Stanislav Stratiev: Rejs (part 10)


Неразумният отива към задната седалка, говори нещо там с влюбените и тримата идват към центъра на автобуса. Затъмнение. Когато сцената светва, влюбените са се изправили в цял ръст, прави, стъпили на различни седалки, разделени от пътниците, които са между тях, но долу на пода. Влюбените са настръхнали, яростни, готови на всичко. Влюбеният държи в ръцете си празната бутилка от ракия, която носеше Безотговорният. В следващия момент той я счупва с размах о дръжката на седалката. В ръцете му остава половината назъбена част с гърлото на бутилката.
ВЛЮБЕН. (вика). Не я докосвайте! Гадове!... Ще разпоря първия, който я докосне!...
РАЗУМНИЯТ. Не виждам защо толкова емоции. Става въпрос за най-обикновен разговор.
ВЛЮБЕН. Водете си го вие!
РАЗУМНИЯТ. Разговорът трябва да бъде ... увлекателен, нали разбирате? Един чисто човешки, чисто сантиментален, чисто женски разговор.
ВЛЮБЕН. Не ме интересува. Първият, който я докосне, отива на кино!
РАЗУМНИЯТ. Не може да не ви интересува. И вие сте част от това общество. Нашите проблеми са общи.
ВЛЮБЕН. Обаче искате да ги решите за наша сметка, нали?
РАЗУМНИЯТ. (сочи Виртуоза). Когато отиваше да свири преди малко, човекът не говореше за сметки.
ВЛЮБЕН. Това си е негова работа. Не я пипайте, иначе ще ви изкормя всичките.
БЕЗОТГОВОРЕН. А бе какво го слушаме, то е ясно, че няма съзнание. Момиче, ти поне бъди по-умна, виждаш на какво дередже сме, хайде, отиди за малко, нищо няма да ти стане...
Безотговорният посяга да я хване за ръката. Влюбената се дръпва. Влюбеният с вик “Не я пипай!” скача през седалката с бутилка в ръка и се хвърля към двамата. Опитват се да го спрат, увещават го, става боричкане, дърпане, търкаляне, падат през седалките на пода... Пръв от купчината търкалящи се тела се измъква Влюбеният и пак избягва на своето място, защото пред Влюбената стои Разумният, пък и останалите, които се надигат. Скача прав на седалката и стои така с бутилка в ръка. Отново са разделени с Влюбената.
ВЛЮБЕН. Ще си прережа вените! Ако вие я пипнете, ще си прережа вените!... (Запретва ръкави.)
РАЗУМНИЯТ. (с внезапно уморен и огорчен глас). Много се разгорещихме. Това не е полезно за никого. Можехте да хвърлите тази счупена бутилка, тя няма да ви е необходима. Ние сме цивилизовани хора, не сме диваци. Не ям момичета. А за вените не бързайте - след малко могат да бъдат прерязани и без бутилка. Както виждате, автобусът е достатъчно остъклен за тази цел. (Влюбеният неволно се оглежда.) Ние мислехме, че като млади хора ще разберете съдбовността на проблема и ще ни помогнете да го решим. Вие не го разбрахте. Вие си оставате при вашите мънички, удобни отношенийца. При вашата любовница. Ние бяхме убедени, че вие като Данко ще изтръгнете сърцето си и ще го издигнете високо да пръска светлина и да спаси хората. Вие се хвърлихте да изтръгвате нашите сърца. Ние бяхме готови да се закълнем, че обичате хората, че за тях сте готов на подвиг, въпреки че какъв подвиг е да се съгласиш момичето ти да поговори с един обикновен, отруден човек, който вече толкова часа е на кормилото. Оказа се, че не ги обичате. Мислехме, че сте способен и за други, благородни, и високи чувства. Вие не сте способен. Какво да се прави, има и такива хора. Извинявайте младежо, че се обърнахме към вас. Може би нещо в лицето ви ни е заблудило. (Все така разочарован и примирен Разумният млъква.)
ВЛЮБЕНА. И вие мислите, че той ще ви послуша! Ще се хване на вашия номер?... Мислите, че любовта му е като вашата?... Какво знаете вие за любовта, жалки еснафи... кариеристи, тънки сметкаджии!... Какво знаете вие, които сте затънали до гуша в борбата кой да направи повече кал на другия, кой да грабне по-големия кокал!... Които играете на благородство, на големи думи, на загриженост, защо не кажете, че трябва да направи това за родината, за нацията, за прогресивното човечество!...
ВИРЪУОЗЪТ. (опитва се да я спре, тръгвайки към нея). Момиче, момиче, моля ви, овладейте се!
ВЛЮБЕНА. Вие, комбинати за думи, които ни държите проповеди, а само след минута се изкачвате със свалени обувки по скърцащите дървени стълби на мансардите и лежите там с големите си кореми при младите си любовници.
МЪЖЪТ. (скача и вика). Стига. Стига. Говориш сега, щото нямаш семейство, ама ще те питам утре, като се ожениш!
ВЛЮБЕНА. Ах, вие, които говорите за семейството и обществото, за дълга и отговорността, а всъщност разрушавате и едното, и другото, и третото. Какво знаете вие за това чувство, което прави човека свободен и равен на птиците. Вие, цветно боядисани, празни, картонени хора! И мислите, че той ще ви послуша! Че ще ви повярва!... Че той е като вас!... Не ме карайте да се смея!... Вие не ни познавате, вие само си мислите, че ни познавате. По лица - да, може би и имената ви носим, но само толкова. Какво знаете вие за любовта!... Вие само, сте чели и гледали филми за любовта!... Но никога, никога истински, силно, честно не сте обичали!
