Stanislav Stratiev: Rejs (part 9)


Отвътре се разнасят звуците на виолончелото. Мелодията започва тихо, след това със спотаена болка и копнеж започва да се разгъва, да се издига нагоре, да пита и да стене, прониква в сърцата и душите, изпълва ни целите. И нищо повече не съществува - свят, хора, автобус - нищо освен музиката. Пътниците са притихнали, седят с тъжни и замечтани лица, музиката ги е унесла някъде със себе си. Само Влюбеният седи със скептична усмивка. Мелодията свършва внезапно, както и започва. Избухват бурни ръкопляскания, пътниците стават прави, аплодират, бурна радост и надежда ги е обхванала. Без Влюбения, който седи ироничен.
ЖЕНАТА (ръкопляска). Браво! Браво!...
БЕЗОТГОВОРЕН. О-ще! О-ще! О-ще! (Пляска в такт.)
ЖЕНАТА. Спа-се-ни! Спа-се-ни! Спа-се-ни!
Всички започват са пляскат с нея и да викат. “Спа-се-ни! Спа-се-ни!” В момента на най-голямото въодушевление и радост завеската се разтваря и в автобуса бавно влиза Виртуозът. Аплодисментите и виковете постепенно секват. Настава тишина. Всички гледат Виртуоза. Лицето му е безжизнено и сиво, целият е попарен. Всред всеобщата тишина той прибира виолончелото и лъка в калъфа, поставя го до себе си и сяда, без да гледа никого, на мястото си. Тишина цари в автобуса. Пауза.

БЕЗОТГОВОРЕН. Какво стана бе, мой човек? (Виртуозът мълчи попарен.)
МЪЖЪТ. Не му ли хареса?
ЖЕНАТА. Но какво не му хареса? Толкова беше хубаво.
НЕРАЗУМНИЯТ. И нищо ли не каза?
ВИРТУОЗЪТ. ( глухо). Каза.
НЕРАЗУМНИЯТ. Какво?
ВИРТУОЗЪТ. Защо е толкова голяма тази цигулка.
НЕРАЗУМНИЯТ. И повече нищо?
ВИРТУОЗЪТ. И да си отивам. Цигулката го приспивала.
Пауза.
РАЗУМНИЯТ. Ясно. Сега трябва да започваме всичко отначало.
В автобуса отново настъпва тишина. Всички гледат замислени пред себе си. Най-отзад влюбените спорят.
ВЛЮБЕНА. Но това е глупаво, разбери, остава само да ти се накъдри косата и си готов. Отело!... (Влюбеният мълчи.) Ако ще ме душиш - да си сваля шлифера. Да ти бъде по-удобно. (Влюбеният продължава да мълчи.) Да го сваля ли? (Сваля го. Влюбеният не реагира.) Но аз само му поисках автограф, нищо друго. Ако това го смяташ за сексуална връзка...
ВЛЮБЕН. Работата не е в сексуалната връзка.
ВЛЮБЕНА. А в какво?
ВЛЮБЕН. В духовната. В представата ми за тебе. Ако ти се беше допряла до него, макар и с малкото си пръстче, и двамата вече нямаше да сте живи, щях да ви... Какво ще ми говориш за сексуалната връзка, за това и дума не може да става. Но никога не съм мислил, че можеш толкова лесно да лапнеш след някого си.
ВЛЮБЕНА. Не съм лапала подир никого. Просто му поисках автограф.
ВЛЮБЕН. Да, естествено, просто му поиска автограф!... То се знае, че ще му поискаш автограф, то така се почва, няма веднага да започнете да се събличате.
ВЛЮБЕНА. Добре де, какво толкова има, той даже не ми го даде.
ВЛЮБЕН. Защото имаше хора.
ВЛЮБЕНА. Глупчо! (Разрошва косата му.)
ВЛЮБЕН. (дръпва се). Разбира се, че съм глупчо. Не съм виртуоз.
ВЛЮБЕНА. Обявявам удушването на Дездемона за открито. Умоляват се слабонервните да не гледат.
