Stanislav Stratiev: Rejs (part 8)


РАЗУМНИЯТ. Отклоняваме се от същественото. Защо не искате да му посвирите?
ВИРТУОЗЪТ. Не е ваша работа. Не желая, и това е.
НЕРАЗУМНИЯТ. Но това не е разумно. Виждате в какво положение сме.
БЕЗОТГОВОРЕН. ( убеждава го). Малко музика може да оправи работата - ще дойде на кеф, ще стане по-сговорчив, може и той да запее... То работите така стават. С малко музика.
ВИРТУОЗЪТ. Малко музика! (Става възбуден.) Какво знаете вие за музиката! Какво знаете за титаничната мощ, за космическата всеобхватност, за разтърсващата стихия на това изкуство! Какво знаете за апотеоза на радостта, светлината и могъществото на човека! За тези стройни катедрали от хармония и красота, на които се гради вселената!... За онова летене, издигане нагоре, в сияещите от светлина и обич пространства, което ни доближава и слива с божественото... Господи! Музиката!...
РАЗУМНИЯТ. Ако става въпрос за издигане към божественото (сочи нагоре), ние можем да се издигнем там и без помощта на музиката. Дори ми се струва, че много скоро ще го направим - щом се обърне автобусът.
АЛДОМИРОВЦИ. Чекай, нали немаше бог. Къде ще се издигаме сега? Ей, да нема промена в положението?
РАЗУМНИЯТ. В божието нема - може да има в нашето.
ЖЕНАТА. Но щом тя притежава такава сила, посвирете му малко. Тя непременно ще му подейства. Моля ви!
НЕРАЗУМНИЯТ. Посвирете, защо се опъвате?
ВИРТУОЗЪТ. Да посвиря? Аз? Тук, в този раздрънкан, подскачащ автобус? Аз, виртуозът, който съм свирил пред краля и кралицата на Белгия? Който имам втора награда от конкурса в Ланжевен, комуто е ръкопляскала английската кралска опера?... Аз, който разплаках Орацио Фругони? Аз да посвиря?! На някакъв си шофьор??!!!...
БЕЗОТГОВОРЕН. Ми друг не може да свири.
НЕРАЗУМНИЯТ. Ако вие не го разплачете, той ще ни разплаче.
МЪЖЪТ. Кой друг, ако не вие? Друг не знае за апотеоза.
ВЛЮБЕНА. Може ли един автограф? (Влюбеният я поглежда като опарен.)
РАЗУМНИЯТ. Може и да сте виртуоз, не споря, но явно не разбирате положението, в което сме изпаднали. Всички! Виртуозите също умират!
ВИРТУОЗЪТ. Предпочитам да умра.
РАЗУМНИЯТ. Но това е глупаво. Защо? Загубата ще бъде двойна. Вие ще загубите завинаги изкуството, а тя - един свой жрец, един служител, един виртуоз. Защо? Кому е нужно? В името на какво? Молим ви за пет минути.
ВИРТУОЗЪТ. Не.
ЖЕНАТА. Но защо? Пет минути само. Нали това ви е професия?
ВИРТУОЗЪТ. (сякаш прободен с нож). Професия!... Музиката?!! МУзиката не е професия, тя е живот. Тя е дом, тя е семейство, любов, всичко. Не мога да проституирам с нея.
РАЗУМНИЯТ. Говорите глупости. Става въпрос просто малко да му посвирите. Какво толкова има?
ВИРТУОЗЪТ. На него? Това е компромис с изкуството. Аз не свиря в автобуси!
РАЗУМНИЯТ. Значи, не свирите в автобуси.
ВИРТУОЗЪТ. Не свиря.
РАЗУМНИЯТ. Пред краля и кралицата свирите?
ВИРТУОЗЪТ. Свиря!
РАЗУМНИЯТ. В английската кралска опера свирите?
ВИРТУОЗЪТ. Свиря!
РАЗУМНИЯТ. А в автобуси не свирите?
ВИРТУОЗЪТ. Не свиря!
