МЪЖЪТ. Как?! А докъде да стигнем?
БЕЗОТГОВОРЕН. (мрачно). Доникъде.
РАЗУМНИЯТ. Не може да стигнем доникъде. Все ще стигнем някъде.
БЕЗОТГОВОРЕН. Е да. Там! Горе. (Сочи небето.)
РАЗУМНИЯТ. (не разбира). Къде горе?
БЕЗОТГОВОРЕН. На небето.
ВИРТУОЗЪТ. Какво говорите? Сега пък небето! Аз ви предупреждавам - имам запис! Предупредих ви! Вие сте предупредени!!!
ЖЕНАТА. Чакайте, чакайте. Как така и небето?
БЕЗОТГОВОРЕН. Той пие.
РАЗУМНИЯТ. Шофьорът? Какво пие?
БЕЗОТГОВОРЕН. Гроздова. Направо от шишето. ( Въздъхва мрачно.)
РАЗУМНИЯТ. (става). Но това е ужасно. Защо не казахте веднага?
БЕЗОТГОВОРЕН. Кога? Вие моментално започнахте да декламирате.
РАЗУМНИЯТ. Аз не вярвам.
ВИРТУОЗЪТ. И аз.
МЪЖЪТ. Това не е за вярване. Той не може да пие, когато е на работа. Той отговаря за живота на пътниците.
ЖЕНАТА. Вие клеветите човека. Шофьорите на автобуси никога не пият.
АЛДОМИРОВЦИ. Море!...
БЕЗОТГОВОРЕН. Идете вижте!...
Разумният го поглежда и после предпазливо отива до завеската и надниква зад нея. Пъхва само главата си, не смее да влезе целият. След това, съкрушен и мълчалив, се връща на мястото си. Виртуозът го гледа, скача и нервно отива до завеската, поглежда и се връща побледнял, като нервно свива и разпуска пръстите си. Не казва нищо. След него се надига жената, но мъжът решително слага ръка на рамото й и я кара да се върне. После се изправя и като обречен тръгва към завеската. Вкарва главата си и се връща бял и разстроен. Мълчи. Сяда до жената и стиска здраво ръката и.
АЛДОМИРОВЦИ. Е, аз нема защо да ода, оно се виде.
Пауза.
БЕЗОТГОВОРЕН. Ще ни хвърли в първата пропаст!
В почти същия миг се чува ужасно виене, трясък, фучене, фарове заслепяват всички. Автобусът подскача и се накланя надясно, всички се изсипват натам и под седалките... И също така внезапно престава всичко - разминали са се с два тежки камиона. Постепенно се измъкват изпод седалките, стават от пода, надигат се...
РАЗУМНИЯТ. В следващите вече може да се блъснем. Какво да правим? Всяка секунда е скъпа? Отнася се за живота ни!
АЛДОМИРОВЦИ. Аз предлагам да минем през Алдомировци.
РАЗУМНИЯТ. Без шега!! Става въпрос ще живеем ли, или не. Моля всеки да се проникне от това съзнание и да се отнесе сериозно към ситуацията.
АЛДОМИРОВЦИ. Няма майтап, ако ще се умира, барем да е по-близо до Алдомировци. Имам там платен гроб. (Сваля шапка.)
Всички са ужасени от неговите думи. Споглеждат се мълчаливо.
МЪЖЪТ. (с надежда). А може би това в бутилката да не е ракия.
РАЗУМНИЯТ. А какво? Швепс?
МЪЖЪТ. Вода. Много хора пият вода от ракиени бутилки.
БЕЗОТГОВОРЕН. Той беше започнал още на спирката. На павилиона, когато купувах гроздовата.
РАЗУМНИЯТ. Как? И вие нищо не казахте?
БЕЗОТГОВОРЕН. Не знаех дали е той. И сега не знам.
Но бяха шофьори на автобуси, псуваха поддържането. Обърнаха по сто грама.
РАЗУМНИЯТ. Не е вода. Щом кара към Копривщица - не може да бъде вода.