ВЛЮБЕН. И какво толкова намирате в тези артисти! Да не видите човек на изкуството - веднага подир него! Като че ли имат две глави!...
ВЛЮБЕНА. Ей, недей! (Понечва да го прегърне.)
ВЛЮБЕН. (дръпва се). Като че ли си чудо невидено! От кръста нагоре жена, надолу риба!... Не виждате, са празни, суетни, нямат никакъв вътрешен живот, никакво морално верую... И обичат единствено себе си. Да, единствено себе си, не са способни на никаква друга обич. Изкуството!... Обаче се съгласи, нали, съгласи се да свири. Виртуоз!... Още малко и ще тръгне да свири по сватби и по кръщенета. Ако не е и тръгнал! Катедрали!...
ВЛЮБЕНА. Недей!... (Опитва се да го погали по косата.)
ВЛЮБЕН. (дръпва се нервно). Обаче те са известни!... Те са популярни!... Тях ги познават всички!... Те свирят пред краля на Белгия!...
ВЛЮБЕНА. (Натиска го нежно по носа). Недей да оглупяваш съвсем. Остави малко за когато се оженим. Ще имаш време.
ВЛЮБЕН. Виртуоз!... А може би той изобщо да не е разплаквал Орацио Фругони!... Откъде знаеш? Може просто нещо да му е влязло в окото на този Фругони. Може да е рязал лук!...
ВЛЮБЕНА. (прихва). На концерт?... В кралската опера?... Мислиш, че е рязал лук в ложата? През антракта?... (Интимно.) Моля ти се, не ставай глупав, нали виждаш, нищо няма, нищо, ние сме двамата, ние сме си ние... недей...
ВЛЮБЕН. Не ставам глупав, просто... (Поглежда я в очите.)
ВЛЮБЕНА. Знам. Точно затова недей. Мълчи сега, затвори си устата и си сложи ръката тука, ето тука... (Слага му ръката през кръста си.)... само не я мърдай... Ето, така е добре...
В автобуса цари тишина, която изведнъж се нарушава от странен трясък, автобусът поскача нагоре, във въздуха, лампите угасват за миг, фаровете ослепяват всички, лампите после светват, чуват се отдалечаващите се насрещни камиони... Пътниците, накои от които са изпопадали от седалките, стават и отново се наместват.
БЕЗОТГОВОРЕН. Облиза ни!...
ЖЕНАТА. Мислех, че вече всичко е свършено. Като подскочихме нагоре...
НЕРАЗУМНИЯТ. Важното е да не подскачаме надолу. (Сочи премятане в пропаст.)
РАЗУМНИЯТ. И това ще стане.
МЪЖЪТ. Някак странно сте убеден.
РАЗУМНИЯТ. Не можем да имаме непрекъснато късмет. Рано или късно късметът те напуска.
МЪЖЪТ. Засега е с нас.
РАЗУМНИЯТ. Не съм свикнал да разчитам на късмет. Той може да изчезне точно когато ти трябва най- много.
НЕРАЗУМНИЯТ. Абсолютно вярно. Ние трябва да управляваме природата, а не да и се молим.
БЕЗОТГОВОРЕН. Какво нещо е един удар с манивела - как се оправя човек!
НЕРАЗУМНИЯТ. Това не е от манивелата, това е от мирогледа.
БЕЗОТГОВОРЕН. Ама тебе с мироглед ли те удариха?
РАЗУМНИЯТ. Избирате най-подходящото време за шеги.
МЪЖЪТ. Смеейки се човек се прощава с миналото си.
РАЗУМНИЯТ. Понакога може да се прости и с бъдещето си
ЖЕНАТА. Недейта да правите намеци. Той е участник.
РАЗУМНИЯТ. Госпожо, всички знаем в какво е участник. Ситуацията обаче изисква не шеги, а работа. Иначе наистина ще се простим с бъдещето си. Още два-три такива скока, и с нас е свършено. Все пак не се возим на кенгуру.
НЕРАЗУМНИЯТ. Аз съм съгласен.
РАЗУМНИЯТ.Това е автобус, с него не може дълго да се скача. Дори да не се блъснем никъде, Ще се разпаднем на части. Затова предлагам да решим въпроса по друг начин.
