Stanislav Stratiev: Rejs (part 12)


МЪЖЪТ. Да-а, нов проблем, сега се получава половин повече!... Какво да правм?
НЕРАЗУМНИЯТ. Извинете, тъй като моята половинка се оказва в повече, аз нямам нищо против да си я оттегля. Правя го в името на общото дело. (Взема си хляба и прави опит да се измъкне.)
РАЗУМНИЯТ (хваща го). Как в името на общото дело? Значи едни да дават, а други - не. Не съм съгласен. И аз няма да дам нищо. (Взема му хляба.)
Мълчаливо бързо и точно се разиграва пантомима с хляба. Безотговорния го грабва от Разумния, Мъжът от Безотговорния, Разумният отново от мъжа. Жената от Разумния...
АЛДОМИРОВЦИ. Немойте така са хляба бе, хора, грехота е! Ей, немойте!...
Никой не му обръща внимание. Тихото вземане, измъкване на хляба продължава. Неразумният в един момент го грабва от Разумния, избягва нагоре към кабината и вика.
НЕРАЗУМНИЯТ. Но защо не ми оставите тази половинка?
Нали трябват три хляба? Вие всички имате по два, а аз само един.
РАЗУМНИЯТ. В името на принципа. Ние всички сме равни. И трябва да дадем по равно. Така никой няма да бъдед ощетен. (Грабва отново хляба му.)
НЕРАЗУМНИЯТ. Как няма - аз ще бъда ощетен, оставам само с половинка.
Безотговорният го грабва от него. Виртуозът бързо отчупва едно парче и започва да дъвче. Разумният отнема хляба от Безотговорния, Жената го грабва от него, Мъжът го грабва от нея и го чупи надве. Всички чупят бързо и мълчаливо от двете половинки, докато на края в ръцете на Мъжа остава едно съвсем мъничко парче. Той се оглежда и го дава на Неразумния. До това време той е стоял смаян и е наблюдавал безмълвно как изчезва хлябът му в устата и ръцете на останалите, които междувременно са взели своя хляб от седалката, с думите.
РАЗУМНИЯТ. Тогава няма да дам нищо.
ЖЕНАТА. Ние също.
БЕЗОТГОВОРЕН. И аз.
Всеки си взема хляба и дъвче от хляба на Неразумния. Неразумният стои с късчето хляб в средата на автобуса и мълчаливо гледа. Останалите, обърнали се гърбом към него, към прозорците дъвчат бързо неговия хляб.
НЕРАЗУМНИЯТ. Прицпни! Това ли им е принципа - да ти измъкнат залъка от устата? Добре бе, яжте - да ви отседне дано! Тъпкайте се с въглехидрати, мрете, щом сте толкова принципни! В цяла Европа по една тъничка филийка на ден и може да се гледа през нея като през цедка, до такава степен е тънка, а българина набива хляб като хала!... (Той произнася монолога, минавайки от седалка на седалка, и на края си сяда на мястото. Пауза. И в нея се обажда иронично Влюбеният.)
ВЛЮБЕН. Аз пък да не знам колко вреден бил хлябът! Ама като ви слушам, вече троха няма да сложа в уста, ако ще да ме обесят!...
АЛДОМИРОВЦИ. Чекай, при това положение аз да го давам ли на прасетата, или да не го давам?
ВЛЮБЕН. Кое?
АЛДОМИРОВЦИ. Хлеба. Това у чувало е хлеб. То като нема фураж...
Всички като ужилени скачат и се събират при Алдомиоровци.
БЕЗОТГОВОРЕН. Ама, чиче, това у чувала хляб ли е? (Опипва чувала.)
АЛДОМИРОВЦИ. Ами като нема фураж...
ЖЕНАТА. Дайте да ви целуна! (Целува го.)
РАЗУМНИЯТ. Ето, това е народа - зимно време без хляб и лятно време без дреха не ходи! (Стиска му крепко ръката.)
НЕРАЗУМНИЯТ. Вековни добретели крие този народ! ( Тупа го по рамото.)
МЪЖЪТ. Сега вече нама начин! Отървахме се! Браво бе!!! (Тупа го.)
АЛДОМИРОВЦИ. (не разбира). Ама зачо се радвате толкова?