ВИРТУОЗЪТ. Моля да не си правите такива шеги - какво е това цяла вечер. Първо за хляб, после към Копривщица, сега пък някаква ракия... Товаа е прекалено. Вече ви предупредих. Имам запис и не мога да се включа във вашата малка шега. А иначе тя е много смешна. Просто можеш да си умреш от смях.
РАЗУМНИЯТ. Там е работата, че няма никаква шега. Положението е толкова сериозно, че не ми го побира главата. Какво да правим?... (става и се разхожда напред-назад.) Какво да правим?... Мислете и вие!...
БЕЗОТГОВОРЕН. (вади бутилката ракия). Аз предлагам да пийнем по малко.
РАЗУМНИЯТ. Стига и вие! В такъв момент!...
БЕЗОТГОВОРЕН. Че защо! Моментът е много подходящ. Да ни се отпуснат малко центровете на страха. На фронта преди атака са раздавали по двеста грама. (Поглежда бутилката.) За нас няма да има по толкова, много народ сме, ама по една глътка все ще има. При това там по има шанс да оцелееш - могат и да не те улучат. Шансът ни е едно на хиляда. Така че хайде да пийнем. Докато не е късно.
Той отпива церемониално и подава бутилката на мъжа. Мъжът поема мълчаливо, отпива и я подава на жената. Тя го поглежда, сякаш се прощава мълчаливо с нещо за винаги, и отпива. Подава бутилката на Виртуоза. След като пие, той от своя страна я подава на Разумния. Разумният се поколебава малко, но отпива и той я подава на Алдомировци. Това е като като мълчалива, тържествена щафета на съзаклятници.
АЛДОМИРОВЦИ. А ония, младите, отзад нема ли да пийнат?
РАЗУМНИЯТ. (поглежда назад). Прав си. И те имат право на една глътка. А могат и да измислят нещо, сега младите са извънредно изобретателни. Младежи!... Младежи! Елате насам, ако обичате!
ВЛЮБЕН. (неохотно). Какво има?
РАЗУМНИЯТ. Елате за малко.
ВЛЮБЕН. Духом сме с вас.
РАЗУМНИЯТ. За секунда.
ВЛЮБЕНА. Да отидем, щом е за малко.
ВЛЮБЕН. Ама нали им казах, че духом сме там. А телом е по-добре да си останем тука. (Прегръща я през кръста.)
ВЛЮБЕНА. Канят ни хората, нека откликнем.
ВЛЮБЕН. Щом толкова искаш! (Отиват при другите.) А? Ама вие пиете алкохол?!?
ВЛЮБЕНА. Честит рожден ден! Кой е виновникът?
РАЗУМНИЯТ. Вижте, вие бяхте малко... откъснати от събитията, които се разиграха в този автобус, и може би не знаете всичко.
ВЛЮБЕН. Какво да знаем?
РАЗУМНИЯТ. Ами случиха се тука някои работи... Но както и да е. По-важното е, че сега пътуваме към Копривщица!!!
ВЛЮБЕНИТЕ. (радостно). Ама не може да бъде!!! Ура-а-а!!! ( Прегръщат се.)
ВЛЮБЕН. Цяла нощ ще бъдем заедно!
ВЛЮБЕНА. Ама че гот!
ВЛЮБЕН. Ама нали вървяхме за центъра, как го направихме този номер? Царе сте!!!
В този момент с дрънчене и вой автобусът се разминава с насрещен камион. Фаровете му заливат вътрешността на автобуса и ослепяват пътниците. Някои изпопадват от седалките.
ВЛЮБЕН. (възхитен). Ееей, взе го на две колелета! Цар е!...
БЕЗОТГОВОРЕН. А бе, момче! Ти не разбираш ли какво става?
ВЛЮБЕН. Какво? Отиваме в Копривщица. Дано само е отворена механата.
ВЛЮБЕНА. (все едно че поръчва). За мене мешана скара!
ВЛЮБЕН. И голяма водка!
БЕЗОТГОВОРЕН. Ти видя ли на колко се разминахме?
ВЛЮБЕН. (с възторг). На милиметър! Отсече го като с бръснач!