ЖЕНАТА. По какъв?
НЕРАЗУМНИЯТ. Аз съм съгласен.
РАЗУМНИЯТ. Онова, което не може да свърши музиката, може да всърши една жена.
МЪЖЪТ. В какъв смисъл?
ЖЕНАТА. В никакъв случай!...
НЕРАЗУМНИЯТ. Аз съм съгласен.
РАЗУМНИЯТ. Мисълта ми е, че по птътя на едно чисто духовно, емоционално общуване, с обмяна на флуиди само, една жена би могла да го накара да обърне автобуса назад и да го върне в града или поне да ни остави да слезем.
МЪЖЪТ. Искате да кажете, че трябва да изпратим при него жена?
РАЗУМНИЯТ. Друг изход няма.
МЪЖЪТ. За това и дума да не става! Избийте си го от главата!
РАЗУМНИЯТ. Не става въпрос за вашата ... съученичка. Тука трябва нещо по ... как да кажа ... по ... (Затруднява се.)
ЖЕНАТА (засегната). Аз не съм “по”, така ли?
РАЗУМНИЯТ. Не, не бих казал, че не сте, напротив, ако питате мен, даже сте много “по”, но в случая, нали разбирате... Трябва още “по”!...
ЖЕНАТА (на мъжа). Ти да мълчиш.
РАЗУМНИЯТ. Разбирате ли, за установяване на начален контакт са необходими по... контактни жени, при него не се обръща внимание на богатата душевност, на интензивния вътрешен живот, на духовната обмяна... Каквито качества вие несъмнено притежавате...
ЖЕНАТА. Значи съм грозна?!?
РАЗУМНИЯТ. Боже мой! Какво говорите? Никой не е казал подобно нещо!
ЖЕНАТА. Как да не сте казали? Казахте, че съм с богата душевност! Знаете ли кога се говорят тези работи - когато жената прилича на баничка. Тогава говорят за пълнежа.
РАЗУМНИЯТ. Лично на мене много ми харесвате, мога да ви уверя в това, честна дума! И ...
МЪЖЪТ. Ама какво става тук! Тя ваша съученичка ли е, или моя? Още малко и ще се обясните в любов пред очите ми! ... (На жената.) Значи са верни тези лъжи, дето ги разпространявам за тебе?
ЖЕНАТА. Той защо ме обижда? Може и да не съм Клаудия Кардинале, но няма да позволя да ми говорят за интензивен вътрешен живот! Интензивен вътрешен живот имат жените от шейсет години нагоре!...
РАЗУМНИЯТ. Вижте, аз съм готов да пратя и вас, но тъй като предвиждах бурната съпротива на ... съученика ви ...
МЪЖЪТ. Не виждам защо продължаваме този безсмислен разговор. Тя няма да отиде!... Кръв ще се лее! (Гледа многозначително Разумния.)
РАЗУМНИЯТ. Тая кръв, така или иначе, ще се пролее, ако не изпратим някого при него. (Сочи кабината на шофьора.)
МЪЖЪТ. Кого?
РАЗУМНИЯТ. (кима назад към влюбените). Момичето.
НЕРАЗУМНИЯТ. Аз съм съгласен. Много е уместно предложението.
БЕЗОТГОВОРЕН. Не е лошо парче.
МЪЖЪТ. Момичето може.
АЛДОМИРОВЦИ. Ей, чекайте!... Ама тая работа не е ли малко...
РАЗУМНИЯТ. Не е. Ние действаме при самоотбрана. При това не виждам какво ви смущава. Един дружески, приятен разговор, малко блясък в очите... Това е всичко. Шофьорите не ядат хора.
НЕРАЗУМНИЯТ. А малкият?
РАЗУМНИЯТ. Ще му обясним. Той трябва да се проникне от отговорността, която му се възлага, на него и на неговото момиче. От всички ние избрахме тях. Това не е малко.
НЕРАЗУМЕН. Ами да ги викаме тогава.
РАЗУМНИЯТ. Повикайте ги. (Оправя връзката си, намества очилата.)