Неразумният. Как защо? Ще му дадем хляб, и готово. (Сочи кабината.)
АЛДОМИРОВЦИ. Ама тоя е за прасетата!... Кой го знае откога е!...
РАЗУМНИЯТ. Това не е важно. Важното е, че е хляб.
НЕРАЗУМНИЯТ. Ние няма да му кажем.
БЕЗОТГОВОРЕН. А, защо ще го товарим с допълнителна информация!...
АЛДОМИРОВЦИ. А-а, не е убаво да го лъжете! Не е работа!
РАЗУМНИЯТ. Не се безпокойте,не се безпокойте, оставете тази работа на нас. Това е напълно нормален хляб, със същото съдържание на брашно, сол и вода, както и останалите.
АЛДОМИРОВЦИ. Бе как ще е същият, като е у чувал!
РАЗУМНИЯТ. Чувалът не играе никакво значение. В случая той е амбалаж. Форма. А важното е съдържанието, не формата (На Неразумния.) Вадете три.
АЛДОМИРОВЦИ. А бе аз не разбирам, ама викам да не го лъжем, грехота е .
РАЗУМНИЯТ. Хайде сега, недейте, с тези отживелици... Кой ще отиде?
НЕРАЗУМНИЯТ. Ако позволите - аз. Отдавна исках да изпълня някоя задача, за да свърша нещо полезно.
РАЗУМНИЯТ. Добре. Знаете какво да му кажете при поднасянето, нали?
НЕРАЗУМНИЯТ. Моля ви се! (Взема трите хляба и отива зад завеската.)
Пътниците въздъхват облекчени, наместват се по-спокойно.
РАЗУМНИЯТ. (бърше се с кърпа). Еееей, свърши! Тъкмо бях започнал да се отчайвам!...
МЪЖЪТ. Ама че история, като на кино! (Въздъхва облекчено.)
ЖЕНАТА. Ужас! (Реши се.)
АЛДОМИРОВЦИ. Не требваше да лъжем, казвам ви!...
В този момент иззад завеската излиза Неразумният. Той е напълно объркан и носи обратно трите хляба.
РАЗУМНИЯТ. Какво става? Защо връщате хляба?
НЕРАЗУМНИЯТ. Не иска хляб.
РАЗУМНИЯТ. Как така? Нали му трябваше хляб?
НЕРАЗУМНИЯТ. Вече не. Мама искам да видя, вика, да си поговорим, боровете да ми зашепнат и въздухът им да погълтам. Копривщица искам да видя, с чешмите, с мостовете, с дядовата сабя.
БЕЗОТГОВОРЕН. Айде, сега пък сабя!... Откъде ще му намериме сабя? Хляб по ще му намериме, е цял чувал.
Пауза
ЖЕНАТА. Ами сега?...
В автобуса настъпва угрижена тишина. Ситуацията отново е напрегната, просто не се вижда изход. Постепенно ядът, страхът и отчаянието набъбват, трябва да се намери виновен. И той се намира.
БЕЗОТГОВОРЕН. (на Разумния). Обаче ти си виновен!!! Казваше ти Алдомировци - да не го лъжем, грехота е, а ти - отживелици!
МЪЖЪТ. Чувалът бил форма!
ЖЕНАТА. Амбалаж!
БЕЗОТГОВОРЕН. (става и запретва ръкави). И въобще, ти цяла вечер ни играеш по нервите! Не обобщавай, това прави, онова недей!... Акъл ще дава!...
МЪЖЪТ. И бомбе сложил на всичкото отгоре!...
ЖЕНАТА. Командва на всичкото отгоре!...
БЕЗОТГОВОРЕН. Щото е разбрал, че е от чувал, затова не иска. Загрял е, сто на сто.
РАЗУНИЯТ. Но ви каза човека - иска да види Копривщица! Не ще хляб!
МЪЖЪТ. А може би щеше да поиска, ако не му бяхме занесли този... хляб за прасета!
БЕЗОТГОВОРЕН. Сега ще си дадеш твоя хляб! Няма заради тебе да хвърчим из пропастите! Давай хляба, аз ще му го занеса. Може да го вземе човека.