РАЗУМЕН. (крещи.) Слушайте, следващия път ще се праснем челно - шофьорът пие ракия!!!
ВЛЮБЕН. Е?
РАЗУМНИЯТ. Направо от шишето!
ВЛЮБЕН. И какво ви шокира - че не пие от чаша ли?
РАЗУМНИЯТ. Вие не разбирате ли, че ние сме живи хора, докато го хване окончателно ракията? След това отиваме по дяволите!
ВЛЮБЕН. Ама вие за това ли се тревожите? Сега цяла Европа пие и кара. То си е нормално. А ние помислихме, че кой знае какво става. Ела!... (Хваща Влюбената и отиват отзад.)
РАЗУМЕН. Това е. На тая младеж всичко й е до коляно!...
МЪЖЪТ. А може би все пак това в шишето е вода? Какво ни гарантира, че е ракия?
РАЗУМНИЯТ. Напразни надежди.
МЪЖЪТ. Но защо? Колкото е вероятността да е ракия, толкова е и вероятността да е вода.
АЛДОМИРОВЦИ. фифти-фифти.
ЖЕНАТА. Разбира се, че може да е вода. Защо пък веднага да мислим най-лошото.
РАЗУМНИЯТ. Ами тогава да мислим най-хубавото - че отиваме на екскурзия до Италия. (Пауза.) Вместо да вярваме в призраци, нека сформираме една делегация. По-внушително е. Отиваме и поставяме въпроса разумно, убеждаваме го, че разбираме дълбоко нуждата му, адмирираме я, убедени сме в неговата правота, но... нека разбере и той нас, и ние сме хора. Живеем в епохата на хуманизма в края на краищата. После ще действаме според обстоятелствата.
БЕЗОТГОВОРЕН. (скептично). А бе ще действаме. Нали знам колко ще действаме!
РАЗУМНИЯТ. Най-напред трябва да сондираме - да разберем в какво настроение е, весел ли е, ядосан ли е, за да знаем как да подходим. Това е много важно. Това е първата предпоставка за успеха.
МЪЖЪТ. Ами да сондираме тогава. Кой ще сондира?
РАЗУМНИЯТ. (сочи Безотговорния). Той, като най-опитен. Ще отиде при него и ще му каже за нашата делегация и същевременно да види какво е положението.
БЕЗОТГОВОРЕН. А бе че нищо няма да стане - то е ясно. Ама от мене да мине, отивам!
Безотговорният се скрива зад завеската на кабината на шофьора. Останалите с напрежение чакат резултата от сондажа.
ВИРТУОЗЪТ. Струва ми се, че това е излишно. Какво ще си играем сега на делегации?
РАЗУМНИЯТ. А на какво, според вас, да си играем? На жмичка? Да си даваме вид, че отиваме да разглеждаме красотите на родния Балкан?... Не можем да стоим със скръстени ръце и да разчитаме на сляпата случайност... Трябва да действаме!...
Безотговорният се подава иззад завеската и идва при събралите се в средата на автобуса пътници.
РАЗУМНИЯТ. Е? Как е настроението?
БЕЗОТГОВОРНИЯТ. Казах ви. Въобще не иска да чуе.
РАЗУМНИЯТ. (изумен). Какво не иска да чуе!
БЕЗОТГОВОРЕН. За делегацията. Никакви делегации, вика, аз съм шофьор, не съм Организацията на Обединените нации. Никакви делегации не приемам. Отиваме до Копривщица. Който не иска - да слезе.
ЖЕНАТА. Ама как да слезем - в това безлюдно поле, в тези чукари. Той да не е луд!
МЪЖЪТ. Я хванем нещо обратно за града, я не.
ВИРТУОЗЪТ. Никакво слизане. Това значи въобще да не се приберем цяла нощ. Къде се намира този шофьор!...
ЖЕНАТА. Той няма никакво право.
БЕЗОТГОВОРЕН. И ако още един път, вика, ми цъфне някой на главата - ще го млатна с манивелата. Омръзна ми. През пет минути - на приказки. С шофьора не се говори. Къде бяхте досега? Що не се обадихте? И си затвори кабината отвътре.
(Пауза.)