Elin Pelin: Andreško (part 1)


Move the mouse pointer over any sentence to see its translation

— Ще стигнем рано, господине. Във видело ще стигнем. Ей го селото — хе, под горичката там! Виждаш ли? Като прехвърлим оня баир, ниския, и то, кажи-речи, сме стигнали.
И младият каруцар, като замаха камшика над конете, подвикна им силно и ободрително:
— Дий — хей!...
Ди-и, господа!
Четирите колелета на каруцата запръскаха по-силно из рядката кал на селския път.
Разслабеният й скелет глухо затропа посред печалното, пусто и разкиснато от дъждовете поле. Селянинът извика още веднъж, намести се по-добре на сандъка, върху който седеше, отметна от главата си влажната качулка на дебелия ямурлук и безучастно си затананика под носа.
— Как беше ти името, момче? — обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият господин, който седеше в каруцата.

Момъкът продължаваше да си тананика.

— Ей, момче! — извика високо и дрезгаво господинът.

— А? — обърна се момъкът.

— Името, името?
Как беше ги името?
— Андрешко.

— А-а — Андрешко...
Хитрец си ти-и-и! Всички станахте такива. Лукави станахте вие, селяците. Знаете само да лъжете и да хитрувате... И как се преструвате! Гледам ги в съдилището... Овчичка, такъв, глупав, пък той цял вълк! Играят си със съдията.
— Прост народ сме ние, господине, само ни навикват.
На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.
— А-а-а — от сиромашия, от сиромашия...
Пусто дърво недодялано! От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове.
— От добро ли е?...
Не, не е от добро... Че пиянствуват — пиянствуват, всички пиянствуват. За добро, а не от добро... Това човек като вас може и да си го запише.
— А-а, май и ти си пийнал, приятелю!
Пък млад си още, мустаци не са ти никнали.... Вашите селяци, пиши ги пропаднал народ и туй то!
— Пиши ги ти, господине, ние не знаем да пишем — рече момъкът и като се обърна към дръгливите си коне, подвикна им:
— Дий, дий, господа! — и се замисли.

Конете склисиха малко и също се замислиха.
Господинът повдигна голямата яка на вълчия си кожух, потъна в него и също тъй се замисли. На усамотеното дърво край пътя кацна врана с настръхнала перушина, залюля се на сухия клон, гракна унило и също се замисли. И тъжното зимно време също беше замислено. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни облаци, над които прозираха късове от също тъй замислено и студено синьо небе. Земята тънеше в кал и влага. Мъртви и покрусени се тъмнееха пръснатите пейзажи на села, речища, далечни гори и планини. По полето лъщяха големи локви, мътни, студени и оцъклени като мъртвешки очи. Малката каруца бавно се клатушкаше из дълбока та и рядка кал, затъваше, излизаше, криволичеше. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше и като удряше настоятелно нервите на дебелия господин във вълчия кожух, изкара го из търпение. Той откри яката, подаде си тлъстото лице и извика:
— Какво е това ужасно клепало, дявол да го вземе!
Не ме оставя ня мира...
— Дъската и хлопа на моята каруца, господине.
Плеще като учен човек: ни сама разбира, ни другите й разбират.
— Хитрец си ти, Андрешко, хитрец си!
Трябва да умееш да лъжеш момите, ако не си се оженил. Вие се жените млади и хубави женички имате.
Господинът свали яката на кожуха си.

— Думай, каквото искаш, господине, ама госпожите по си ги бива...
Аз знам това много добре! Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село?
— Аз съм съдия-изпълнител.

Андрешко се обърна и с внимание погледна своя кираджия.

— И по изпълнение, а?

— По изпълнение, разбира се.
Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Няколко пъти го гоня, а все се изплъзва от ръцете ми... Разбрах, че дяволува, и ще го издебна довечера, та ще ме помни... Житцето му ще секвестирам! Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. Лъжете търговците, лъжете гражданите, та им продавате развалени яйца и граниво масло. Е, ама чакай, жено селяшка — властта се лесно не лъже! Пипа тя — здраво пипа! За вас камшик, руски камшик — така ще се оправите.... Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се — ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Ах, защо нямам повечко власт! Ангели ще ви направя.
Съдията-изпълнител разкопча кожуха си и тялото му зашава в него като пиле, което се излюпва.

— Е, господин съдия, господ направил света и пресметнал, че на жените брада не трябва, и не им дал...
Сметнал, че на магарето му трябват дълги уши, и му ги дал — отговори Андрешко с престорена наивност.
— Хем ти не дрънкай, ами карай, че вече се мръкна...
Много ми взе ти, дяволе! Толкоз пари за двадесет километра! Умеете да ни скубете вие... Карай де, карай, че крантите заспаха!
— Дий, ди-и, господа! — извика Андрешко и завъртя камшика.

— Ти господа ги наричаш, а?
По-добре наричай ги братя — забележи сърдито съдията.
— Ще се разсърдят, господин съдия!
Ще ги докача на чест, ако не им кажа господа... Службата им е чиновнишка — на часове. На час стават, на час лягат, на час ги поим, на час ги храним. После ги впрягаме, влизат, значи, в канцеларията, и толкоз. А понякогаж в яслите и вестник прочитат.
— Я кажи де сръбна, приятелю, па не дрънкай, ами карай, че закъсняхме.
Лукави очи имаш ти, лукави!
— Няма вълци, господин съдия, не бойте се — рече каруцарят с такъв тон, че почтеният чиновник се озърна плахо наоколо.

— От вълци аз не се боя, приятелю, ами стана студено.
Нямам време да настивам.
— Увийте се с чула, господине.
Моите коне никога не се оплакват от настинка. Чулът много топли.
“Ама лапацало, а!” — помисли съдията и се обърна строго:

- Карай, карай, говедо!

И като се наду сърдито, потъна в кожуха си и млъкна.

“А-а, попаднал си в ръце, приятелю” — помисли си Андрешко.
И като се обърна, попита със сериозен тон:
— Та по изпълнение, а?
Кому ше изгорите душицата?