МЪЖЪТ. Давай хляба! ( Посяга към чантата.)
РАЗУМНИЯТ. Не посягайте!
ЖЕНАТА. Давай! Давай го!
БЕЗОТГОВОРЕН. Айде, давай го!
РАЗУМНИЯТ (притиснат, става прав на седалката.) Това е мой хляб. (Прескача на съседната седалка.) Той не иска хляб!... (Другите го подгонват.) Ще викам!... Това не са методи!... (Бяга.) Това е Чикаго!... (Бяга из автобуса, прескача седалките.)
БЕЗОТГОВОРЕН. Стой!
ЖЕНАТА. (докато го гони). Дръжте го!
МЪЖЪТ. Сега Чикаго!... Сега Чикаго!...
НЕРАЗУМНИЯТ. Стой! Стой!
РАЗУМНИЯТ. Не!... Хора!... Не!... Братя!...
АЛДОМИРОВЦИ. Ама немойте, ей, не така... немойте...
ВИОРУОЗЪТ. Ще ми платиш, за изкуството ще ми платиш!... (Гони го.)
Виждайки, че е притиснат от всички страни, Разумният изведнъж хвърля чантата с хляба си през счупения от Влюбената прозорец. Това съвсем озверява преследвачите. Следва жесток удар в стомаха от Безотговорния.
ВЛЮБЕНА. (вика). Не! Не! Недейте!...
От удара Разумният е отпратен към Мъжа, който със силен удар го блъска в стената на автобуса, хваща го за сакото и разкъсва реверите му. Разумният бяга оттам, но попада на Неразумния, който с удар го запраща в противоположния край на автобуса.
ВЛЮБЕНА. Спрете! Не! Недейте! (Тича след Разумния в стремежа си да спре това, което се развихря, да му помогне.) Не!
Виртуозът го посреща с нов удар и го отпраща отново към дъното на автобуса, където Влюбеният със страхотен удар го връща отново към средата на автобуса.
ВЛЮБЕНА. Недейте! Не! Недейте! (Вика и се мъчи да спре всичко това.)
Там е Безотговорният, който със замах съдира ръкава на ризата на Разумния ( сакото му е свалено някъде в боя) и го праща с удар нагоре към кабината.
ВЛЮБЕНА. Не! Недейте! (Опитва се да хване ръцете на Безотговорния отзад, но той я тохвърля със силно движение, тя полита назад и се строполва в дъното на автобуса.) Безотговорният със силен удар отново посреща Разумния, който идва отъкъм кабината и го връща там, горе при кабината, където той пада. Всички се нахвърлят върху него, Безотговорният е взел счупената бутилка и със страшна сила замахва... И миг преди да го удари - автобусът изведнъж спира. Скърцане на спирачки, тласък, неподвижност. Тя действа като силен душ на освирепелите пътници. Те спират също, стоят неподвижно. Оглеждат се.
ЖЕНАТА (смаяно). Спря! (Пауза.) (Оглеждат се през прозореца.)
ВИРТУОЗЪТ. Гледа ни! (Поглеждат към кабината.)
ВЛЮБЕН. Защо ни гледа? (Смаяно, неразбиращо.)
(Пауза.)
АЛДОМИРОВЦИ. Щото щяхте да утрепете човека, затова!
Пълна тишина, всички стоят неподвижни, споглеждат се. В тишината звуци на превключване на двигател, шум на мотор.
НЕРАЗУМНИЯТ. Обърна!...
(Пауза, всички стоят неподвижно.)
След това полека, тихо, безмълвно се измъкват и отиват по местата си. На пода остава да седи само раздърпаният, разчорлен Разумен. Моторът работи постоянно и равномерно. След малко става и Разумният - със скъсана и раздрана бяла риза, скъсана периферия на бомбето, без една обувка, изподран и измъчен. Той пристъпва плахо надолу, към своето място.
РАЗУМНИЯТ (тихо). Връщаме се!... (Сяда.)
Всички седят с лице към публиката, неподвижни, гледайки я. Алдомировци става, отива при Влюбената, която още стои долу, на пода, където бе запратена от Безотговорния, в дъното на автобуса и сяда и той до нея, на пода. Шумът на мотора се усилва, усилва, усилва...

Край