БЕЗОТГОВОРЕН. Ама какво говориш за любов като ей сега ще хвръкнем в пропастта!... Чуваш ли?!! В пропастта!
ВЛЮБЕНА. Да хвръкнем! Още по-добре! Каква полза да си жив, ако любовта ти е мъртва, ако тя е избягала от тебе, ако си сам. Какъв смисъл?... Даже дървото, останало без листа, очаква птиците напролет, а как ще живее човекът, останал без обич?
БЕЗОТГОВОРЕН. (на Влюбения, сериозно). Жени много, ей, момче. Слушай мене. Ще обърне автобусът, тя ще оживее, жените винаги оживяват, ще си намери друг, а ти ще си отишъл на... Скромен венец, “добро момче беше”, тя ще си живее, приятелите ще те забравят, една трева ще порасте от тебе и над нея ще белят яйца неделен ден. Това е положението, братче, така става, знам ги тези работи. Не е като кино. Каквото и да правиш - и да се съгласиш, и да не се съгласиш, и да обичаш, и да не обичаш, на края винаги те напускат. Напускат те, разбираш ли, момче? Всички!... Няма “завинаги”. “Завинаги” е само тревата в неделния ден и люспите от яйца. Ти мене слушай. Тази бутилка, дето я държиш в ръцете си е моя. Питаш ли ме защо пия, а не я стискам като тебе? Или мислиш, че си първият, който обича?... Разбери, момче, никога няма “завинаги”!...
Влюбеният стои замислен, отпуснал бутилката, явно думите на Безотговорния са му направили впечатление.
ВЛЮБЕНА. Не им вярвай! Не е вярно!
РАЗУМНИЯТ. (тихо, с болка). Вярно е! Вярно е! За жалост съвременната жена не е както беше едно време - и майка, и съпруга, и Сирма войвода, и знамена шие, и сухари пече за въстаниците... Еманципира се днешната жена, смята за съвсем нормално да ти изневерява по два пъти в седмицата. Това тя нарича културен отдих, лично време за жената. Развежда се след това, взима ти къщата, взима ти и децата и те изхвърля на улицата да разсъждаваш върху превратностите на живота.
ВЛЮБЕНА. Напразно си хабите думите.
РАЗУМНИЯТ. Луи Пастьор също се зарази сам от чума, но той направи това, за да изпробва вируса, за да спаси човечеството. А вие? Та вие сте още млад, какво сте направили вие? Какво следвате?
ВЛЮБЕН. Архитектура.
РАЗУМНИЯТ. Къде са сградите, направени от вас? Къде са дворците? Къде са новите, невижданите досега форми и силуети? Ако Кюрбюазие си беше прерязал вените като студент, сега нямаше да я има църквата “Роншан”, нямаше да го има прекрасния жилищен комплекс край Марсилия и хората нямаше да живеят по нов начин, и по нов начин да се молят. Светът щеше да е по-беден без “Сент Ендре де Жюст”!...
ВЛЮБЕНА. (вика). Едното няма връзка с другото!... Напротив!...
РАЗУМНИЯТ. И какво значи любов? Нима само да гледаш другия в очите? Нима само да се държите за ръце до пълно изпотяване? Не е ли и да направиш нещо за хората, нещо за другите, да се раздаваш без остатък? Не е ли това достойно за един мъж?
ВЛЮБЕНА. (вика към влюбения) Думи, само думи!...
РАЗУМНИЯТ. И нима само една-единствена жена означава любов? Нима точно тази? Кога сме сигурни? И можем ли да бъдем сигурни въобще?
НЕРАЗУМНИЯТ. На нея даже зъбите и са редки. Вижте само!... (Влюбеният неволно поглежда.) И косите и не са хубави.
БЕЗОТГОВОРЕН. За косите не знам, но гласът и... Това не е глас на момиче.
НЕРАЗУМНИЯТ. То е малко неудобно, но погледнете - няма бюст.
Влюбеният поглежда неволно всеки път, когато му говорят за това или онова качество, т.е. недостатък на Влюбената.
ВЛЮБЕНА (на Влюбения). Не ги слушай! Запуши си ушите...
НЕРАЗУМНИЯТ. А краката? Вярно, с това може да се ходи, но... за друго... ( Клати съмнително глава.) Вижте сам!...
РАЗУМНИЯТ. Циник! Марш от там! Марш! (Към двамата бащински.) Очаква ви прекрасно бъдеще, няма смисъл от бутлката. Хвърлете я!...
ВЛЮБЕНА. Не! Не я хвърляй!... (Внезапно се хвърля към прозореца, счупва с крак стъклото и се хваща за рамката. Само кажи, и ще скоча! Не могат да ни направят нищо! Само кажи!... Не хвърляй бутилката!... Не я хвърляй!
Всички с напрежение следят какво ще направи Влюбеният.
ВЛЮБЕНИЯТ. ( измъчвайки се). Всъщност, наистина, защо драматизираме толкова нещата?
Влюбената го гледа с широко отворени очи. Той оставя бавно бутилката и я поглежда.
ВЛЮБЕН. А? Защо?... Хайде да седнем!... След това бавно сяда на седалката. Само влюбената остава права, цял ръст над останалите - побледняла, с прехапани до кръв устни и невиждащи очи.
Пауза.