РАЗУМНИЯТ. Пред обикновените трудови хора не свирите. Ще разплаквате някакъв си италианец, а вашите сънародници не искате да разплачете. Това било компромис с изкуството. Да свирите пред тези, които ви возят, които ви хранят и обличат, е компромис с изкуството, така ли?
ВИРТУОЗЪТ. Аз свиря и пред наша публика. Ставаше въпрос за гастроли.
РАЗУМНИЯТ. Не се отклонявайте от главното. Значи катедралите и апотеозите - за кралете, а за трудещите се - нищо. Така ли?
НЕРАЗУМНИЯТ. То е ясно.
ВИРТУОЗЪТ. Вие изопачавате същността на въпроса. Никога не съм казвал подобно нещо.
НЕРАЗУМНИЯТ. А вие изопачавате същността на изкуството.
РАЗУМНИЯТ. Значи, вижте какво се получава при вас. За кралете може, а за народа не може. Много странен възглед за изкуството, извънредно странен.
НЕРАЗУМНИЯТ. Какъв ти странен, много е ясен даже.
ВИРТУОЗЪТ. Вие преиначавате нещата. Ставаше въпрос, че изкуството не се прави току-така, за няколко минути, когато на някой му хрумне, все пак това не е обувка, която трябва да лъснеш.
РАЗУМНИЯТ. Искате да кажете - не е кралска обувка, защото тях май лъскате? А?
ВИРТУОЗЪТ. Никога не съм казвал, че за народа не може. Това е смешно. А и силно се съмнявам, че точно той (сочи към кабината) е народа. Все пак народа е малко по-голямо нещо.
РАЗУМНИЯТ. А вие не се съмнявайте.
НАРАЗУМНИЯТ. Това, дето се съмнявате, е много съмнително.
РАЗУМНИЯТ.Имайте пред вид, че съмнението не е довело никого до нищо добро.
ВИРТУОЗЪТ. Аз пък се съмнявам.
БЕЗОТГОВОРЕН. Посвири бе, човек, че току-виж ти отнели разрешителното. Нали виждаш как те нагънаха?
ВИРТУОЗЪТ. Аз не продавам семки. Моето разрешително е тук (сочи сърцето си) и никой не може да ми го отнеме.
АЛДОМИРОВЦИ. Море!... За разрешителните ти мене питай, нали по цял ден виса на пазара. Ще ти го вземат, та нема и да усетиш даже. На един от Панчарево за една седмица десет пъти му го отнемаха.
ЖЕНАТА. Маестро, молим ви, посвирете му!...
Пауза.
РАЗУМНИЯТ. Е, ще посвирите ли на обикновените хора, или ви трябва непременно синя кръв? Но имайте пред вид - питам за последен път!...
ВИРТУОЗЪТ. Няма!
РАЗУМНИЯТ. Много добре!...
Разумният сяда на седалката си и спокойно кръстосва ръце. Виртуозът започва нервно да се разхожда из автобуса. Всички следят движенията му, само Разумният въобще не се интересува от Виртуоза. Той си гледа спокойно напред.
ВИРТУОЗЪТ (след като крачи минута). Но аз не съм се разсвирил... Как може така... Без репетиция... без разсвирване...
НЕРАЗУМНИЯТ(скача). Маестро, докато вие се разсвирите, можем да хвръкнем по дяволите. Защо ви е разсвирване, вие сте виртуоз, вие имате втора награда от конкурса в Ланжевен, вие сте свирил пред краля на Белгия!... На вас не ви е необходимо никакво разсвирване!
РАЗУМНИЯТ. Вие ще го разплачете, убеден съм, та вие разплакахте Орацио Фургони!... Сега от един нищо и никакъв шофьор ли ще се притеснявате?
НЕРАЗУМНИЯТ. Само по-бързо!... По-бързо!...
ВИРТУОЗЪТ (ходи развълнуван из автобуса). Но все пак... все пак... това е гастрол... Аз не мога така... Толкова е необичайно.
РАЗУМНИЯТ. Нищо необичайно няма, всичко е обичайно... Вдигнете му една катедрала... От онези...вашите!... (Показва с ръце прекрасните катедрали.)
ЖЕНАТА. Ние сме в ръцете ви, маестро!
БЕЗОТГОВОРЕН. Смело, мой човек, главата и без това е в торбата.
МЪЖЪТ. Все пак спокойно... спокойно... не се вълнувайте... много е важно да не се вълнуват...
ВЛЮБЕНА. Може ли един автограф?
НЕРАЗУМНИЯТ. Оставете маестрото на мира, не виждате ли в какво състояние е... Нека се съсредоточи... Виртуозът!... Всички ходят след него, около него, суетят се както около боксьор, комуто предстои да излезе на ринга на третия, решаващ рунд.
Виртуозът тръгва, извадил виолончелото, стига до кабината, отваря вратата и изведнъж се връща.
ВИРТУОЗЪТ. Господи, изпускаме най-важното, какво да свиря?
РАЗУМНИЯТ. Как какво?... Изсвирете му нещо там... по така ... Вие знаете... НЕРАЗУМНИЯТ. Знаете вие, знаете!... Маестро, знаете!
ВИРТУОЗЪТ. Не знам. Там е работата, че не знам. Какви пиеси предпочита... какво... Може би “Вариации Рококо”... Чайковски...
РАЗУМНИЯТ. Да. Чайковски, именно Чайковски!... Хайде! ( Бута го към виолончелото.)
ВИРТУОЗЪТ. А може би Хайдн...
РАЗУМНИЯТ. Може. Хайдн!
НЕРАЗУМНИЯТ. Хайде Хайдн! Само по-бързо!
ВИРТУОЗЪТ. Не, Хайдн няма да върви... чувствам, че няма да подхожда. Какво?... Какво?... Менуета на Дворжак? Не!... “Реквиебруса” на Касадо?... Не, той е... Може би “Испанска сюита” на Мануел де Файя?...
АЛДОМИРОВЦИ. Ако питаш мене - “Реквиебруса” на Касадо.
ВИРТУОЗЪТ. Мислите ли?... А може би сте прав... Да, да, именно “Реквиебруса”... “Реквиебруса”...
НЕРАЗУМНИЯТ. Най-после!... Бързо!...
БЕЗОТГОВОРЕН. И, разбира се, това е някой реквием, твоя реквиебрус. Таман за случая.
ВИРТУОЗЪТ. Не, не, “реквиебрус” значи “ласка”, разбирате ли, “ласка”...
РАЗУМНИЯТ (спокойно). Подходящо, подходящо, важното е сега да успеем навреме. Готов ли сте?
Около Виртуоза има трескава суетня, оправят яката на сакото му, приглаждат косите му, Неразумният лъска с носна кърпа виолончелото, Мъжът слага сгъната на три кърпичка в предното му джобче, Жената четка с лакът гърба му, където й се струва, че има малко петно...
РАЗУМНИЯТ (оглежда го за последен път отвсякъде). Вървете. И помнете, всичко е във вашите ръце. При нужда сменете мелодията, ориентирайте се на място. И най-важното - гледайте го в лицето, през цялото време го гледайте в лицето, така ще разберете дали му харесва, или не.
ВИРТУОЗЪТ (отива до кабината и пак се връща притеснен). Не съм във фрак, но... разбирате, автобус... експромто...
РАЗУМНИЯТ (бута го към кабината). Да, да, да, именно автобус... именно експромто... Нищо, нищо, вървете!... Главното е музиката!...
БЕЗОТГОВОРЕН. Мой човек! (Виртуозът пак се връща.) Хич да не ви пука. По-лошо от това няма да стане!
ВИРТУОЗЪТ. Много ви благодаря!
С лък и виолончело в ръка Виртуозът развълнуван се запътва към кабината. Скрива се зад завеската. Всички седят обърнати натам, неподвижни.
РАЗУМНИЯТ. Тихо!
НЕРАЗУМНИЯТ (след него). Тихо!...